"Вдигнете данъците на богатите!" Призивът на кандидатката за президент на САЩ Елизабет Уорън и на младата звезда на демократите Александрия Окасио-Кортес отеква остро и събира ръкопляскания на прогресивни, леви либерали, социалисти и борци за социална правда и равенство.
Макар в глобален мащаб да се говори за засилването на дясното и на консерватизма, този възход до голяма степен стъпва върху социалната идея за ляво и дясно и се противопоставя на идеите на глобализма и политиките на идентичността. И за тях някои леви апели за регулации на големия бизнес и едрите собственици, по-големи данъци за богатите и повече изисквания към тях за социална отговорност.
Иначе казано, това е времето на Анти-Айн Ранд. Американската писателка и философ, родена на 2 февруари 1905 г. в Русия е станала символ на идеологията на абсолютната свобода.
В своята философия, определяна като обективизъм, тя защитава правото на лична свобода и личната собственост, издигайки на преден план идеята за разумния егоизъм, който бута човечеството напред.
В основата си нещата са прости - който не работи, не трябва да яде, ако решим да се обърнем към българските приказки. Човек сам е отговорен за собственото си щастие и за собствения си успех и никой не му е длъжен. Ранд издига идеята за силата на духа и личността, за човека, който ще грабне своето и ще защити личния си интерес.
За нея колективизмът, идеята за общите решения рано или късно води до проблеми - в колектива личната отговорност се размива, а с това идват и слабите характери, които се крият зад идеята за общото благо. Не, Ранд много по-добре разбира личното благо, което тика света напред.
Защото в трудни времена, общността винаги се намира под крилото на единици, на онези малцина, които с труд, воля, хитрост и мисъл, са извоювали своето място. И, подобно нейния Атлас, носят обществото на раменете си.
Разбира се, към тези идеи винаги може да се подходи и с критика (не малко критика дори), но това, което Айн Ранд проповядва, си заслужава да бъде помнено - и това е, че силата на духа, волята и упоритостта винаги водят напред. И липсата на тяхната проява не трябва излишно да се възнаграждава.
А за тази идея собствените й думи говорят най-добре:
"Истината не е за всички хора, а само за онези, които я търсят."
"Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, трябва да бъде произведено. И тук човек се изправя пред същностната алтернатива: той може да оцелее по един от двата начина - или чрез самостоятелна дейност на своя разум, или като паразит, захранван от умовете на другите."
"Парите са само инструмент. Те ще ви заведат където поискате, но не могат да ви заменят като шофьор."
"За да каже някой "аз те обичам" на някого, трябва първо да може да каже "аз"."
"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин."
"Всяко нещо винаги има две страни - едната е права, а другата - грешна. Тази по средата е винаги дяволска."
"Всички животински видове учат малките си на изкуството на оцеляването: котките, които учат котетата да ловуват, птиците, които влагат такива огромни усилия в това да научат пиленцата да летят... а човекът, чийто инструмент за оцеляване е умът, не просто се проваля в това да научи детето да мисли, а посвещава цялото му образование на целта да унищожи разума му, да го убеди, че мисълта е безполезно зло, преди още да е започнало да мисли."
"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора."
"Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи."
"Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е човекът и как се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма заместител на личното достойнство. Няма друг стандарт за лично достойнство, освен независимостта."
"Хората не искат да мислят. И колкото повече закъсват, толкова по-малко искат да мислят."
"Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш правилното от неправилното, поглед, с който да виждаш истината, кураж, за да действаш в съгласие с нея, себеотдаване на доброто, почтеност, да защитаваш доброто на всяка цена."
"Най-малката единица на земята е индивидът. Тези, които отричат правото на всеки, не могат да претендират, че са защитници на малцинствата."
"Лъжата е акт на отказване от самия себе си, защото човек се отказва от реалността в полза на човека, когото лъже, превръща го в свой господар и се осъжда от този момент нататък да имитира онази реалност, която според възгледите на другия трябва да се имитира. И ако човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата - цената, която плаща, е разрушението на онова, на което тази печалба е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става незабавно негов роб."
"Госпожице Тагарт, знаете ли какъв е отличителният белег на второкачествения човек? Обида от достиженията на друг човек. Тия докачливи посредствени типове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и представа за самотата, която настъпва, щом стигнеш върха. Самотата да не срещнеш свой равен - ум, който да уважаваш и достижение, на което да се възхитиш.... Те нямат начин да разберат какво е чувството, когато си заобиколен само от низшестоящи. Омраза? Не, не е омраза, а отегчение - ужасно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо отегчение."
"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно."
"Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено."
"Когато човек действа от съжаление противно на правдата, наказва доброто заради злото; когато човек спести страданието на виновния, то принуждава да страдат невинните."
Сам Ваймс, единственият гений,който досега не е оборен е Ницше. Не се заяждам и няма да хейтя,но мога да оборя Айн Ранд. Например,тя казва: ""Човек е свободен да избира дали да осъзнава или да не осъзнава..." Това е такава фундаментална заблуда,че не си струва да бъде коментирана. Но. Осъзнаването идва БЕЗ човек да го иска. "Кръстът е символа на изтезанието." Не. Кръстът демонстрира,че и най-големият негодник ако бъде изтезаван,може да бъде приет от други хора за значим човек. "Способността на човека да мисли е единственото му средство за оцеляване." Съжалявам,но това е невероятна глупост. Мисленето е само малка част от силата и същността на човека и то далеч,далеч не най-необходимата. Най-важни са инстинктите. И т.н.,и т.н.
Ваймс ето линк към сайта Читанка,където има книгата на Ранд "Атлас...". Прочети коментари №7 и №9: https://www.chitanka.info/text/33690/27#textstart
Аааа, никой ли не забеляза цитираната извадка на pixie?
deowin, ко каза, ко?
Тази статия е апотеоз на егото и лустрото над личността, влизащи в парадокс с издигането на личността в духовен план и свободата, които оправдано от всички възможни науки, физични закони и теории са абсолютно несъвместими. Или накратко казано това какви пари вземаш не е индикатор нито за за добре свършена работа, нито за успех, нито за независимост и извоювана лична свобода, защото винаги има някой над теб който контролира тази финансово "независима свобода" и може да я отнеме когато си поиска. "Професионалисти и работохолици" с лопата да ги ринеш. Това, че седиш в офис и си потиш задника цял ден докато си люлееш краката и изпълняваш със смиреното "да,да,да" някакво действие не означава, че в края на вечерта като се прибереш заслужваш онова, което можеш да сложиш на масата. Нима Вие сте построили дома, който живеете или може би столовете и масата на коят сядате, леглото в което спите или сте продуктивирали храната, която консумирате. Естествено, че не. Добре проектираната система, в която всичко овце надуто живят с измамната мисъл, че това което имат е изработено с много труд и усърдие е фарс. Човекът е единственото разумно същество, което ако оставим голо и босо като новородено в дивата природа, не би оцеляло дори 24 часа. Ако някой все пак успее да оцелее, тогава вече можем да кажем, че умът му работи и това, което постига за да оцелее е изработено! Според Айн Ранд явно Буда, Мохамед и евентуално ако е съществувала историческа личност Христос, са етикет за пропадналата утайка на обществото, защото са просили докато са медитирали и мислили,за да променят колективното съзнание и да му отворят пътя към "истината", но не са изкарали и един грош през целият си съзнателен живот в материалното си тяло, с пот и робски труд. От цялата работа излиза всъщност, че добродетелта в 21в. се изразява в няколко основни функции на работническата класа, водеща се за най-нисшата в обществата и те са - спане, ядене, пиене, сране, пикаене, ходене на работа, да напрайш деца и семейство и за друго докато не се гътнеш през ум да не ти минава.
От Айн Ранд ни се поднася едно типично профанско описание на света. Сравнително слаб мозък, който не е успял да обхване света в цялата му сложност, но не е могъл да устои на неистовото желание задължително да се прослави, независимо как. Издигането в култ на егоизма и индивидуализма доказва именно това. Всеки човек, по принцип има нужда от уединение. За да осмисли нещо, да направи нещо. От незапомнени времена тези, които са достигали до състояние на духа, известно като "просветление", обикновено са се усамотявали някъде, НО, за да се завърнат отново след това. Вероятно това е подтикнало въпросната да се насочи към индивидуализма. Но дори и да е така, това е само малка част от цялото. Айн Ранд обаче, решава да го абсолютизира. И как точно да се разбира, че всичко, от което се нуждаел човек трябвало да бъде "произведено"? Епохата на ловците и събирачите е продължила хилядолетия. Какво са "произвеждали"? Дренките, малините и лешниците ли? Въпреки това, при лов на по-едър дивеч, са участвали много хора. Не един. Гледай ти какъв колективизъм бе, начи! Също така, в последно време известната поговорка лекичко е видоизменена като думи, но много като смисъл. Ние от малки я знаехме, че "Който не работи, няма да яде". В съвсем общ смисъл, че трудът е необходимо условие за това и нищо повече. А как звучи "Който не работи НЕ ТРЯБВА да яде? Това вече е перверзия. Болният не може да работи, детето също, старите хора също. Е, какво? Да не ядат и да мрат ли? Ето до какво води абсолютизирането. Най смисленият коментар, който прочетох е на Кавалец. Доста хора просто забравят, че ползват наготово маса изобретения, открития и пр., направени векове преди тях. И им се струва, че те са природна даденост. Да дам отново и примера със собственика на Боинг 747. Ако се повреди нека да си го поправи сам. Или сам да си направи нов. Нали ТОЙ, като собственик и индивидуалност единствено е от значение.
Шимпанзе, Ако те нарека прост, би било комплимент, тъй като това все пак се отнася за човек, докато ти принадлежиш на животинското царство. За това - преживяй там .... пък по-нататък ще видим. А, и все пак да кажа, че с брадвата нищо няма да стане. Това го казвам не на шимпанзето /безсмислено е да се учи свиня как се готви миш-маш/, а за някои други, в случай че са допуснали това за възможно. А кака Фридка за пореден път излиза с левашки опити за обяснение на леви идеи. Сори, како, ама с това много напомняш именно на шимпанзе, което е способно да повтаря една и съща грешка пак, и пак, и пак, и пак ... безброй пъти, без нищо да му просветне. И по-нататък няма нищо .... . Скука! Лично за мен писаниците на Айн Ранд са плод на болния и мозък, който пък, от своя страна е плод на нездравата и, нечистоплътна душа. Това е грозна гледка и у мен предизвиква не омраза, а тъга.
Незнайно защо модераторите са решили да изтрият коментара ми, а този на прасето с номер 34 по мой адрес си стои. Странна логика. Бих се заинтересувал от аргументите им. Ще повторя коментара си: deowin, досега те смятах за идиот. Явно съм те надценил. Ти си по-зле и от съдържанието на цигански кенеф.
Сам Ваймс, 1. МЕЖДУ две мисли има място за "играта" на инстинктите. 2. Мисленето има значение САМО за света на мислите,тоест за виртуалният свят. А не за Реалността. Всички важни ДЕЙСТВИЯ човек извършва инстинктивно. (Например когато избира за кого да се ожени/омъжи.) Но 99,99% от хората НЕ го забелязват това. В редките случаи,когато човек действа под натиска на разума и мисленето,греши и се проваля. Всички действени,успели и велики хора взимат решенията си инстинктивно. От Цезар,през Наполеон,та до Левски. И още - инстинкта е милион пъти по-разумен и (с)мислен,от разума и мисълта. Другото е философстване...