Двойките, които избират да живеят заедно, но без деца, сякаш стават все повече. Някои знаменитости като Ким Катрал и Джордж Клуни открито защитават този начин на живот. Това обаче неизбежно принуждава хората да влизат в болезнен обяснителен режим.
Семействата без деца могат да се разделят на два вида: тези, които са искали да имат, но не са успели, и тези, които просто са решили да не раждат.
Решението дали, кога и колко деца да имаш не се взима експресно, нито пък вежднъж завинаги. Става въпрос за непрестанен диалог със самия себе си и със своя партньор.
Това противоречи на разпространената представа, че хората без деца са повърхностни егоисти.
Ето пет неща, които хората без деца биха искали да знаете.
1. Това решение не е взето прибързано и лесно
От всяка стабилна двойка се очаква, че рано или късно ще роди деца. По-добре рано, отколкото късно. Въпрос на време. Свекървите, тъщите, бабите и лелите могат да бъдат изумително настоятелни по тази тема.
Хората, които съзнателно преценяват, че не искат да имат деца, обмислят сериозно своя избор. Това не е лековато хрумване, а осъзнато решение. Обикновено на везните натежава мотивът, че децата променят тотално живота - нещо, което не всеки може (или иска) да си причини.
Някои хора просто решават да отложат създаването на поколение за по-късно, когато ще имат повече пари, изградена кариера, собствено жилище.
Истината е, че няма "правилен" момент нито да се омъжиш, нито да имаш дете. Просто трябва да се прежалиш.
2. След като са видели отблизо какво е да си родител, са останали разочаровани.
Всички имаме приятели-родители, които са толкова стресирани, уморени и изнервени от опита си да запазят баланса между грижата за децата, дома, кариерата и за самите себе си, че изглеждат като крещяща анти-реклама на семейната идилия.
Някои от тях са били твърде млади и неопитни, когато са станали родители. Тогава животът не е никак лесен - особено ако нито мъжът, нито жената имат стабилни доходи. Нужни са десетилетия, за да си стъпиш на краката. Когато децата стават свидетели на непрекъснати скандали за пари, започват да развиват чувство на вина, че изобщо са се родили.
Опитът с несполучливия брак също оказва влияние. Раждането на деца не само не помага за оправянето на отношенията между партньорите, а ги влошава още повече. Раздялата е само въпрос на време. Единственият резултат е, че детето страда, а на вас ви се иска да не се беше раждало.
3. Има жени, които просто избират добрата кариера
Промяната след раждането на дете е неминуема - особено при жените. Някои професии трудно се съвместяват с майчинството.
Ако кариерата ти налага да отсъстваш от вкъщи седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието, тогава въпросът е - дали не е по-честно да нямаш деца, отколкото да не им обръщаш нужното внимание?
4. Докато при мъжете преобладават личните причини
За много мъже липсата на деца се усеща като естествен избор. Те осъзнават отговорността от бащинството също толкова добре, колкото и останалите родители - но не желаят да се нагърбват с нея. Вместо това предпочитат да правят неща, които не биха могли, ако бяха и бащи - да пътуват постоянно, да не се предават на рутината, просто да разполагат със свободата си по всяко време. Това е рационалната "противотежест" на спокойния и консервативен начин на живот, който родителството предполага.
5. Те имат право на избор и това право трябва да бъде уважавано
Със сигурност са обмислили решението си много по-задълбочено от онези, които са станали родители по случайност. Затова държат техният избор да бъде уважен. Както всеки друг. Спрете да ги подпитвате "Хайде, няма ли вече да родите". Няма нужда да ги агитирате, още по-малко да ги съдите.
Истина е, че около хората без деца съществуват много митове и предразсъдъци. Понякога другите наистина не знаят как да се държат с тях. Избягват да ги канят на приятелски събирания или на рождени дни, на които има деца, защото си мислят, че няма да се чувстват добре.
Да нямаш деца означава свобода, но и самота.
Важното е всеки да има право на избор. Въпреки че ако нашите родители бяха избрали да нямат деца, и нас нямаше да ни има...
Ха-ха-ха! Това е краят на Европейската цивилизация! Смейте и се деца!
Плюсове и минуси на правенето на бебета? Плюсове - правенето. Минуси - бебета. Значи, имам свободно време, разполагам с парите си и спя колкото си искам. Как да прецакам най-ефективно всичко това. А да, деца.
@#3, при липса на деца, единственият виновник за "прецакването" ще бъдеш самият ти и понеже въпроса е "кога", а не "дали", то тогава ще бъдеш в далеч по-неизгодна позиция
Значи, в случай че да нямаш деца е осъзнато и лично решение и причината не е биологична невъзможност, нещата за двойката хронологично ще изглеждат така, според мен. Първа фаза (в младостта) - радваме се на живота, наслаждаваме се на пътувания и хобита, излизания и партита, работим само за себе си и купонът е безкраен. Втора фаза (средна възраст) - прокрадват се съмнения дали пък не трябваше да си родим дете, ама май вече е късно. И това при положение, че и двамата са на един акъл. Ако единият в двойката все пак се е осъзнал и желае дете, двойката е обречена и почти сигурно се разпада. Трета фаза (след 55 г.) - вече мислим за трупане на пари (ако можем, особено в Бг), с които да изберем най-добрия старчески дом, за да има кой да ни погледне и някой, с когото евентуално да можем да общуваме. Не че децата са гаранция за последните две неща, но да са прекрасно нещо. Пък и от родителите до много голяма степен зависи дали децата им ще им помагат и ще ги търсят на старини за общуване, а не за имоти и наследства.
Цитата е от един стар филм! Заглавието няма значение!Двама стари приятели разговарят докато пикаят от един мост:"Време ми е да се оженя и да имам деца! Не ти трябват деца! Синът ти ще ти доведе момиче по което ще си паднеш, а дъщеря ти някой келеш с обица на носа за когото ще каже че прилича на теб!"
Фундаменталният въпрос е: Защо, след като аз не искам двойките без деца да знаят нещо от моите преживявания и начин на мислене, те се считат длъжни да се оправдават и ми натрапват своята визия? Е, щом като са го направили и аз се чувствам длъжен да им отговоря: 1. Това решение не е взето прибързано и лесно - Лъжа – винаги е по-лесно да не вземеш решение да направиш нещо, отколкото да се решиш на някаква постъпка. Просто си седиш и чакаш да ти мине времето. 2. След като са видели отблизо какво е да си родител, са останали разочаровани - То ако ставаше с гледане, кучето щеше да е най-добрия касапин. Най-лесно е, когато се страхуваш от нещо, да гледаш другите и да виждаш само лошите страни, за да оправдаеш предварително взетото решение. 3. Има жени, които просто избират добрата кариера - Сравняването на децата с кариерата е патологично състояние, но не се сещам за точното название. Съизмеримо е само с равнопоставянето на убийството на човек и животно. 4. Докато при мъжете преобладават личните причини - Сещам се само за една: страх от поемане на отговорност, а това определено не ми се вписва в „мъжките“ черти на характера. 5. Те имат право на избор и това право трябва да бъде уважавано - Мирогледът на нормалните хора също, но тази статия е явно неуважение към тях.
Не е точно така! На първо място, трябва ви партньор/ка. На второ място, ще е нужно постоянство. На трето място, нужно е съгласие и стабилност във връзката. Всяко едно сътресение може да ви струва децата, които още нямате. Трябват ви доходи. Ако искате и по-скъпоструващо гадже, ще ви трябват още повече пари. По-добре платена работа. По-престижна работа и свободно време. И стигаме до това, че не всеки иска деца, независимо дали точно сега или точно така. Прибавете и това, че вероятно сте емигрант, т.е. още по-трудно. Ако си мислите, че няма значение, опитайте пак - повече хора работят в чужбина, отколкото в България.
"Има жени, които просто избират добрата кариера" На старша продавачка. Или главна сервитьорка. УАУ!
Лилито Сапунчето сега е млада егоистка, но годините не прощават на никого. След 30-на години ще е сама с котка, която не е виновна, че Лилито я е избрала, или с някое куку като нея (не котката). За съжаления ще е късно, но ще има достатъчно време за самосъжаление.
Честно казано, гледайки народа наоколо предпочитам по голямата част от тях да нямат деца. Жалкото на тая история е само, че точно тия дет най малко заслужават деца имат и или го оставят да се самоотглеждат с таблет и от интернет и улицата или ги правят сами олигофрени.