На 9 март 1994 г. приключва земният път на един от един от най-големите американски писатели, носители мръсния реализъм. Левкимията, всичкото това пиене и цигари най-сетне слагат край на живота на Чарлз Буковски - човекът, на когото всеки млад писател (а и не само) иска да прилича.
Името на американския писател се е превърнало в символ на това да си писател рок-звезда, за онзи декадентски начин на живот от пиене, писане и жени.
Буковски е скандален, той е комарджия, алкохолик, циничен до болка, женомразец, обичащ жените, отрича правилата и е готов да пие и да се сбие в някоя квартална кръчма.
Превъзнасят го и го мразят. Някои ще ви говорят с часове за стила му, за начина му на изразяване и за този дълбоко упадъчен тон, с който са напоени книгите му и който ще привлича десетилетия след това творчески настроени момчета и момичета от цял свят. За тях Буковски е култ, велик и ненадминат.
Други ще кажат, че е прехвален, момче, което така и отказва да порасне, наливайки се и изваждайки истории от това.
Истина е, че най-голям шанс да оцените творчеството на Буковски е да започнете да го четете в късната тийнейджърска възраст или в началото на залеза на собствените си сили - тогава просто човек най-пълно може да разбере и да усети болката в думите му.
Самите му книги са до голяма степен автобиографични, изпълнени с ирония и с мъдростта на един очукан от живота обикновен мъж. Там той успява да превърне идеята за смачканите, грозните и отхвърлените в нещо секси, поетично и дори героично.
Макар да е роден в Германия, той отрасва в Америка и именно там попива от циничния реализъм на средата - от безмозъчното бачкане до още по-безмозъчното наливане с алкохол.
Още от ранно детство той среща безпричинната агресия, докато баща му по три пъти на седмица му хвърля тежък пердах с бръснаския си колан. Към това се добавя бедността, вечната напрегнатост, подигравките заради нашареното от белези (заради лошо акне) лице - все тежки дамги, които остават в душата на бъдещия писател, калявайки го да пише след това за болката като начин на съществуване.
Истината обаче е, че Буковски е герой на своето време, който днес не може да бъде повторен, колкото и да се опитват младите писатели. В епохата на вечно обидените и на политическата коректност той би седял като грозен и излишен елемент, като псувня на чаено парти на стари дами.
В ера, която се старае да покаже красотата и да претвори света по свой образ и подобие, той пише за грозното. Просто защото го има. И колкото и да си строим въздушни кули, циничната реалност си остава. И в това отношение Буковски е отрезвяващ шамар. И именно това си заслужава в него.
За него Жан-Пол Сартр казва, че е "най-големият поет на Америка", а Хемингуей просто: "Проклетата гениалност...".
Но за Буковски най-добре говори самият Буковски:
- "Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."
- "Винаги ще се намери нещо, което да разруши живота ни. Зависи само кое или какво ще ни открие първо. Човек винаги е готов да бъде отнесен."
- "Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо."
- "В първата целувка, в първото чукане имаше драма. Хората бяха по-интересни в началото. После бавно, но сигурно започваха да се проявяват всички недостатъци и лудостта."
- "Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат."
- "Любовта е път със смисъл; сексът е смисъл сам по себе си."
- "Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение."
- "Всичко е бягство: да играеш голф, да спиш, да ядеш, да ходиш, да спориш, да бягаш за здраве, да дишаш, да се чукаш..."
- "Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът."
- "И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.”
- "Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо."
- "И все пак, от време на време човек имаше нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери."
- "Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха."
