Социалистът по душа Георги Кадиев си намери и партия. По-точно сам ще си я направи с гръмкото име "Уникална държава". Грешка, извинете. "Нормална държава". Другото беше възгласът на "Господари на ефира", който придружава разкритията им за нередности и абсурди от какъв ли не тип.
Всички нови партии наблъскват в имената си всякакви права, свободи, гордост, европейски/ европейска/ европейско, демокрация, независимост, гордост, достойнство, развитие, сила и прочие. „Нормално" беше ненормално явление в партийната лексика.
Неотдавна за едни избори по телевизията се въртеше предизборният клип на настоящия министър на образованието, чийто надслов викаше: "ДА на нормалността". После Кунева се хвана стабилно за Кафка, а сега Кадиев ще заеме нишата на политическия борец за нормалност.
Но какво означава това?
Нова партия, която ще се бори за правата на гражданите си, ще върне държавата на хората, доверието на българите, достойнството на пенсионерите, надеждата на младите, вярата на работещите и мечтите на децата? Познахте! Как да не познаете, всъщност?
Както твърдеше един Facebook постинг, едно време слушахме политиците и се смеехме на комиците, а днес се смеем на политиците и слушаме комиците.
Претенциозното наименование на бъдещата партия на независимия депутат и група съмишленици за пореден път експлоатира нормалността, което ни кара да се чувстваме все по-ненормални.
Звучи прекрасно, достолепно, революционно дори. И мъничко грандоманско. Но не бива да се хващаме за думите, нали?
В крайна сметка политическите кампании изобилстват от силни думи - електорална стръв за наивници. Дори Волен Сидеров пленяваше хората с "патриотизъм", "да изгоним чуждите монополисти" и "Ограбиха България".
Бойко Борисов стиска сърцата на избирателите си с "магистрали", "метро" и "да оправим държавата". Меглена Кунева издърпа няколко хиляди български гласа с "европейска интеграция". Симеон Сакскобурготски се завърна на бял кон с обещанието за "800 дни". Яне Янев приласка малобройните си фенове с "уволнение", а Николай Бареков искаше да махне българската "цензура".
Днес Кадиев се обръща за подкрепа към "нормалните" и "тези, които искат да започнат отначало". Хитро, кой не иска да започне отначало? Там винаги е хубаво. Кое начало обаче? В утробата на демокрацията ли ще се върнем? На старта на комунизма? В недрата на първата българска държава?
Абе, няма значение. Важното е всичко да се срине и да се започне отначало. Отново.
Нормалните и отчаяните да бъдат съблазнени.
Но ако "камък по камък и тухла по тухла ще работим заедно за изцяло ново общество, морал, нови, работещи институции в една нормална, европейска държава", то нормалните ще искат тази нормалност да бъде някак дефинирана. Защото знаете ли? И болестите са нормални. И самотата. И смъртта.
Господин Кадиев каза, че новия проект няма да е нито ляв, нито десен, а прогресивен и препоръча на народа да потърси в Google що е то "прогресивен".
Тези, които го направиха, откриха че в момента кандидат-президентите за САЩ Хилари Клинтън и Бърни Сандърс спорят относно значението на тази дума в политиката.
Макар известната неяснота около термина, има някакъв установен критерий за прогресивната политика, който включва стремеж към икономическо и социално равенство, подкрепа на феминизма и правата на хомосексуалните и насърчаване на различни социални програми, направлявани от държавата.
Може би г-н Кадиев е искал да каже, че за разлика от Йорданка Фандъкова, той посещава гей парадите в София и ще национализира медиите на Пеевски, нали все пак е с комунистическа закалка, ще опакова парите от тях в хартийки от бонбони и ще ги хвърля с хеликоптер на площад „Батенберг", където предварително ще са събрани българските пенсионери.
Може би е искал да ни качи на въртележката с корена на думата - "прогрес", който да разчетем като напредък и да се впуснем в нови смели мечти за напредък на икономиката и "България на три морета". Кой знае.
Във всеки случай ще наистина чудесно, ако измислящите слогани на политически кампании и имена на нови партии, преди да се метнат на еднорога, който ще ги понесе през минираните полета на общественото мнение, да помислят точно за коя дума се хващат и да се държат за нея здраво.
