Поколението на милениалите с типичната си егоцентричност сякаш така и не успя да излезе от идеята, че работата може и да не бъде нещо специално, завъртяно, модно и готино. Така в последното десетилетие секретарките се превърнаха в офис мениджъри, продавачките в магазин - моден консултант или "шопинг ъдвайзър", а всички се бъзикат, че овчарите предстои да бъдат прекавлифицирани в "оператори на биологични единици".
Нароиха се всевъзможни млади предприемачи, тинк-танк специалисти, гурута за взаимопомощ и какво ли още не. Всички са шефове, всички са cool. Да имаш някаква адски готина и уникална професия, с която да изпъкваш по време на разговори, сякаш стана почти задължително. Иначе губиш интереса на останалите.
А идеята да си безработен е силно притеснителна. Не просто защото липсата на пари те притеснява и трябва по някакъв начин да свързваш двата края, изхранвайки се с буркани, пратени от обичащите те родители, а защото звучи някак дамгосващо и обвинително. Как така ще седиш без работа. Развивай се! Надграждай! Работи над себе си, докато стигнеш до най-доброто си аз, което вече да вземе да стане шеф на нещо си там...
Така на практика пазарът на труда се напълни с люде, които по собствените си думи са нещо уникално, но реално си търсят нормална работа, която освен всичко друго, да им носи и пари.
Фактът, че професиите, които си измислят нищо не говорят дори и на майките им, и вероятно се налага да убеждават роднини и приятели, че това всъщност си е съвсем истинска професия.
Ето няколко типични примера:
Поет/писател
Вероятно този човек е много интелигентен. Поне демонстрира ерудиция, а творческото направо му извира от ушите, докато си поръчва българска бира от павилиончето край парка. В един момент той ще започне да обяснява за това, което е писал, за евентуалната книга, която по случайност е успял да издаде преди 3-4 години и за "новите си проекти". Практиката у нас обаче показва, че май почти нямаме хора, които да са се издържали само с писането си. Напротив, то винаги е било нещо странично, дори при най-големите ни автори. Затова си заслужава да погледнем с една идея съмнение върху тези смели изказвания.
Предприемач
Или ентърпеньор, по модерному. През последните години всеки нещо предприема някъде, прави стартъп, има уникална нова идея, която ще промени технологичния свят и т.н. За някои дори само фактът, че четат по някоя и друга статия от Forbes, entrepreneur.com или някой подобен сайт. Важното е да имаш наконтен профил в LinkedIn, на който да личат 10-20 обучения, и да си бил поне в единия ден на Webit. Така че ако някой ви каже, че е предприемач, има стартъп и развива супер добрата и успешна идея, първо го питайте какво друго е правил досега, а после на свой риск решете дали и доколко да се доверите.
Коуч
Последните години белязаха сериозен подем сред професията на коучовете у нас, особено след като Кобилкина и подобните й девушки започнаха да развиват бранша. Фактът, че малцина знаят какво всъщност е коучинга, не пречи. Това е "бутикова" професия, чийто услуги се ползват само големци и ентерпреньори. Самоназованият коуч ще представи себе си за нещо средно между психотерапевт, маркетинг гуру и наръчник за селфхелп, който ще ви помогне да разкриете пълния си житейски потенциал. На практика обаче най-често става въпрос за хора, които не спират да ходят по всевъзможни обучения, залагащи на психология, хюмън дизайн, медитация, езотерика и дори астрология, с идеята един ден те сами да организират подобни "тренинги". Дали вече го правят е въпрос на лична отдаденост към начинанието.
Духовен гуру
Почти същото като коуча, но помага на околните да се издигнат духовно, да се извисят, да прочистят енергиите си, да прочистят чакрите и да отворят четвърто, пето и шесто око. За тях материалното не е от значение, но пък всичко трябва да е био, еко веган и т.н. С часове могат да говорят за всякакви възвишености, а димът от ароматните пръчици с тамян да се издига покрай тях. Тях и да ги питате за работа, която да ги издържа, ще ви подминат като всяка друга прашинка от материалния свят.
Влогър
Ако преди модерното беше да списваш блог, сега истината отиде във влоговете. Влогърите са новите лица на ентъртеймънта. Може и да не ги дават по телевизията, но те се къпят в слава. Имат си десетки и стотици хиляди последователи във Facebook и Instagram, а каналът им в YouTube представя супер уникални коментари по всевъзможни теми, нали... И ако действително шепа хора успяват все пак да изкарват някакви пари с това, останалите просто се опитват... често по досаден начин.
Музикант
Всички сме чували, че музикант къща не храни. Съществуват, разбира се, музканти, които не просто хранят къща, но и могат да си купят цяло имение. Те обаче са рядкост, а и реално никой не се изхранва само от музика. В най-честия случай на градската среда става въпрос за хора, които дрънкат в банда или се опитват да пробият музикалната сцена с новия си рап/електро/фънки/инди/каквото и да е там проект. В повечето случаи - неуспешно.
Фрийленсър
Каквото и да е, важното е да е на свободна практика. Ако веднъж на 2-3 месеца някой ги наеме да му свършат някаква работа, пак е добре. Важна е свободата, която фрийленсърите пропагандират - без работно време, без шеф, без обвързващи елементи. Въпросът е, че най-често е и без пари.
Представителите на поколението У взеха да подскачат ...статията ми напомни една случка от преди 3-4 години, когато една представителка на въпросното поколение заяви със сериозно изражение, че ако трябва да работи нещо друго, би работила като лайф-коуч. Тогава тя беше на 27-8 и на мен ченето ми щеше да се падне.
Не, че авторът няма основания за ирония, но мнението му е доста крайно, стереотипно, ограничено и отричащо важни тенденции. 1. Влогър може и да звучи като нещо смахнато, но лично познавам влогъри, които изкарват от спонсори повече от всеки журналист в Webcafe. 2. Предприемач - о да, точно тези "предприемачи", за които говори авторът, ги има със стотици и у нас, и в САЩ, и в Западна Европа за съжаление. Но това, че те се наричат така, не значи че реално са такива. Има и много от другите - хора, които са създали услуги като Google, Facebook, Skype, YouTube и стотици други услуги, използвани от всички нас ежедневно, включително и от автора на този текст. Жалко е, че той не прави разлика между едните и другите, а лепва подигравателно "предприемач" на всички. 3. За фрийленсърите важи същото. Има мамини синчета, които оправдават нищо-не-правенето си с "аз съм фрийленсър". Но има и фрийленсъри (включително у нас), които работят по проекти в целия свят и изкарват нормално по няколко бона. Отново познавам и доста такива. 4. Духовен гуру - това е някаква пълна измислица. Не съм чул жив човек да се нарича така (откакто преди време едни американци направиха масово самоубийство под влиянието на някакъв сектантски пастор). Съмнява ме и авторът да е чул такъв човек, по-скоро допускам, че си го е измислил, за да разкраси малко статията. 5. Коуч - не познавам такива и нямам компетентно мнение. Възможно е написаното за тази професия да е вярно. 6. Музикант, поет, писател са по-скоро призвание, а не точно професии, онези, които ги практикуват професионално в България, са малко и много рядко са милениъли. 7. Никога не съм чул някой да се нарича и тинк танк специалист или гуру за взаимопомощ. Пълни измислици за да подчертаем стереотипизирана, захаросана теза. За съжаление не подчертават нищо освен кашата в главата на автора по въпроса с новите думички. 8. По същество - авторът явно е раздразнен от някои нови думи, тенденции и професии, които навлизат и си е изкарал раздразнението под формата на доста ограничена и стереотипна статия. 9. Това, че пишеш в заглавие "всички знаем" не променя факта, че написаното не е вярно.
Само една дребна забележка, стига сте изкарвали програмистите солта на земята,а нас другите едва ли не лузъри!