Действителна случка за благото на Европа

Ето какво ми се случи съвсем наскоро, толкова наскоро, че още не е приключило. Поканиха ме за експерт в медиен проект по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", защото ръководителят на проекта е запознат с професионалната ми компетентност и я цени. Като начало трябваше да събера купчина документи, доказващи кой съм. Окей.

Понеже не ми се случва често да участвам в подобни начинания, имах наивността да си река, че тези в по-голямата си част ненужни документи се изискват, за да може Европейският съюз да е сигурен, че дава парите си за най-доброто.

Малко ме озадачи само фактът, че не се изискваха нито копия от публикации, нито авторски договори с медии, нито документи за осъществени медийни проекти. Изискваше се трудов стаж.

Това малко ми напомня за оня случай с обледяващата се табела, но реших, че всички прилики с други събития са случайни. Sancta Simplicitas!

За да бъде сигурен Европейският съюз, че дава парите си за най-доброто, той трябва да го избере при непоклатими и обективни критерии. Решило се е, че такъв критерий в нашия случай ще бъде трудовият стаж.

Винаги съм изпитвал благоговение към хора на трудов договор, защото при всички трудови договори, които съм подписал през живота си, съм бил от другата страна, от страната на работодателя.

Не съм получавал заплата, освен може би в продължение на няколко месеца в телевизията, когато замествах щатен служител в отпуск. Но тогава бях много млад и всичко приключи с възцаряването на Хачо Бояджиев, лека му пръст.

Но пък, казах си, през годините съм свършил работа по медиите колкото за десетима на трудов договор. Ето, аз съм човекът на Европейския съюз, човекът оставил своя индивидуален отпечатък в комерсиалните форми и на националното радио, и на националната телевизия! За мен той трябва да изхарчи парите си, ако иска да получи най-доброто! Остава само дреболията да го оформим документално.

Да, ама не! - както казваше един друг медиен труженик. Оказва се, че "трудов стаж" не означава годините на работа в медиите, не означава броя на създадените предавания, не означава броя на сценариите и статиите, не означава броя на продукциите, които си ръководил, а означава съвкупност от трудова книжка и трудови договори, в които си от страната, от която аз, за съжаление, никога не съм бил.

Добре, казах си. Има логика. Такива като мен - със свободни професии, - тъй наречените "самоосигуряващи се", също трябва да могат да докажат трудов стаж, нали все пак се осигуряват и всеки месец като кротки кокошчици снасят на държавата, която прави с парите им кой знае какво, защото такава е системата - моите пари не се събират за моята пенсия, а с тях се покриват по-неотложни нужди.

Но така или иначе, докато плащам, трябва да ми се зачита и някакъв трудов стаж, на чиято база един ден да се пенсионирам, ако е рекъл Господ.

Ето защо, казах си, с парите, които съм внесъл в НОИ, ще докажа своя 37-годишен (ако броим и родната казарма) трудов стаж като цяло, а пък какъв конкретно е бил той през последните десетина-двайсет години и как ме определя като компетентен за нуждите на съответния проект ще докажа с купища авторски договори, служебни бележки и референции от десетки авторитетни медии.

Да, ама не. Не можело така. Това не се било брояло за трудов стаж според изискванията на оперативната програма.

Добре, попитах: а брои ли се за трудов стаж трудовият стаж на някоя безгласна буболечка, остаряла на щат "редактор" в затънтена провинциална многотиражка, буболечка, която през живота си е публикувала десетина дописки, прочетени от десетина души?

Да, отговори оперативната програма, това е което искаме!

Оказва се, че за Европейския съюз е много по-ценен "експерт" със 7-годишен стаж на трудов договор като редактор в медия от рода на "Гласът на ломските железничари" (не знам дали има такава), отколкото някой, който от близо 40 години се занимава с медии и журналистика, провеждал е кампании, продуцирал е предавания, водили е рубрики, излизал е в ефир, писал е и е поставял сценарии, може да монтира аудио и видео, може да пише режисьорски книги и даже да реди програма... Нищо, все едно. Не съм обиден.

Не съм обиден, защото в крайна сметка мога да покажа трудов стаж. Ще покажа договора си за управление на някоя от фирмите, които имам, и той ще бъде приет с овации. Но това няма да е стаж в областта, която ги интересува. Търси се медиен човек, а не човек с опит в управлението на търговски дружества, нали така? И на всичкото отгоре аз съм много по-добър медиен човек, отколкото управител на фирма. Идиотска работа...

Важен е изводът. За пореден път формалната посредственост се оказва по-желана и търсена в нашия общ европейски дом. Мен е оставете, аз съм здрав 55-годишен човек, който е направил каквото е имал да прави, и сега само наблюдава света и преосмисля живота си.

Но има млади, умни, талантливи, енергични и амбициозни хора, които ще се отвратят. Някои от тях ще влязат в строя, ще замаршируват с всички останали и ще имат необходимите документи за всякакви конкурси. Но ще има и такива, чиято енергия, чийто гений ще бъде пропилян.

А на фона на потомствените бенефициенти на социални помощи, на фона на прииждащите "бежанци" и откровени икономически мигранти, на фона на всякакви други непродуктивни малцинства, познаващи в тънкости правата си, пропиляването на млади мъже и жени, готови да създават ценности и да дърпат обществото напред, е престъпление.

Извинявайте, че ви занимах с това дребнотемие, но понякога трябва покрай великите неща да си говорим и за малките. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.