Има една притча за четиримата слепци, които "видели" слон за пръв път.
Един пипнал опашката му и решил, че слонът е странно същество, приличащо на корабно въже. Вторият обаче прокарал ръце по търбуха на животното, затова бил сигурен, че слонът е едър и заоблен като делва за вода.
Третият пипнал крака на слона и се присмял на първите двама: Какво говорите, това животно прилича на ствола на дървото.
Накрая четвъртият слепец хванал слона за хобота и отсякъл: Не, това е змия...
Сетихме се за тази история покрай новината:
"Мъж спаси куче, полицията го арестува за 24 часа".
Цял ден тази информация циркулира в социалните мрежи заради статус на тема "Егати тъпата държава, егати тъпите закони, егати тъпия народ".
Статусът се преобразува в гневна петиция с хиляди поддръжници, а най-накрая цопна в общия информационен поток като "журналистика от живия живот".
Каква е историята? Събота, ранен следобед, квартална улица, децата си играят, кибиците си кибичат, а гражданинът Милко В. ремонтира мотора пред дома си.
В този момент по улицата се задава ръждив Пасат, който влачи... куче на буксир. Посред бял ден, пред очите на квартала, децата, кибиците и цялото прогресивно човечество.
Възмутеният Милко В. настига комбито с мотора си, с помощта на съседи вади шофьора от колата и, грубо казано, му припомня разпоредбите на чл. 325б, ал. 2, т. 2 и 3 от НК.
А именно: който прояви жестокост към гръбначно животно (независимо дали е куче, котка, свиня или кокошка), и му причини противозаконно тежко увреждане на публично място, по особено мъчителен начин и в присъствието на малолетно дете, се наказва със затвор от 1 до 3 години и глоба от 2000 до 5000 лева.
Вместо тържество на уличната справедливост обаче следва арест на "героя". Защо?
Оказва, че по време на гонката Милко е извадил газов пистолет и е произвел изстрел с него. Точно така, посред бял ден, насред улицата, пред децата, кибиците и т.н.
Затова е прибран в РПУ-то с криминална регистрация, обвинение в хулиганство и е лишен от свобода за 10 часа в компанията на "трима циганина, оказали съпротива по време на арест и обиждащи служебни лица".
За сметка на това - срещу анонимния "стопанин" на кучето засега няма обвинение, а полицията все още проверява дали изобщо клетият добитък е влачен с Пасата (макар че, твърди се, по улицата има 200 метра следи от кръв и екскременти).
Според една от статиите по темата: първият сигнал на тел. 112 не е от възмутените съседи, а от собственика на кучето, който съобщил, че е стреляно по него.
Според втора информация по справка от МВР стрелбата е произведена в движение от мотора по посока на автомобила.
Самият обвиняем твърди, че "може би бил гръмнал във въздуха".
Смущенията във фактите обаче не попречиха на кристално ясните изводи.
Ако прелистите родния Фейсбук, ще видите два напълно противоречащи си и едновременно с това - легитимни прочита на ситуацията.
1) Милко В. е достоен гражданин на Република България, жертва на милиционерския формализъм. Той е герой, изпълнил патриотичния си дълг да предотврати престъпление. Майната му на тел. 112, в такава ситуация полиция не се чака, трябва да се действа на място. България е майка на изродите и мутрите, но е мащеха за нормалните хора. Je suis Milko.
2) Милко В. не само носи зареден (макар и газов) пистолет, но и не се колебае да го използва насред улицата в присъствието на деца. Ами ако без да иска, беше гръмнал по някое от хлапетата? Ами ако това се случи на твоята улица? Каква е разликата между този случай и ежедневните побоища по пътищата? България е заприличала на тъп уестърн, в който първо стрелят, после питат, а накрая все държавата им е виновна. Писна ни от Динковци и самозвани батки.
Един дърпа слона за хобота, друг - за опашката. Накрая все го отнася кучето.
Факт е, че при стрелбата няма ранени и пострадали, а и чл. 12 от НК казва, че не се счита за общественоопасно деянието, извършено при неизбежна отбрана при "причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели".
С други думи - обвинението в хулиганство срещу Милко В. може да падне от само себе си.
Независимо от това - полицията има законово право да ограничи свободното придвижване на гражданите за 24 часа при нарушаване на обществения ред.
Дали арестът е престараване по устав или рутинно изпълнение на служебните задължения - това е съвсем различен казус.
Точно по същото време в София баретите обсаждаха апартамента на бивш полицай, открил стрелба с незаконен пистолет в несвяст. На следващия ден пък 11-годишно дете уби куче с един изстрел от въздушната пушка на баща си.
Поуката ще си извадите сами.
Защо бих имал причина да мисля, че би разбрала обяснението, след като досега явно не разбра каквото и да било от това, което вече казах? Личният ми опит показва, че хора като теб или нямат капацитета да разберат дори най-простите рационални разсъждения, до които не биха стигнали сами, или правят всичко възможно да не стане ясно, че всъщност разбират, но изводите не им отърват. Either way, единственото решение е това, което вече направих - да ти посоча, че няма как да ме разбереш, освен със собствени сили. В случаи като твоя моите обяснения биха били напразни.
>нито има връзка с темата Ето, явно можеш сама да направиш първата стъпка към разбиране. Остава само една, и тя не е по-трудна. >ти реши, че трябва да ме нападнеш Ласкаеш се. Недей си го причинява. Наистина ми успяваш да се убедиш, че е възможно твоята трудно разбираща персона да ме интересува до такава крайна степен, щото да намирам за необходимо да те нападам? С каква цел? Защо точно биха ме интересували чувствата на анонимен човек в интернет? Аз казвам това, което мисля, единствено защото го мисля. Ако ти се чувстваш наранена, обидена, или каквото и да било, това си е твое право и лично твой избор. Не си въобразявай, че следователно ми е било цел, просто защото ти е нужно за да си задоволиш егото. Не би могло да ми е цел.
Полемиките ти с други участници във форума са ми показали, че теб почти никой не те разбира. Защо ли? И не ми обяснявай как съм се почувствала. Спорът отдавна не е на фокус, а тук е вече късно. Няма да се занимавам с безсмислени дебати повече.
>теб почти никой не те разбира Което е аргумент за какво точно? Сещам се за няколко души, които винаги ме разбират прекрасно. Ерго, явно е възможно. Ти не си от тях. Какво следва?