Тези дни като че ли най-често задавания въпрос беше "къде е държавата?"
И в един момент се запитах ами къде е тази държава и защо не вземе да дойде. И по-нататък - като какво да дойде, като някакво божествено същество с човешки образ и подобие или като някаква свръхестествена сила?
Задавам си въпроса какво е държавата и защо непрекъснато се прави разлика между НАС и държавата, сякаш тя съществува отделно от своите граждани. И сега по време на варненския потоп НИЕ питахме къде е, а в този момент т.нар. държава, която не идваше, бяха пожарникарите, ВИК и електро бригадите, работещите в гражданска защита и много още други специално мобилизирани работници, които т.нар. държава беше натоварила да се справят с проблема.
И всички ние мърморехме против тях какви били, колко малко работели, как не се справяли и т.н. Но кои са тези хора - не са ли нашите съседи, приятели, познати, не са ли и те едни от нас, мъморещите, в друга ситуация. И защо винаги сме много критични към работата на другите, но когато по стечение на обстоятелствата се окажем от страната на държавата, тогава ние естествено не сме виновни, а това винаги е някой друг, заради който ние не си вършим достатъчно добре работата.
И идваме до въпроса за отговорността. Кой е отговорен - естествено държавата. Тя е виновна, защото не е санкционирала незаконното строителство, тя е виновна че не е изчистила пълните с боклуци дерета. А ние, обвиняващите, сме света вода ненапита, защото не сме виновни, че именно някой от нас е построил в нарушение на закона сграда, че някой от нас е прекъснал изградени отводнителни канали, че ние дружно сме си изхвърляли боклуците в дерето.
Не, ние не носим никаква отговорност затова, че ежедневно нарушаваме законите, че си мълчим когато виждаме, че някой до нас ги нарушава, но викаме с пълно гърло къде е държавата и тя е виновна.
Докато не разберем, че държавата това сме всички ние, че ние сме отговорни за всичките си действия и бездействия, и докато продължаваме да търсим някой да друг да вземе решение за собствена ни съдба, ще продължаваме да живеем в страната на въпросите без отговор.
* Лидия Шулева е вицепремиер на България между 2001 и 2005 г., министър на труда и социалната политика между 24 юли 2001 и 17 юли 2003 г. и министър на икономиката между 17 юли 2003 и 23 февруари 2005 г.
