Когато населението, следвайки дадена актуална тенденция на вербално изразяване, зацикли в употребата на една дума, настъпва нещо страшно. По-долу са изброени цели седем. Ето ги:
"Проект"
Тъй като думата "проект" покрива широк спектър от значения - от "план", "намерение" и "хрумване" до "чертеж", "дизайн" и "чернова", употребата й се радва на голям успех сред всякакви хора, най-вече в артистичните и псевдоартистични среди на софийската градска младеж.
Понеже "проект" може да е на практика всичко, но и нищо, тази дума е супер удобна за отговор, когато по цял ден скучаете, но внезапно ви попитат с какво се занимавате.
"Един нов проект започвам" е напълно достатъчно за излизане от конфузната ситуация.
"Свежо"
При употребата на думата "свежо" и нейната често впрягана вариация "свежарско" говорещият демонстрира отсъствие на всякакви претенции относно начина си на изразяване, което само по себе си е вид претенция.
Тази дума се използва обикновено от хора, които непрекъснато "чилват", те са "ийзи", не се напрягат от нищо, естествени са, непринудени и ходят боси в градските паркове лятно време, въпреки опасността от кърлежи и инфектирани спринцовки, защото намират всичко за "свежо", не само тревата.
"Катализатор"
Преди години някой по телевизията, май в някакво риалити, подобно на актуалните в момента, употреби тази дума за нещо, сигурно е било в контекста на "как да се решиш на развод в три лесни стъпки" и оттам се почна...
Думата "катализатор" идва от химията и означава "вещество, което променя скоростта на химическата реакция, без самото то да се променя".
Може да се употребява и в преносен смисъл, разбира се, но кой би предположил, че като ходиш на йога катализираш усещането за вътрешна промяна...
"Пространство"
Използва се за всичко и под всякаква форма от всевъзможни артисти. Отново.
В живота на твореца е невъзможно мазето да е мазе, гаражът да е гараж. Нито кръчмата да е кръчма или пък балконът - просто балкон. Там всичко е "пространство".
Което е напълно разбираемо. Едно е да кажеш, че изнасяш първия си моноспектакъл в мазето, съвсем друго е да поканиш публиката в едно "нестандартно подземно пространство, което предстои да бъде обживяно в рамките на театралния проект "343 Shoot Your Girl Laboratory".
"Креативност"
Нищо творческо на територията на Република България никога повече оттук до края на света не може да бъде назовано по никакъв друг начин, освен със свръх актуалната чуждица "креативно".
Няма значение дали си си сложил филтър на профилната, продаваш ръчно плетени гривни на селски събор или пък си сготвил макарони със сирене, поръсени със стръкчета прясна рукола. Проявил си креативност. Браво.
"Случвам"
Не е ясно дали има такъв глагол, май да. Поне колкото и "страхувам", употребен без да се комбинира със "се". "Страхувам те" например.
Но да се върнем на "случвам". Напоследък всичко се случва. Един фестивал не се провежда, той се случва. Или някой ГО случва, зависи от конструкцията на изречението.
Една любов не се заражда, нито се изживява, тя се случва. Никое събитие не може просто да се състои, знаете... Не. Може би въпросът "Как си, какво правиш?" трябва да се преформулира на "Как си, какво случваш?", за да не стане неразбираем в един момент, имайки предвид тенденциите.
"Арт"
На пръв поглед тази хубава традиционна българска дума не се вписва сред останалите, защото е толкова навлязла в ежедневния език и до такава степен е придобила качества на обикновена дума от бита, че още малко ще се наложи да се изредят и "мусака", "тирбушон" и "усмивка" по същата логика в същия списък.
Именно заради това, ако наистина се занимаваш с някакво изкуство и преливаш от креативни идеи е хубаво да се замислиш какво случваш. Ако го определяш като "арт", по-добре покарай ролери, докато е още топло. Или нещо друго. По-оригинално.
