„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!"
„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса."
Или върховното:
„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден."
Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.
Добавете към тези „аргументи" и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран" се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада", „Гучи" и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг".
Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър" ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3. Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.
Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно.
Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва.
А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.
Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.
Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай".
Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук", искат да им се случи същото, но не - няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали.
Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай".
Няма да срещнете съвършената любов.
На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури". А вечеринки вече няма...
Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони.
Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери". Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем.
Чак след години идват „Трамвай Желание" и „Котка върху горещ ламаринен покрив". Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки - човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT".
Няма да можеш да обвиняваш никого.
Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.
Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен.
Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.
За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:
Ще си плащате сами осигуровките.
Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари).
Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари).
Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот).
Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат).
И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е, когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.
Текстът е публикуван в Chr.bg.
"Лошо е, когато мечтаем правопропорционално на възможностите си." Що?
Интересна гледна точка - някои неща са верни, но отива прекалено много в едната крайност. Това нещо - напускането на офиса го направих преди около 10 години и мога да дам някаква равносметка - вярно е, че плановете като цяло се провалят - при мен провалът отиде към 90%, просто системата е настроена изключително враждебно към свободните електрони. Но в парично изражение годишно изкарвах между два и три пъти повече пари, отколкото като работех в офис - и ги изкарах с около 10 пъти по-малко работа - просто като няма кърлежи по веригата нещата са други. Да не огворим за спестените нерви - ако можеше да им се придаде парично изражение, от там съм натрупал сигурно милиони Правилно е, че работата извън офис не е за всеки, лично аз съм крайно неподходящ - трябват умения, които явно аз нямам. Но ако си имате и най-малката идея какво да правите не трябва изобщо да се колебаете,. проблемът е че тези умения не се уат в училище, там ви готвят за режим от 9 до 5
Доста ограничена статия, която не може да схване идеята на милениалите. Нещата вече се изменят, можете да работите и от вкъщи, и ще става все по разпространено. Само защото работодатели-неандерталци искат да ви закотвят на работното място, за да може поредният селяндур тим лидер да ви контролира минутите, не значи че светът ще спре да се развива. Не говорим за това колко часа трябва да работим, а къде и как да са разпределени те. Да си на свободна практика има своите рискове, но определено ти дава повече творческо мислене и друг поглед върху нещата, офисът съсипва творческото мислене. Определено шансовете да срещнете истинската любов са по-големи, светът и възможностите на живота са извън офисът. Да, може да превърнете таланта си в милиони, в офисът само може да превръщате таланта си в милионите на другите. И да, ще откриеш себе си, в офиса-погребан от ограниченията на системата, неспособен да протегнеш ръка към света и да установиш мястото си в него-просто е невъзможно да се случи. Всеки има талант, и всеки може да печели сам толкова колкото му е нужно да има щастлив живот. Останалото е митът, който богатите създават за да ни държат в подчинение!
Всъщност, не само, че мечтите ви няма да се сбъднат, ами ще спрат да се сбъдват и разни други неща, които до момента сте приемали за даденост. Например: - няма вече да си купувате през вечер по бутилка от онова якото чилийско вино за 12 лева. Най-много Мавруд от 5 лева веднъж седмично; - няма да излизате всеки петък вечер по вървежните кръчми и заведения и барове. Най-много веднъж месечно в кварталната пицария; - няма да пътувате из Европа всяка година. Най-много екскурзия с автобус до Охрид; - няма вече последния модел айфон на изплащане за 2 години. Най-много 4-годишен айфон от заложната къща; - няма вече дрешки от мола. Най-много от втората употреба. И още, и оше. Но пък ще сте свободни, налЕ?
Crux | 22.06.201815:22 >Например: - няма вече да си купувате през вечер по бутилка от онова якото чилийско вино за 12 лева. Най-много Мавруд от 5 лева веднъж седмично;< Но може пък да си купим, веднъж седмично примерно "Stallion" все пак при вината целта не е да се нагмуцаш с буламач всяка вечер, а да е нещо приятно и с мярка. >няма да излизате всеки петък вечер по вървежните кръчми и заведения и барове. Най-много веднъж месечно в кварталната пицария< Ще излизаме, когато поискаме, а не само в петък вечер; >няма да пътувате из Европа всяка година. Най-много екскурзия с автобус до Охрид< А пък може да решим да се разходим и извън Европа, примерно да отседнем в Mashpi в Еквадор; > няма вече последния модел айфон на изплащане за 2 години. Най-много 4-годишен айфон от заложната къща;< Просто ще си го купуваме, не искаме да плащаме повече заради лизинга; И ще сме свободни!
Който и да е написАл статията - ття е "пълен боклук"...както някои се изразяват заааааааааааааааааааааата на тази Елизабет.ам да се моли, да яде и да обича. Статията, това го пиша аз., То :-) Статията- имам пр...някой ВЯРВА ли на това: "Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук", искат да им се случи същото, но не - няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали." Нямам какво друго да коментирам.
Deowin Така е, обобщенията са опасно нещо, защото сме различни. Но пък си мисля, че основният проблем в обществото ни идва от това, че хората работят не това което им харесва, към коеъо ги влече вътрешно, а това което намерят за да посрещат всекидневните си разходи. Това води до неудовлетвореност, до лошо качество на услугата и посредственност. Няма нищо лошо в несигурността, особенно когато ставаш с мисълта че ще свършиш нещо което наистина, ама истински искаш да свършиш. Моне, Ван Гог, Вермиер, Сезан, Тезла и т.н. творели са, защото страстно са го желаели.
Да си наемен работник е сладка работа - 9-5, бюро, комп, сигурна заплата, осигуровки.... Да имаш собствен бизнес е просто друго измерение, в пъти повече отговорности, повече работа, няма почивен ден, ограничени отсъствия от работното място. Държава, която недолюбва малкия бизнес, безсмъртни чиновници и пр. Всичко с времето си.