Рано или късно на всеки му се налага да иде на лекар. Пробвали сте самолечение с оня специален чай на баба си, действали сте радикално с ракия от домашната, но нищо не помага.
Продължавате да кашляте като змей. Явно ще трябва антибиотик. Така че - решено, време е да посетите личния си лекар.
1. Чака се много
Работното време на джи-пи-то започва в 8 ч. сутринта, вие обаче предвидливо сте пристигнали в 7, защото сте си направили точната сметка, че ако няма прекалена навалица, в девет вече ще сте на работа.
Eдва намирате място за паркиране, след което тръгвате на бегом към кабинета. А там вече има опашка. Пенсионерът по средата се обръща и ви успокоява: "Момче, бех шести в шест без петнайсет".
Ще стоите и ще чакате, какво да се прави, дошли сте вече. Няма къде да се седне, защото единствената пейка побира четирима души: две баби и две майки с по две деца вече са я окупирали. Не смеете да мръднете, че не се знае дали няма да си изгубите реда.
2. От лекарския кабинет може да си тръгнеш още по-болен
Времето тече бавно. Мине, не мине минута, някой се изкашля с гръмовен хрип. Най-после лекарят пристига на работа. Прегледите обаче не започват веднага: човекът е човек, когато си изпие кафето. Нищо че пред кабинета му го чака цял батальон.
В 7:10 ч. сестрата се подава от вратата и нарежда: „Болното от скарлатина да влезе". Към кабинета се отправя майката с момченцето, което стоеше точно до вас. Пребледнявате, започвате да си припомняте коя шарка карахте във втори клас и се чудите дали няма да лепнете още нещо.
3. Който има връзки, прережда другите
Вече е 10 ч., а вие все още сте на опашката. Пристига майка с бебе и с предварително записан час. Сестрата ги извиква, а вие стискате палци дано хлапето да не хване скарлатина. Хайде, още една майка с бебе. Пропускате я. Вече се отказахте да ходите на работа, а чакащите не намаляват.
След малко идва тийнейджърка, придружена от друга лекарка. „Ванко, ето я моята племенница, нали ще я видиш за минутка". Отвън чакат десетина души, но "е, сега, голяма работа, нали затова са колегите".
После влиза и представител на фармацевтична компания. Сигурно прави специална презентация, защото седи вътре вече трийсет минути. Затова пък с лекаря се разделят видимо доволни. Сигурно има защо.
4. Някои неща са безплатни, но други са платени
Най-накрая към 11 ч. успявате да се вредите. Преди изобщо да попитат от какво се оплаквате, плащате 2,90 лв. на сестрата. Изчаквате да попълнят една камара документи и накрая докторът решава да ви преслуша. Гърдите ви свирят, сигурно е бронхопневмония. Лекарят изписва антибиотик и е готов да ви изпрати с пожелание за бързо оздравяване, но вие молите да се направи рентгенова снимка, за да бъде по-ясна картината.
„Прав си" - казва докторът - „но днес е 24-ти, направленията свършиха още на десети".
Е, как така?
„Ами така - нали видя отвън какво е. Баби, деца - всеки иска направление, а те са ми под брой. Ето тука съм си скътал две-три за най-критични случаи, поне в болницата да ги пратя" - и показва три грижливо опаковани листа с надпис „Пипането забранено". Да не би да се изкуши да ги даде на някой друг.
Ако много настоявате с тази бронхопневмония, може да си направите снимка срещу 20 лева. Съгласявате се и поемате към рентгеновия кабинет.
5. Важното е да сме здрави
Точно така, и пред рентгена има опашка. На едно място плащаш, на друго чакаш. Вече минава пладне. Отиде ви работният ден. Рентгеноложката твърди, че „не е толкова зле работата" с вашите гърди.
Тръгвате си със снимка в ръка, за да се наредите отново пред кабинета на личния лекар. Вече сте си близки с половината чакащи. Пенсионерът от сутринта ви показва снимки на правнучетата. Вие му показвате рентгеновите си бронхи.
Лекарят ви предписва антибиотик, сироп за кашлица, АЦЦ- и два вида имуностимулатори. Неслучайно преди малко влезе онзи тип от фармацевтичната компания.
Цялото удоволствие ви излиза: 50 лева за лекарства, 20 лева за рентгенова снимка и 2,90 за потребителска такса. Общо 72,90 лв. А и половин пропилян работен ден.
Нищо, важното е да сме здрави. И да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ.
