"Професиите", които всички знаем, че нищо не значат

Поколението на милениалите с типичната си егоцентричност сякаш така и не успя да излезе от идеята, че работата може и да не бъде нещо специално, завъртяно, модно и готино. Така в последното десетилетие секретарките се превърнаха в офис мениджъри, продавачките в магазин - моден консултант или "шопинг ъдвайзър", а всички се бъзикат, че овчарите предстои да бъдат прекавлифицирани в "оператори на биологични единици".

Нароиха се всевъзможни млади предприемачи, тинк-танк специалисти, гурута за взаимопомощ и какво ли още не. Всички са шефове, всички са cool. Да имаш някаква адски готина и уникална професия, с която да изпъкваш по време на разговори, сякаш стана почти задължително. Иначе губиш интереса на останалите.

А идеята да си безработен е силно притеснителна. Не просто защото липсата на пари те притеснява и трябва по някакъв начин да свързваш двата края, изхранвайки се с буркани, пратени от обичащите те родители, а защото звучи някак дамгосващо и обвинително. Как така ще седиш без работа. Развивай се! Надграждай! Работи над себе си, докато стигнеш до най-доброто си аз, което вече да вземе да стане шеф на нещо си там...

Така на практика пазарът на труда се напълни с люде, които по собствените си думи са нещо уникално, но реално си търсят нормална работа, която освен всичко друго, да им носи и пари.

Фактът, че професиите, които си измислят нищо не говорят дори и на майките им, и вероятно се налага да убеждават роднини и приятели, че това всъщност си е съвсем истинска професия.

Ето няколко типични примера:

Поет/писател

Вероятно този човек е много интелигентен. Поне демонстрира ерудиция, а творческото направо му извира от ушите, докато си поръчва българска бира от павилиончето край парка. В един момент той ще започне да обяснява за това, което е писал, за евентуалната книга, която по случайност е успял да издаде преди 3-4 години и за "новите си проекти". Практиката у нас обаче показва, че май почти нямаме хора, които да са се издържали само с писането си. Напротив, то винаги е било нещо странично, дори при най-големите ни автори. Затова си заслужава да погледнем с една идея съмнение върху тези смели изказвания.

Предприемач

Или ентърпеньор, по модерному. През последните години всеки нещо предприема някъде, прави стартъп, има уникална нова идея, която ще промени технологичния свят и т.н. За някои дори само фактът, че четат по някоя и друга статия от Forbes, entrepreneur.com или някой подобен сайт. Важното е да имаш наконтен профил в LinkedIn, на който да личат 10-20 обучения, и да си бил поне в единия ден на Webit. Така че ако някой ви каже, че е предприемач, има стартъп и развива супер добрата и успешна идея, първо го питайте какво друго е правил досега, а после на свой риск решете дали и доколко да се доверите.

Коуч

Последните години белязаха сериозен подем сред професията на коучовете у нас, особено след като Кобилкина и подобните й девушки започнаха да развиват бранша. Фактът, че малцина знаят какво всъщност е коучинга, не пречи. Това е "бутикова" професия, чийто услуги се ползват само големци и ентерпреньори. Самоназованият коуч ще представи себе си за нещо средно между психотерапевт, маркетинг гуру и наръчник за селфхелп, който ще ви помогне да разкриете пълния си житейски потенциал. На практика обаче най-често става въпрос за хора, които не спират да ходят по всевъзможни обучения, залагащи на психология, хюмън дизайн, медитация, езотерика и дори астрология, с идеята един ден те сами да организират подобни "тренинги". Дали вече го правят е въпрос на лична отдаденост към начинанието.

Духовен гуру

Почти същото като коуча, но помага на околните да се издигнат духовно, да се извисят, да прочистят енергиите си, да прочистят чакрите и да отворят четвърто, пето и шесто око. За тях материалното не е от значение, но пък всичко трябва да е био, еко веган и т.н. С часове могат да говорят за всякакви възвишености, а димът от ароматните пръчици с тамян да се издига покрай тях. Тях и да ги питате за работа, която да ги издържа, ще ви подминат като всяка друга прашинка от материалния свят.

Влогър

Ако преди модерното беше да списваш блог, сега истината отиде във влоговете. Влогърите са новите лица на ентъртеймънта. Може и да не ги дават по телевизията, но те се къпят в слава. Имат си десетки и стотици хиляди последователи във Facebook и Instagram, а каналът им в YouTube представя супер уникални коментари по всевъзможни теми, нали... И ако действително шепа хора успяват все пак да изкарват някакви пари с това, останалите просто се опитват... често по досаден начин.

Музикант

Всички сме чували, че музикант къща не храни. Съществуват, разбира се, музканти, които не просто хранят къща, но и могат да си купят цяло имение. Те обаче са рядкост, а и реално никой не се изхранва само от музика. В най-честия случай на градската среда става въпрос за хора, които дрънкат в банда или се опитват да пробият музикалната сцена с новия си рап/електро/фънки/инди/каквото и да е там проект. В повечето случаи - неуспешно.

Фрийленсър

Каквото и да е, важното е да е на свободна практика. Ако веднъж на 2-3 месеца някой ги наеме да му свършат някаква работа, пак е добре. Важна е свободата, която фрийленсърите пропагандират - без работно време, без шеф, без обвързващи елементи. Въпросът е, че най-често е и без пари.

#1 Дракон с кисело зеле 19.09.2017 в 20:39:14

Като човек, който съвсем спокойно влиза в около три от споменатите категории, мога да кажа, че има доста истина в статията, обаче цялостният тон хич не ми харесва. От около две години си вадя хляба като фрийлансър преводач. И преди съм споменавал, доходите ми са леко нестабилни, но пък достатъчно често получавам ангажименти за наистина много пари и не се оплаквам. Проблемът е, че - твърде често - за работа ме търсят хора, които си нямат представа какво искат. Потенциалният клиент като ми каже, че е готов да ми плати стотина лева за две седмици работа, направо се изприщвам. На един като му казах, че това, което иска да му свърша, ще му струва поне хиляда лева, ако не и повече, ми каза, че не можел да си позволи толкова, че... Абе, чакай малко бе, мен какво ме интересува ти какво можеш да си позволиш? Искаш да ме ангажираш за поне две седмици да ти превеждам по слух някаква тъпотия, изприказвана от хора, необучени да говорят на микрофон (а това е огромен проблем при превеждането по слух, сериозно) и... Неприятна работа. За щастие, имам достатъчно коректни клиенти, та нещата се балансират. Миналата година издадох книга. ("Книга" е силно казано, всъщност, електронно нещо през услугата за самоиздаване на Амазон.) Не спечелих на практика нищо, но не ми беше и цел. Може би трябваше да платя някаква реклама, не знам... Доста пъти съм споменавал, че се оправям на прилично ниво с акустична китара (и на ужасно с електрическа) и от време на време композирам музика. От желанията за кариера като музикант обаче отдавна се отказах. Поговорката, че музикант къща не храни, е едно от най-отвратителните неща, които изобщо съм чувал, обаче истината е, че в жанровете, които харесвам, е ужасно трудно човек в България да стигне до възможност да се издържа от музика, дори да постигне някаква известност. Един от по-известните ни певци ми беше колега ефирен оператор в една телевизия. Съвсем сериозно. Проблемът не е само в малкия пазар, не е и в музикантите, не е... Не знам къде е.

#2 deowin 20.09.2017 в 00:27:48

И на мен не ми хареса тонът на статията. Твърде много прилича на евтин, пошъл опит за присмиване над шепа занимания, с които някои хора се опитват да си изкарват прехраната като достигнат нужното ниво на умения и компетентност за да има продуктът им достатъчна стойност за другите. Да, може мнозина да не успяват, но не ми се струва особено достойно да се надсмиваш над всички, които опитват, просто защото мнозина не успяват. Всички изброени заминания биха могли да имат значителна стойност за обществото, независимо от това дали в тях се пробват и мнозина некадърници, които не успяват да постигнат нищо смислено. Ако пък наистина толкова те влече да се надсмиваш над някого, надсмивай се над тези, които не полагат необходимите усилия да постигнат нещо съществено, но ако същевременно не споменеш и положителни примери за да допринесеш с нещо конструктивно, то не се различаваш от който и да било друг обикновен хейтър.

#3 TheRock 20.09.2017 в 01:00:50

Да добавя и измислената професия "ПиАр"! Няма такъв ташак братя и сестри!

#4 AlahAkbar 20.09.2017 в 01:20:48

Забравили сте и най-големите уроди - HRите. Абсолютно некомпетентни и злобни същества, от чиито капризи зависят много по-читави хора. Драконе, как се казва самиздата ти? Бих го пгледнал.

#6 Kenny McCormick 20.09.2017 в 08:50:22

Авторе, за Кобилкина чувал ли си? Всички й се хилим колко е тъпа и какъв скапан български говори, ама тази кокошка изкарва щури пари - коуч ли е, гуру ли е, изкарва ги. Колкото и да й се смеем. П.П.: Разкрихме кой е Дракона. Дракона е Димитър Калбуров!

#7 e-mil 20.09.2017 в 09:30:17

Купчина избръщолевени глупости. Особено след като от карето със свързани статии Георги Ангелов ни обяснява, че ИТ специалистите и предприемачите са в топ 5 на професиите с бъдеще. Просто защото има очевиден дефицит, а в ИТ за много неща не се наемат работници, а се вършат на парче от фрийлансъри. И неясно защо професията е обвързана с доверието? "... първо го питайте какво друго е правил досега, а после на свой риск решете дали и доколко да се доверите." Ама какво общо имат двете? По света и в България е пълно с фирми, които имат добра история от изпълнени поръчки, но на които пак не можете да се доверите. Които обвързвате с договори и неустойки, и пак работата не е свършена добре. Медиите ни са пълни с коментари за лошо изпълнени строителни обекти. Както и музиката. В представата на автора музикантът е човек, който непременно трябва да се храни само от продажба на собствени албуми. Което показва, че не само бъкел не разбира от музикалния бизнес, ами дори не е виждал уличен музикант. Пак в една съседна статия Уебкафе ни обяснява, че можеш да си успешен музикант, ако си китарист в различни групи нает само за определен срок. Просто защото освен с албуми, концерти и стрийминг, музикантите се изхранват и от участия в клубни прояви, частни партита и т.н. И въобще представата, че за да се наречеш професионалист трябва да печелиш само от едно нещо е безкрайно тъпа. Брус Уилис във възхода си в края на 80-те печелеше по 10 млн на филм. И снимаше по няколко филма годишно. Но въпреки това отвори верига ресторанти заедно с други световноизвестни актьори. А освен това е и музикант. По логиката на автора трябва и актьорството да наречем "нищо не значеща професия". Изпълнителните директори на Майкрософт и Апъл също не карат само на заплата. Най-малкото си имат инвестиции в ценни книжа, което ги прави инвеститори. Значи и те са въздухари, щото разбираш ли не разчитат само на основната си работа?

#8 explorer 20.09.2017 в 10:22:44

Представителите на поколението У взеха да подскачат ...статията ми напомни една случка от преди 3-4 години, когато една представителка на въпросното поколение заяви със сериозно изражение, че ако трябва да работи нещо друго, би работила като лайф-коуч. Тогава тя беше на 27-8 и на мен ченето ми щеше да се падне.

#9 скучко 20.09.2017 в 10:59:50

АФтора (А. П.), е пропуснал да включи в списъка още една "професия" ,тази в която той се подвизава - списвач на подобни простотии.

#10 Xaoc 20.09.2017 в 11:04:35

Добър замисъл, но не много добро изпълнение. Говоря за статията. Предполагам, че авторът е искал да акцентира върху нищо-не-правещите млади хора, които в желанието си да не са издънка, се оправдават пред приятели и семейство с дейности, които вършат и са реални професии, но просто не изкарват пари. Факт е, обаче, че доста хора от гореизброените "професии" изкарват нелоши пари. Поставям кавички, защото фрийлансър не е професия а начин на организация на заплащането, защото човек може да фрийлансър в каква ли не професия. Предприемач също не е професия и по същия начин човек може да е предприемач в различни области - строителство, транспорт, земеделие... За коуч си имаме дума - преподавател и това, за съжаление, е доста недооценена професия у нас. Факт е, че понякога има хора които водят обучения за безсмислени неща. Ако човек се налага да дава пари, за да чуе как някой непознат му казва кой е той, значи има сериозен проблем. Относно професиите HR и PR. И аз дълго време ги смятах за ненужни, но не запознах с хора в бранша и се оказа, че колкото и да беше странно за мен, тези професии имат придадена стойност, просто не се вижда ясно както, да речем при програмистите.

#11 Дракон с кисело зеле 20.09.2017 в 13:45:20

Драконе, как се казва самиздата ти? Бих го пгледнал. --- Ако дадеш някакъв мейл, ще ти пратя линк. Заради дебнещи потници и други подобни създания не искам да си пиша истинското име тук, макар че не е трудно човек да ме намери, ако си го постави за цел.

#12 Chaika Chernomorska 20.09.2017 в 16:37:21

TheRock - тоа коментар ма карада се влюбя, брат!

#13 deowin 20.09.2017 в 17:04:40

>Забравили сте и най-големите уроди - HRите Искрено те съжалявам, ако никога не си работил във фирма, в която хората в HR отдела си разбират от работата и я вършат добре, защото разликата в цялостния комфорт, което това създава, е гигантска.

#14 deowin 20.09.2017 в 17:07:12

>Разкрихме кой е Дракона Опитваш се да се преоткриеш, ама пустата ти същност си те влече към същото поведение.. Няма бягане от това, което ти е присъщо.

#15 Kenny McCormick 21.09.2017 в 00:05:34

deowin, понеже не живееш в България и този път по тази причина не можеш да хванеш бъзика. Димитър Калбуров е бая известен сред местното население. Пише и чете разкази, но е преводач като основно занимание. Любимец е на разни подмокрени девойки. За това и се изшегувах с Дракона и неговото обяснение. Сори, Део, следващият път ще ти се получи заяждането...

#16 deowin 21.09.2017 в 00:32:57

Да живея в България никога не е било нужно условие за да хвана "бъзика", точно както да живея в САЩ никога не е било нужно условие да хвана препратката на избраното ти за втори пас име тук, което може би даже намираш за поне бегло оригинално. Всъщност, точно категоричното ти убеждение, че някой няма как да е схванал остроумните ти тънки препратки, е показателно за типична твоя характеристика - че брутално подценяваш всички други хора, до ниво на инфантилна наивност. Предполагам ти е нужно да се почувстваш значим в създадения мним контраст, защото ми се струва невероятно на твоите години да си наистина толкова наивен. Коментарът ми съвсем не беше заяждане, но продължавай да се правиш на ударен с мокър парцал щом ти е нужно.

Новините

Най-четените