"По времето на Соц-а" беше един от най-често използваните изрази през 90-те години и в началото на 21 век. Хората се подпираха на това словосъчетание, за да теглят чертата между миналото и настоящето и за да подчертаят, че са наясно, че "епохата на соц"-а е отминала. Когато използваха този израз, повечето българи заявяваха по някакъв начин решително, категорично и недвусмислено, че "соц"-ът е там някъде зад гърба им - в шейсетте, седемдесетте и осемдесетте години, а всичко останало е "напред".
Самоосъзнаването на преживяванията след "падането на режима" беше толкова интензивно, че рефлектира в езика.
Така по едно време всички думи, започващи със „соц" предизвикваха тръпки от неприязън у повечето българи.
Години, преди да се появят „СОЦиалните мрежи", „СОЦиалните революции" и най-вече "СОЦиалките" хората не желаеха да им се говори или напомня за какъвто и да е "соц" (което, в някои случаи включваше дори и напомнянето за "СОЦиални отношения", вследствие на което грубостта изби по входове, автобуси, тротоари и институции в най-грозния си вид).
Може би не е лошо да се има предвид тази общностна фрустрация, свързана с предишния режим, особено когато се правят опити за "маркетинг", какъвто е случаят с предстоящото откриване на бар "СОЦА".
Откриването е нарочено за 9 май - дата, която на изток се празнува повече като "Ден на победата" (над фашисткия режим), а на запад - като Ден на Европа.
Нямате нужда от повече жокери: символиката извира отвсякъде - от рождения му ден, през логото с цели три петолъчки (едната огромна и червена), до главните букви "СОЦА" в заглавието.
Естествено, че всичко това подейства на потенциалните посетители като ударна доза кофеин върху някой с биполярно разстройство - и предизвикаха невиждано брожение в социалните мрежи.
Млади и стари се разгневиха и дори заподозряха най-различни катастрофични сюжети: от опит за подмяна на миналото (СОЦ-ът хич не бил хубав и нямало барове, нито коктейли по това време), през конспиративни теории (хибридната война май слезе до масите), до чиста подигравка ("Колко мандри обрахте, за да се снабдите с мляко за шейковете", "Портокаловите фрешове само по Коледа ли ще ги пускате")...
И никой не заподозря собствениците на бъдещия бар СОЦА в много по-елементарно провинение: пълна липса на въображение и усет. Поредните "предприемачи", които решиха да ловят маймуни с трици и носталгия.
В резултат на негативното възприемане на думата "СОЦА" (защо ли?), собствениците се опитаха да замажат положението, като обявиха, че новото място щяло да бъде "СОЦиалка" - място за общуване.
Модата на кръчмите с ТКЗС-арски лозунги по стените, пепелници от "Балкантурист" и ретро-ирония беше актуална за последно преди десетина години, когато Георги Господинов разказваше СОЦ-а през "Инвентарната книга".
Оттогава обаче всичко, което реши да се брандира като "автентично", "анти-комерс", "от доброто старо време", рови кокалите на миналото несвършено време - независимо дали ще продава дъвки, наденица или алкохол.
Всички бири станаха "ретро", всички реклами заприличаха на онази с "трамвая на Ламбо". Всяко следващо "ново" се оказва (не)добре забравено старо. Дива експлоатация на младостта на баба ти, нулева фантазия.
Ами да, ама в страна, в която лагерът в Белене е все още тема-табу, в която съществуват партии, залагащи изцяло на крайното говорене, на национализма, съчетан с подозрително силно русофилство, в страна, в която периодично се изсипват големи суми руски пари, в страна, в която все още няма музей, посветен на ужасите на тоталитаризма, но пък има "Музей на СОЦиалистическото изкуство" - да се говори за приятно изкарване в бар "СОЦА" сякаш е малко прекалено.
Да, и в Берлин, и в Прага може да има такива места, предназначени за забавление, но никъде не се приема за добър вкус елементарната възхвала на "времето на СОЦ-а".
А тук, както обикновено, нещата се правят хаотично, необмислено и с нулева емпатия към СОЦиалната среда. Което си е чист СОЦ, и няма нужда да се рекламира като нещо кой знае какво.
