Безумните неща, за които българинът говори в умалителна форма

Забелязали ли сте, че употребата на умалителната форма в българския език е нещо изключително широко разпространено най-вече в ежедневното говорене?

Съществуват десетки, ако не и стотици думи, които вместо да бъдат употребявани, както се изписват стандартно в речника, те се използват с разнообразни наставки и окончания с цел някак си да се отнеме от навярно излишната им тежест...

Ето само няколко примера:

Парички

Тук съществуват два прочита - хем парите са ти нещо много свидно, хем са ти малко. Всъщност двете изобщо не се изключват, човек обикновено милее по неща, които му липсват.

Второто е адски неприятно, но за жалост е добре познато житейско обстоятелство за много от нас. Често може да се чуе в магазина как някой пита "Колко парички струва обикновената вафла?"

Употребата на епитата "обикновен" при пазаруване от различно естество, но най-вече на храни и стоки за бита, е предмет на съвсем друг анализ...

Цигарки

Замисляли ли сте се как имаме навика да говорим в умалителна форма предимно за вредни неща? "Ела да изпушим по цигарка" е реплика, която често можете да чуете в пространството наоколо.

"Отивам за цигарки". Толкова са сладички, вкуснички, милички, прекраснички, добрички цигарки, пфууу, мед да ти закапе на сърцето. Всъщност "цигарки" е все едно да кажеш "туморче". Честно, така звучи.

Ракийка и салатка

Ок, не върви да кажеш нищо лошо за ракийката и салатката. Просто не върви. Всъщност, сигурно и на чужденец би му дошло отвътре да изпадне в умиление и възторг от консумацията на тази емблематична кулинарно-алкохолна комбинация.

Тук обаче също има уловка. Когато съседът те кани "на по ракийка", ясно е, че ще обърнете едно кило гроздова, а пък "салатката" е в леген... Същото противоречие важи и за "туршийка", "сланинка" и "биричка".

Тортичка

И пастичка... И всичко, което ти се лепи веднага на иначе атлетичното телЦЕ, а ти се ще да не е така. Кога за последно чухте някой да казва "курабия" например? Или "отивам за баница"?

Определени умалителни толкова са навлезли в езика, че направо са изместили официалните названия. Когато хапваш нещо с много шоколад, сметана и мазно, абе изобщо с удебелителен ефект, ще ти се поне на думи да извършваш нещо хем хубаво, хем безобидно.

За жалост повечето хубави неща в живота са всичко друго, но не и безобидни.

Кафенце

Знаете... Има една определена порода безработни, но непонятно състоятелни хора, които по цял ден ходят на кафенце. Кафенцето тече през цялата година, по всяко време на денонощието, нонстоп.

Често под "отивам на кафенце" изобщо не се има предвид "ще пия кафе". Понякога се визират уискенца и водчици, но изразът е такъв, нали.

Особено ако си във Студентски, където на всеки отишъл на лекция човек се падат по трима, отишли на кафенце.

"Кафенце" не само се римува, но и върви с "моренце" в летния зной. Живот - мечта в две думи.

Женичка

"Да си намериш някоя сгодна женичка/женица, да си се вземете, па да се задомите...." Няма феминизъм брат, то и "мъжленце" се използва, ама някак си по-скоро, ако искаш да обидиш някого, отколкото като нормално обръщение. За жените не важи същото обаче. Даже обратното.

Една жена, ако е свестен човек, значи е добра женица, сещате ли се? В дивата балканска действителност на силни алфа мъжкари с дъх на праз е така.

Душица

Нали знаете... Когато се радваш на някого и той е много сладък и симпатичен за теб, възкликваш нещо от типа на "Каква душица!" или "Душичка златна!".

Обикновено при употребата на подобни словосъчетания ни убягва следният парадокс: Ако човек и мил, добър и благ, то някак си повече върви да се предположи, че притежава голямо сърце, богат вътрешен мир и т.н... Въпреки това си държим на "душичката" и това си е.

А и да си сърцат и добър е контрапункт на това да си тарикат и играч - основни национални ценности, така че все тая...