Кой?

Добре че е имало сериозни хора навремето... Това ако бяха днешните, от Атака щяха да набият двама-трима пред някоя джамия и след 100+ години да отбелязваме на тая дата не годишнина от великото дело, а 100+ години от набиването на ония двамата пред джамията

„Тоз, който ни освободи, той ще ни пороби.“ В.Левски

Някои са се съединили, а МЪЪЪЪкедонията???

http://nenovinite.com/news.php?action=view&ID=2040#.UEh80v0fz4B.facebook

България има 2 основни дати, които са за официално празнуване и определят българската държавност - 24-ти май и 6-ти септември. За ролята на Русия и СССР тепърва ще има да научаваме, след като руснаците ни върнат архивите.

Бойчо, Комунхуйчо, oще се чуда как ти улезна и тиквата че стефан стамболов е загубил междусъюзническата война. Какво си пушил днеска на празника, ако не е тайна ? нещо внесено от средноазиатските републики?

Bojчо, до колкото не ме лъже паметта Русия загуби поне неформално първата световна срещу нас. Втората световна не сме били във война нито с Русия, нито със СССР, докато той не ни нападна. И да продължавам ли повече. Между другото съм човек със големи симпатии към руския народ( най -вече), но когато фактите са за българия не мога да си затворя очото и да си отворя дупето като тебе, комунисте, пред обощителната дума СССР! Която не знам защо сите комутрътки, вече назовават Русия, забравайки че комунистическа държава беше и азарбейджан, примерно.

Да видим какво пише Симеон Радев по въпроса: Милан бе заръчал на Вукашин Петровича да иде при Калноки и Калая и да ги убеди, че Сърбия не може да не нападне българите. В това отношение обаче мисията на Вукашина излезе съвсем безуспешна. Калноки се изказа решително против едно нападение върху България. Той съветваше да се мобилизира само една дивизия и да се съсредоточи тя в Ниш. "Когато това се свърши безшумно - каза той, - нека сръбското правителство се обърне към великите сили и към нас, разбира се, като поиска от тях или да се въдвори statuquo-то в Румелия, или да се даде на Сърбия една съответствующа компенсация, та да се не наруши равновесието между Сърбия и България. Ако вашият крал ме послуша, кажете му, че се надявам, какво, в случай че България се задържи в Източна Румелия, Сърбия ще получи като компенсация най-малко трънския и брезничкия крайове заедно с Трън и Брезник. Ако ли не ме послуша и против моите приятелски съвети започне войната, няма да добие нищо, па ако ще би сръбската войска да излезе победителка." Калай говори в същия дух. Той даже подсказа на Вукашина, че Сърбия ще бъде бита. "Вий не познавате българите - каза Калай, - вий ги смятате за "бостанджии", но те са храбри хора и готови за война. Боя се, че една борба с тях няма да ви изведе на добър край, най-добре не се залавяйте с тях." И пак там: Подир три дена, на 28 октомври, ново заседание. Саид паша донесе вече по-конкретни предложения: 1-во, да се изпрати един специален делегат, който от името на Турция и на великите сили да покани писмено княз Александра да се оттегли с войските си; 2-ро, същият тоя делегат да обнародва едно възвание към населението, за да се подчини то на волята на султана и на Европа; 3-то, до назначението на нов генерал-губернатор един извънреден пратеник да въдвори реда в провинцията и да я управлява временно според Органическия устав; 4-то, тоя комисар да поеме управлението, щом се оттегли княз Александър, и 5-то, щом се възвърне спокойствието в Румелия, една смесена комисия, назначена от султана, да се занимае с нужните изменения в Органическия устав. Разискванията, които последваха подир това съобщение на Саид паша, бяха много страстни; нервозността им се прозира даже в студения текст на протоколите. Срещу съветите на руския посланик, който настояваше за енергично действие от страна на Портата, Уайт издигаше громкия си глас на исполин, за да предупреди турския делегат да мисли за бъдещето. "Негово превъзходителство Нелидов - казваше той - говори за резултатите от последнята война, която той имал честта да приключи със своя подпис. В интереса на Отоманската империя е да разреши трудностите в тая конференция и да не ги оставя без ефикасен цяр, за да не дочака деня на една голяма катастрофа, както това се случи с участта на българските населения, която биде уредена тъкмо тогава, когато големи бедствия сполетяха империята, от която те съставляват една част." Инсинуацията против Русия бе много ясна в тия думи. Нелидов протестира срещу тях, като заяви, че представителите на Европа са се събрали не за да полемизират помежду си, а да постигнат едно дело на миротворство. От своя страна барон Каличе, подкрепен от посланиците на Германия и Италия, настояваше силно предвид на критическото положение, в което се намираше Балканският полуостров, да се вземат спешно решенията, за които конференцията бе свикана. Маркиз де Ноай - женен за една романтична полякиня, която бе във възторг от княз Александра и влияеше силно на своя мъж в полза на България - представи тогава една помирителна формула, именно: анкетата, предложена от сър Уйлям, да почне едновременно с изпращането на специалния делегат в Пловдив. Но формулата биде отхвърлена и посланиците и тоя път се разделиха, без да дойдат до някой резултат. Между туй нервозността на Милана растеше неимоверно. === И за мужиците, които пишат из българските форуми само ще цитирам Татищев относно естеството на противоречието между "братовчедите": ... представитель нашъ (Кояндер) просто, но категорически объявилъ князю, что соединеніе княжества съ Румеліею не можетъ произойти, иначе какъ съ соизволенія Государя Императора, верховнаго покровителя болгарскаго народа; что самовольное вмѣшательство въ дѣло князя будетъ сочтено Россіею за актъ самоуправства, за нарушеніе обязанностей его предъ державою-освободительницею; что если онъ, не дожидаясь повелѣній Русскаго Императора, самъ вступитъ въ Румелію или введети туда болгарскія войска, то будетъ объявленъ Россіею низложеннымъ съ болгарскаго престола, на который возведенъ ея милостью. (С. С. ТАТИЩЕВ, ИЗЪ ПРОШЛАГО РУССКОЙ ДИПЛОМАТIИ, Петербург 1890, сс. 415-416) Пак Татищев за Сръбско-българската война: Война уже началась, а въ Петербург все еще надѣялиць, что рѣшеніе константинопольской конференціи о возстановленіи statu quo ante въ Румеліи прекратитъ ее. На французское предложеніе заявить въ Бѣлградѣ , что въ случаѣ нападенія сербовъ на Болгарію, Европа не станетъ препятствовать султану защитить своего вассала, нашъ министръ иностранныхъ дѣлъ отвѣчалъ, что хотя оно и основано на прав , но что едва ли турецкое вмѣшательство въ состояніи разршить вопросъ. При этомъ г. Гирсъ высказалъ пожеланіе, чтобы конференція провозгласила уваженіе свое къ Берлинскому договору и возвращеніе къ прежнему порядку, и въ то же время предписала князю Александру оставаться въ Софіи. „Тогда",—говорилъ министръ французскому послу, —„король Миланъ, не имѣя болѣе предлога къ нападенію, возвратится во-своясиа. — „Сомнѣваюсь, чтобы надежда эта была основателъна", глубокомысленно замѣтилъ генералъ Апперъ (пак там стр, 431) Препоръките на Гирс за възстановяване на Берлинския договор като средство за спиране на войната са направени месец и половина след трогателните уверения на батюшката император , че "за разединение и дума не може да става".

&#1123 - да се чете като старото "Ъ" с още една напречна "пресечка", съжалявам!

Иначе, русофобите ценят Захарито за русофобството, защото той е пионер на тази тема по тези земи. Няма доказателство да е изстрелял и един куршум срещу турците, затова пък след Освобождението е политик и съответно политиканствува, и открива таз благодатна политическа ниша. Преди него обаче Достоевски го е предсказал туй поведение сред новоосвободените, ама да не ги постваме тез работи че ще развалим празника!

А ето какво пише Фридрих фон Холщайн съвременник на събитията в своя труд за дипломацията по времето на Бисмарк и Вилхелм 2-ри: ...King Milan turned to Austria to back up his claims for compensation. He had a perfect right to seek such support, for in a treaty of alliance he had concluded with Austria on 16 June 1881, a treaty greatly to the advantage of Austria, the Austrians had agreed that 'if [...] Serbia were in a position to make territorial acquisitions in the direction of her southern frontiers [...] Austria will not oppose herself thereto, and will use her influence with other powers for the purpose of winning them over to an attitude favorable to Serbia. In September 1885 Serbia was in an excellent position to make such territorial acquisitions...

Последно, съжалявам... Вижте сега, не искам да ви разочаровам и да всявам смут в ничии светли демократски души, но да си служите със Захари Стоянов под път и над път като истина от последна инстация, много моля. "Записките" са наистина една от най-великите български книги, но много внимателно трябва да се четат, а и между редовете най-вече. След Съединението фигурата Захариева в българския политически живот е доста, хм, как да го кажа, спорна. Човек, който изпада в телешки възторг от Фердинанд и стига дотам да пише (цитирам по памет), че "ако Левски беше жив, щеше да е щастлив да бъде адютант на Негово величество"... Много ще ви замоля, тоз светъл пример за политизрастване си го дръжте за себе си. Изключително противоречива фигура в освободена България е Захари, сложен за обясняване феномен. Ако някой се съмнява, да прочете Вазовата "Нова земя" - има там цяла страница, посветена на Захари, някъде към края на романа, където е описано Съединението.

достатъчно е да се прочетат първите десетина страници на "записките", за да си изградиш мнение за човека Захари Стоянов.

и все пак най-големия урод и психопат, предполагам наживо дребна мишка с малка пишка, си остава антикомуниста. няма такъв боклук!

ГНЕВЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ ФАЛШИФИКАЦИЯТА ИЗВЪРШЕНА ОТ РЕДАКТОРИТЕ НА КАФЕ-то Изумен съм! Кафе-то минаваше за сравнително обективен портал, що се отнася до българската история и руското влияние. В горния материал са използвани груби внушения, премълчани са факти от огромна важност и са сервирани пълни лъжи 1. Няма Сан Стефански мирен договор – има „Прелиминарен“ – т.е. „Предварителен“ договор между Русия и Турция, в който думата „България/българи“ изобщо ЛИПСВА. Никой от Великите сили и Турция не е смятал, че това е окончателен договор. Русия го налага със сила на Турция, но това е една димна завеса насочена към „славянството“ и в подкрепа на политиката на полуострова, провеждана от Азиатския департамент повече от век. Още в деня, когато проваля Цариградската конференция, Русия сключва с Австро-Унгария т. нар. Райхсщатски споразумения, където изрично е отбелязано, че на полуострова НЯМА да да се създава голяма „славянска държава“. Така, че решенията на Берлинския конгрес не са били изненада за никого, най-малко за Русия (тя е договорила условия, сходни с решенията на Берлинския договор с Австро-Унгария и Великобритания още преди започване на войната). Просто със съглашението в Сан Стефано (тово не е бил окончателен мирен договор) Русия пробва докъде може да стигне в аспирациите си към Проливите. Изненада са били тези решения само и единствено за българската общественост, която ЛЕКОВЕРНО приема за чиста монета руските твърдения за заинтересованост от създаване на голяма българска държава в националните граници. Във всички случаи Сан Стефанският Прелиминарен мирен договор изиграва фатална роля за съдбата на българското национално обединение. Русия първа започва да разкъсва БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО*. За да вземе от Румъния Южна Бесарабия, Русия й дава българската Северна Добруджа (срещу този акт има съпротива сред румънската общественост), а на Сърбия предава Нишки и Пиротски санджаци - граници, които постфактум са утвърдени от Берлинския договор. Великите Сили са разтревожени от демонстрирания руски апетит и безпардонното желание за създаване на марионетна държава в непосредствена близост до Проливите.**. В резултат на войната Русия (във войната участват също Австро-Унгария и Великобритания - малко известен факт за съвременните българи) не особождават България, а създават едно автономно Княжество и една автономна територия върху прибл. 40% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО Резултатът от войната е, че се създава една (автономна) форма на държавност за българския етнос, която става център на борбата за национално обединение. За да осъществи целите на националното обединение обаче, българският народ е принуден да води ПЕТ ВОЙНИ в течение на 60 години, като дава преки жертви на бойното поле не по-малко от 200000 души и най-малко още толкова цивилни, в резултат на геноцида извършван от турската, сръбската, гръцката и румънските армии в хода на войните. Огромни са материалните жертви, бежанците са повече от милион. Това има фатални последици за бъдещето на България 2. Истинската „Мечта“ за българите може да бъдат само Решенията на Цариградската конференция (1876 -1877), провалена подмолно в последния момент от Русия (чрез натиск върху Турция от страна на ген. граф Игнатиев), за да може да получи мандат от Великите сили за започване на война срещу Турция. Тази война е необходима на Русия, за да излезе на европейската сцена отново като пълноправен член на клуба на Великите сили, след кримското поражение и да възобнови политиката на аспирации към Проливите. Цариградската конференция утвърждава проекта на БРИТАНСКИЯ посланик, който предвижда две автономни български области (с устройство, както на по-късно създадената Източна Румелия) със столици съответно София и Търново. Проектът покрива почти на 100% БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ПРОСТРАНСТВО (общо площта е по-голяма от „Санстефанската“). Проектът е утвърден и подписан от представителите на Великите сили, вкл. Русия. В последният момент Турция отказва да подпише под тайното давление на руския посланик ген. граф Игнатиев. Един ден преди това Русия се е уговорила с Австро-Унгария и взаимните отстъпки са закрепени с Райхщатските споразумения...Конференцията се проваля, пропуснат е златен шанс за българското национално обединение. Защото проектът решава ВСИЧКИ проблеми НА България със съседите. Като проблем остават САМО бъдещите отношения с Турция. Малко по-късно Русия сключва в Лондон споразумение с Великобритания. Получава картбланш за войната. Германия и Франция запазват благосклонен неутралитет. 3. ГОЛЯМАТ ЛЪЖА е, че съгл. Берлинския договор са били откъснати Сев. Добруджа и „Западните покрайнини“. НЕ, Сев. Добруджа е откъсната още в Прелиминарния договор, а също и Нишки и Пиротски санджаци (наречени в материала неграмотно „западни покрайнини“) 4. Главният противник на Съединението е Русия. Австро-Унгария играе ролята на маша, защото Русия не желае пряко да се дискредитира с въвличане на Сърбия във война. Това е периодът, в който се опитва да се създаде Руско – Австро-Унгарско сближение по отношение не само на балканите, но и в европейски мащаб. Русия е двигателят на ВСИЧКИ антисъединистки действия предприети от НЯКОИ от Велките сили. 5. ИСТИНАТА е, че Съединението минава, благодарение настойчивостта на Великобритания (да не забравяме, че утвърдения от Цариградската конференция проект е пак британски). Тази роля е всякак минимализирана и скривана от българското общество, вече 70 години. 6. ДОРИ С ЕДНА ДУМИЧКА не е споменат главният двигател на Съединението – Захари Стоянов, неговият комитет и неговият вестник. ВЕЛИКИЯТ ЛЕТОПИСЕЦ на освободителните борби в края на XIX век. Същият, за когото тогава казвали: „Човекът, който уби една държава с вестник“. Но това мълчание говори – явно зад статията стои „русофил“, за когото името на З. Стоянов означава „враг на руските интереси в България“ 7. Войната на Сърбия е организирана от Русия, която изтегля своите офицери от армията и чрез натиск върху Австро-Унгария подтиква Сърбия, като я о