Карлово, Сопот, Казанлък - има ли значение къде точно е роден Иван Вазов? Няма, разбира се, щом и министърът на културата не знае, та чак сега научава.
Дребна, направо нищожна е тази подробност в гигантския образ на дядо Вазов, а толкова многострадален е Вежди Рашидов всеки път, когато излезе да каже нещо по културните въпроси - последно на кръгла маса за туризма в Карлово.
Липсваше само Божидар Димитров, който да открие местен вампир, крепост или косъм от мустака на Вазов в родния град на Левски. Не изключваме нито един от трите варианта, защото, както е тръгнало, културните въпроси стават все по-физкултурни.
Български Лувър, Национален музей, Квадрат 500 - има ли значение какво ще има вътре, след като сградата ще е най-голямата културна институция у нас, създавана в последните 30 години?
Напуснали хористи, 50 лева подаяние, хвърлено по телевизията, стотинки за оставка - има ли значение, след като България се представи във Франция с мечтата на Людмила Живкова - тракийските царе (по Рашидов гробниците им са по-уникални от пирамидите в Египет)- и книгата на Валерия Велева.
Държавната културна политика е като в социалистическа петилетка - тя се кове, за да се види и пипне, да кичи ревера на политиците. Да остане като „най"- големия музей, -древната археология, -посещаваната изложба. Всичко останало просто не си струва да се помни, дори от министъра на културата.
Затова Нина Чилова обърка Панчо Владигеров (велик композитор) със Златю Бояджиев (велик художник), а Петър Стоянович въведе „източно" и „западно" Черноморие. Рашидов просто ги „превъзхожда" словесно - и качествено, и количествено.
Затова вместо да го съдим за поредния гаф, нека си припомним любимата пиеса на Чилова (според нея на Оскар Уайлд, а не на Александър Островоски) „И най-мъдрият си е малко прост". Ако Иван Вазов беше жив, сигурно вече щеше да е написал някоя безсмъртна мисъл за министъра на културата, а защо не и със същото заглавие.
