Разкопките в Патагония в Южна Аржентина често предлагат любопитни находки.
Последната от тях пък е на път изцяло да преобърне представата ни кое животно е било наричано "най-добър приятел на човека" преди около 1500 години.
Свикнали сме така да определяме кучетата, които са били опитомени дори по-рано, но в случая не са те.
Археолозите в Патагония откриват кости на порода лисица, която е погребана заедно с хората.
За подобно нещо има само едно обяснение - животното е било невероятно близко с човеците и най-вероятно е било техен домашен любимец.
El Guará o Zorro Lobo de @Malvinas derivó del Dusicyon avus, que habitó en Patagonia hasta hace unos 3000 años. pic.twitter.com/0Erf5MEaUn
— Hernán (@ham19773) August 16, 2015
Специалистите са почти категорични, че няма как костите да са се озовали случайно до човешките гробове и по-скоро лисицата е била ценен компаньон на хората там.
ДНК анализът доказва тези твърдения. Той сочи, че лисицата е имала диета, изключително сходна с човешката - дивечово месо от улова на ловците и местни плодове и растения от "събирачите" на племето.
"По всичко личи, че лисицата е погребана умишлено с хората", казва пред New York Times зооархеоложката Офели Лебрасюр. Тя добавя, че с колегите ѝ са подозирали за подобна практика, но сега имат сигурни доказателства за нея. И е убедена, че символиката на подобно погребение е недвусмислена.
Лебрасюр уточнява, че повечето кости на животни, които са открити в Аржентина, са хаотично разпръснати.
Скелетът на лисицата обаче е цял, което няма как да е случайно и сочи, че става въпрос за ценно животно.
Точната порода на лисицата е Dusicyon avus - средно по размер животно с тегло между 10 и 15 килограма. Видът изчезва окончателно преди около 500 години, като преди това е населявал почти цяла Южна Америка, както сочат и предишни разкопки на континента.
За първи път обаче има доказателства, че тези лисици са били толкова близки с хората.
До скелетът на лисицата са открити 24 човешки трупа, а към тях и огърлици, украшения за лице и остриета на копия.
ДНК пробите доказват, че животното е чистокръвно и няма примеси нито с други породи лисици, нито с други животински видове, което означава, че хибриди между лисица и куче не е имало по онова време.
Около находката продължават да витаят много мистерии, които все още нямат отговор.
Доказано е, че по същото време, в което Dusicyon avus е съществувала, вече е имало и опитомени или поне полупитомни кучешки видове.
Защо тогава местните са предпочитали компанията на лисица? Единствена по рода си ли е била тази питомна лисица, или животинският вид е бил предпочитан домашен любимец масово?
И дали не се касае за едно-единствено животно, което е било компаньон на хората, само защото те са го хранили със собствената си храна или поне остатъците от нея?
Специалисти като Лебрасюр все още нямат отговор на поредицата от въпроси. Единственото, в което са сигурни, е, че лисицата е била изключително близка с хората и не е изпитвала никакъв страх от тях, което е и винаги е било рядкост.
"Дали хората са я гушкали като куче в палатките си? В това вече не мога да бъда убедена", пък се шегува пред MSN зооархеоложката.
