На 8 април Северна Америка ще се наслади на редкия небесен спектакъл на пълното слънчево затъмнение.
Облагодетелствани са сериозни части от САЩ, плюс места в Мексико и Канада. В Европа може да се види частично затъмнение в най-северозападните части на британските острови - в Ирландия и Шотландия.
За милиони жители на Северна Америка шоуто е страхотно, но как реагират животните на настъпването на нощ посред бял ден?
Тъй като затъмненията не са толкова често явление, ефектът им върху животните не е проучван обстойно. При домашните любимци обаче ветеринарите предполагат, че той е минимален.
"При повечето няма да има влияние като цяло, но може да се забележат кратки периоди на объркване и страх", казва пред "Си Би Ес" д-р Кейти Кребс, ветеринар от колежа по ветеринарна медицина към Университета на Пенсилвания.
Котките и кучетата може да се крият, да вият или да дишат по-тежко. Някои може да започнат да се настройват за сън.
Но според ветеринарите повечето любимци, които живеят вътре в домовете на стопаните си едва ли ще реагират особено на затъмнение от няколко минути. За тях далеч по-стресиращи са гръмотевичните бури или фойерверките.
Всъщност, не толкова тъмното небе, колкото необичайните реакции на хората при феномена имат далеч по-голямо влияние върху домашните им животни, обяснява Джери Клейн, шеф на ветеринарния отдел на Американския киноложки клуб.
Ако например стопаните не се опитват да въвличат животното в наблюдението или партито по случая, то вероятно няма и да реагира. Ако обаче има големи събирания и олелия или стопаните викат и сочат към небето, това със сигурност ще подейства на животното. Пътуването, шумът, излизането от рутината, тълпите и непознатите хора стресират четириногите.
Доста хора в САЩ питат специалистите и дали трябва да слагат защитни очила на любимците си. Ветеринарите обаче припомнят, че животните са наясно, че не бива да гледат към слънцето, защото то ги заслепява и така стават уязвими.
И съответно не се нуждаят от очила - те просто не се взират в небесното тяло.
Поведението на животните по време на пълно затъмнение е интересно и за специалистите по дивата фауна, а едно от най-добрите места за наблюдението му е зоопаркът в Индианаполис, щата Индиана, който е на пътя на тоталното затъмнение. Там то трае близо 4 минути.
"Всички искат да видят как ще реагират животните", казва пред "Ню Йорк Таймс" д-р Робърт Шумейкър, директор на зоопарка, където за да наблюдават реакцията на животните се събират учени, доброволци и обикновени хора.
Малкото налични данни от предишни затъмнения сочат, че не само домашните любимци не са кой знае колко впечатлени - повечето от останалите животни решават, че е време за сън.
Когато през 1932 г. Луната закрива Слънцето, събраната информация сочи, че най-силно са реагирали катериците, които са се разскачали в горите. Крави и овце пък се отправили към оборите за сън.
Животните в зоопарковете обаче не са реагирали. Такива са очакванията и за настоящото затъмнение. Според д-р Шумейкър това ще е доста обичайно и леко преживяване, защото питомците на зоопарковете се нагаждат към доста неща в крачка.
Данни има и от затъмнението в Америка през 2017 г., когато е наблюдавано поведението на 17 вида животни от зоопарк в щата Южна Каролина. Около три четвърти от тях - бозайници, птици и влечуги, решили, че е време за сън.
Малка част от наблюдаваните животни - жирафи, павиани, горили, фламинго и папагали - са реагирали необичайно и проявили знаци на тревожност.
Павианите се разтичали из загражденията си, една от горилите заблъскала преградата, а фламингите се скупчили около малките си, разкрякали се и гледали към небето, сякаш се пазят от хищна птица.
Проучването обаче допуска, че е възможно реакциите да се дължат не на затъмнението, а на огромните тълпи и шум в зоопарка, включително и заря в далечината.
Реакцията на жирафите обаче впечатлила специалистите. Те спират да ядат, събират се в дъното на заграждението си, а няколко от тях се впускат в галоп, което е доста извън обичайното им поведение.
Галапагоските костенурки също се събрали близо една до друга, като две дори започнали да се чифтосват.
Затова и за изследователите сега е интересно дали подобни реакции ще се повторят.
През 2017 г. са ползвани и данни от радари от метеорологичните станции за информация за летящите видове в дивата природа. Те показват, че когато небето става тъмно, активността намалява. Предполага се, че насекомите са спрели да летят, а птиците са решили, че е време за сън.
И обратното - забелязва се активност от нощни животни като прилепи и някои птици, които по време на затъмнението решават, че е време за лов.
Това обаче не е повсеместно и учените смятат, че времето без светлина е било прекалено кратко, за да "излъже" животните, че е настъпила нощ.
"Кой знае какво минава през главата на един жираф", казва ръководителят на проучването от 2017 г. Адам Хартстоун-Роуз, професор по биологични науки в Университета на Северна Каролина. Той смята и този път да събере колкото може повече информация, за да опита да разбере.
