Името на Камен Донев в последните дни се чува повече от обичайното, затова преди да се каже каквото и да било за него и за филма му "Уют", трябва да е ясно едно - Донев умее да разсмива публиката до сълзи.
Той разбира от добра комедия и когато е на сцената, е във вихъра си.
Киното обаче не е театралната сцена и дори не е зала "Арена Армеец".
Докато си на театър, веднага чувстваш душата, сърцето и усилията, вложени в една авторска постановка. Лесно се усеща страстта, дори и потта, които артистът е инвестирал в крайния продукт. Когато обаче си удобно настанен в мекия червен стол на някой мултиплекс - няма как да изпиташ такива емоции. Затова в киното се използват други техники и други похвати, които да развълнуват публиката.
С "Уют" опитът на Донев за кино не се получава и огромна част от забележките на зрителите са напълно основателни. Той влиза в ролята на продуцент, сценарист, режисьор и един от главните герои и се справя добре само като продуцент.
Филмът е разтеглен до внушителните два часа и 20 минути - време, което в киното може да изглежда като цяла вечност. Сюжет и динамика на практика липсват, което пък го прави истинско мъчение за по нетърпеливите.
Оказва се също така, че Камен Донев може да пълни зали и да изпразва кино салони, защото не един и двама не издържат маратона, който върви на големия екран. А на екрана върви шумен низ от абсурди, в който са се съгласили да участват обичани лица като Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева и Николай Сотиров.
Те са принудени да крещят истерично, да преиграват болезнено и да си подмятат шеги от "тоалетния хумор".
Само че отдавна мина времето, в което публиката припада от смях, когато някой изпуска газове звучно... Колкото до решението Захари Бахаров да играе спечелил от лотарията човек - загадка е дали това е ирония.
Самият филм е опит за майтап на тема "типичната българска простащина", разбира се, изопачена до крайност - мъжът тропа по масата за салата и ракия, строява децата и жената в прави редици, дъщерята си пили ноктите в салатата, съседът е битов алкохолик, който спи с гореспоменатата "благоверна"... необходими ли са ви още клишета?
Това обаче са стереотипи, в които все по-малко българи попадат и на точно на тях не им е приятно някой безпочвено да ги представя като мустакати и впиянчени Ганьовци. Просто вече не е забавно.
Колкото до Камен Донев, той излишно се ядоса на критиките, напротив - трябва да се зарадва, че неговите "уютни" персонажи изчезват. Мъчително бавно, но изчезват.
Донев обаче се вбеси и то не на шега. Както обичат да казват на някои места, той "буквално взриви социалните мрежи с неговата изповед" - гневно отворено писмо без ясен адресат, но с ясното послание, че не му допадат негативните мнения за филма му. Възгледите на Донев за народния хейт се споделяха в транс, без много-много замисляне дали артистът не визира И именно споделящите го.
Лошата новина, е, че той трябва да приеме критиката. Има зрители, които са харесали "Уют", разбира се. Негативните отзиви за филма обаче, които са далеч повече, направо го изкара от уюта му на утвърден гуру на комедията. Е, това са рисковете на професията.
Добрата новина е много по-важна и тя е, че Камен Донев няма да спре да разсмива до сълзи публиката си.
Неговите постановки не оставят празно място в нито едно помещение - от провинциалния театър до зала "Арена Армеец". На един от неговите "Възгледи за народната просвета" се смях шумно до степен, че да ми се скарат...
Но киното не е като театъра и ако вместо опити за "театър с камера" публиката получи адекватна комедия... е... ще се налага да си правим забележки за твърде шумен смях и в кино салоните.
Много грозно писмо на човек, който като че ли е със шуртяща като фонтан наоколо кръв от ранено право в сърцето его. А създаваше впечатление, че е над тези неща. Но за филма вероятно е олекнал или задлъжнял с много пари, както беше Влади Въргала. А дълг не гние.
Относно "кино индустрията". Наистина повечето Български филми са озвучени ужасно. Просто ти образуват нерви.
Установено е, че по принцип няма пряка връзка или зависимост между талант и природно /генетично/ обусловен интелект. Когато второто липсва или е в значим недостиг, се получава нещо, като Камен Донев. Има и други примери - Христо Стоичков, например. Спомням си , когато се усъмних в наличието на второто у Камен Донев. Беше май през 2013 или 2014 г. БСП беше на власт, а ГЕРБ отчаяно и с всички средства се опитваха да си я върнат. Бяха тръгнали протести и единственият въпрос, вълнуващ нацията /според официалната "журналистика"/ беше - КОЙ? По телевизията се изтъпанчи Камен Донев, отишъл в сърцето на някакъв протест и гушнал няколко годишното си детенце. Завел го, за да слуша "У-у-у-у, Долу-у-у-, Майка ви....." и т.н. И съвсем естествено, детенцето гледаше уплашено, а Камен Донев се пъчеше като герой, спасил с двете си ръце кораб от разбиване в скалите. Тогава ми стана ясно, "колко му е пипето" на Камен Донев. Не съм гледал "филмът" Му, няма и да го гледам. Нито съм длъжен да го правя, нито пък любопитството ми ще пострада тежко, ако не го направя. Желая му здраве и сили да направи още 10 филма, които също няма да гледам. С огромно удоволствие няма да се интересувам от Камен Донев. Светът е хубав!
Кенчо, Ма ти що така пак нищо не си разбрал бе, момче? Да не си мернал само "Докс" и "БСП"? Я, я опитай пак, ама този път - да прочетеш. Ако ти е трудно - викай, ще помагаме. Колкото и да не им харесва на някои, филми се правеха по татово време. Сега се правят бози. Невероятни бози! Достатъчно е да споменем "Орисия", "Мера според мера", "Аспарух", "Боянският майстор", "Бялата стая", "Преброяване на дивите зайци", "Щурец в ухото", "Оркестър без име", "Дами канят", "Вилна зона", "От нищо нещо", "С деца на море".... Ами комичните серии с Апостол Карамитев - "Любимец 13", "Специалист по всичко" .... Да ти е кеф и да се наслаждаваш на актьорско майсторство, на режисура, на замисъл ... Какво гледаме сега? Простотии, псувни, мутрешки говор, и секс-сцени, разбира се. Без това, последното, не минава, явно защото още не могат да се наситят на "свободата" и "липсата" на цензура. Не че съм против такива сцени. Против съм да ги включват заради самите тях, а не в някаква връзка. Въобще, т.нар. ни "кино" в последните 30 години е идеалното поле за изява на посредствеността и некадърието, взели връх във всичко, между впрочем. Но, такова изпростяване и духовен упадък се наблюдава за същия период и на запад. Наистина велики филми правеха преди време щатсмените. Още си спомням с какво желание и очакване ходехме да ги гледаме, че и втори и трети път. Сега се предлагат екшъни, натуралистични сцени с убийства и кървища.... Гнусотия!