Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Стратегия за отнемане на деца няма. И няма да има.

Никой не застрашава жените и мъжете, които отглеждат децата си с любов, внимание и отговорност.

Но сред нас живеят и деца, чиито биографии звучат така: Атанас - 9 годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко - живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко - баща неизвестен, майка починала, Чавдар - 5 клас, 7 дела за кражби и грабеж, Радко - изоставен от майка си на 8 г., баща починал. Осиновен и разсиновен.

Снимка: Getty Images
Никой не застрашава жените и мъжете, които отглеждат децата си с любов, внимание и отговорност. Но сред нас живеят и деца, чиито биографии звучат така: Атанас - 9 годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко - живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко - баща неизвестен, майка починала, Чавдар - 5 клас, 7 дела за кражби и грабеж, Радко - изоставен от майка си на 8 г., баща починал. Осиновен и разсиновен.

Улични протести, организирана съпротива в социалните мрежи, разумни критики, но и безкритично разпространение на митове за "отнемане на деца от родители заради един шамар" / "престъпен бизнес с приемни семейства" / "кръвен данък пред Норвегия" - ето така изглежда общественият дебат през 2019 г. по отношение на държавната стратегия за защита на детето. Това е и причината за решението на Министерски съвет да спре работата по документа, а Борисов да възложи на социалния министър "сутрин, обед и вечер да прави брифинг и да казва, че такава стратегия няма да има".

Опитите за развенчаване на митовете и дезинформацията около документа все още се сблъскват със стена от недоверие, докато партии и техни сателитни организации използват темата за защитата на децата за предизборни цели.

Споделяме позицията на Деница Сачева (зам.-министър на образованието, експерт с опит в сферата на социалната политика) като ясен, смислен и лишен от партийно-политически предразсъдъци коментар по темата. Текстът е публикуван в профила й във Facebook.

* * *

Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има.

Няма конспирации, няма понятие "ювенална юстиция", няма държавна търговия с органи. Стратегията не е разработена с чуждо финансиране и прочее. Моля горещо, родителите да не вярват на такива дезинформации.

Не е вярно, че в документа не се споменават думите „родител" и „семейство". Родител се споменава 75 пъти. Семейство или семейства - 57 пъти.

Предишната Стратегия действаше в периода 2008 - 2018 г. и съгласно Закона за закрила на детето трябваше да има нов документ за следващия период. Той е нужен, за да се планират промени в системите на здравеопазването, социалната политика, образованието и правосъдието, така че да се подкрепят децата, а не да се разрушават семействата. Стратегията се пише за промени в системите, а не за промени в семействата.

Стратегията е спряна, не защото е опасна, а защото по нея няма обществен консенсус. Благосъстоянието на децата е обща кауза на всички и по тази тема не трябва да има разломи, а непрекъснат диалог.

Държавата трябва да подкрепя семействата, но и да осигури защита на децата, които не се раждат с късмета да имат отговорни родители.

Правата на детето трябва да бъдат защитени. Какво празнуваме всички на 1 юни, ако не признаваме, че детето има права?

Никой не застрашава жените и мъжете, които отглеждат децата си с любов, внимание и отговорност.

Но сред нас живеят и деца, чиито биографии звучат така: Атанас - 9 годишен, родители скитници, с 4 братя и сестри. Пенко и Данко - живеят в мазе, без тоалетна и вода, Златко - баща неизвестен, майка починала, Чавдар - 5 клас, 7 дела за кражби и грабеж, Радко - изоставен от майка си на 8 г., баща починал. Осиновен и разсиновен.

Чия грижа са тези деца? И имаме ли право да ги изостави и държавата?

Да се насажда недоверие към всички, които работят с хора, е пагубно за обществото. Не можем да рушим авторитета на лекари, учители, социални работници. Ако има недоверие, трябва да подобряваме системите, капацитета на работещите в тях, условията им на труд, но не и да ги сатанизираме.

Това ще ни унищожи държавата, а не несъществуващите чудовища и чуждите влияния.

За съжаление, във всяка предизборна кампания се намират хора, които използват злоупотребата със страх, за да черпят политически дивиденти.

Правителството чува ирационалните страхове и притеснения на хората и реагира с разбиране, но няма да прояви разбиране към целенасочени и организирани акции за дезинформация, целящи единствено ескалация на напрежение.

Необходим е разговор за това, какво да направим за децата и семействата в следващите 10 години, за да имаме просперитет и благосъстояние. Но, разговор, основан на разумни аргументи. Искаме да пазим семейството и децата, но съхранението става с разум. Прекалената емоция разрушава.

Най-четените