Ода на съвременния анти-феминизъм

За първи път попаднах на ежегодното шоу на Victoria's Secret на една Нова година. Малко след 00:00 ч., наздравиците и Дунавското хоро една от националните телевизии предприе изненадващ ход и вместо концерт на "Планета", пусна ревю на марката.

Партито беше доскучало и се загледах. Дългокраки модели с бутафорни крила, два пъти по-големи от тях самите, се разхождаха по брокатен подиум под звуците на забързана поп музика.

Не съм и подозирала, че според съвременния феминизъм, аз си нанасям необратими психически травми, които после ще нося с години.

Постепенно обаче започнах да срещам все по-често и по-често израза "нереалистични стандарти". Външният вид на облечените (съблечени?) по диамантени сутиени манекенки, както и този на колежките им по списанията бил "нереалистичен".

Той тормозел модерната жена като я карал да бъде слаба, обезкосмена и с добре подстригана коса, сякаш тези три неща са нещо много лошо.

Въпросната фраза набра невероятна популярност, но не спира да ме учудва. Как така една жена е "нереалистична"?!

Напук на феминистките тези модели са съвсем реални, от плът и кръв. Не са сглобени в южнокорейски завод за смарт технологии. Не са Елза от "Замръзнало кралство". Не са Малката русалка. Докато чета съвременни разсъждения на тема феминизъм, никъде не срещам обяснение не е ли по-добре да поддържаш здравето си, вместо да подражаваш сляпо на модерните на деня.

Силна пропаганда тече и срещу друг извор на злото - куклата Барби.

Барби е враг номер едно на феминизма, а защо не и на тутраканската междуселищна система. На съвременната феминистка й е много трудно да разбере как така момичетата ще си играят със слаба и красива кукла, вместо с някой пластмасов урунгел. На мен далеч не ми е толкова чудно - куклите са за игра, а не за подражание.

В противен случай децата в Русия сигурно щяха да се опитват да ядат други деца, в опит да се превърнат в матрьошки.

Съвременната феминистка все пак не е пълен хейтър. Тя например страшно харесва, когато някоя иначе изваяна звезда пусне снимка на случайна стрия или селфи дни след раждането. Тогава тутакси започва да се говори колко "истинска" е въпросната знаменитост, все едно преди въпросното селфи е била от папие-маше.

Още повече комплименти валят, ако кадрите включват кърмене.

Хайди Клум на подиума може да налага нереалистични стандарти за красота, но когато кърми, става много истинска. Фактът, че е все така слаба и красива удобно бива премълчаван.

Наскоро една манекенка дори се разхождаше по подиума и кърмеше едновременно с това. Продуцентите го решили в последния момент.

Свръх спонтанно, освен лъскав бански за нея, бяха намерили лъскави гащи за бебето и слушалки, които да изолират шума на ревюто. Този струящ "реализъм" докара модерните феминистки до повсеместен възторг и бурни аплодисменти.

А мен докара до един-единствен въпрос - кога ще дойде четвъртата вълна феминизъм, а с нея и доза нормалност?

Защото ако жени в безобразно скъпо бельо и кукли докарват до нуждата от години психотерапия - проблемът не е нито в моделите по бельо, нито в куклите...