Концепцията на предаването "Мис Пепеляшка" е проста - градска принцеса и момиче от село се разменят за два-три дни, за да влезе всяка в ролята на другата и да види как ще се почувства. Един вид бедното селско момиче влиза в кралския двор, за да запрати принцесата в ситуацията на просяк.
Първият въпрос е как така ще намерят в България момиче, което да не е виждало селска работа. Не, че нещо, ама потомствените граждани са малко, като се има предвид развитието на градския живот през годините и закъснялото преселение от селото към града.
Още първият епизод ни показва, че явно такива хора има и цивилизационният сблъсък започва. Мис Джуки отива на село да цепи дърва и да гледа пчели. Разбира се, тя ходи на токчета и плаче, измъчена от хаоса в една селска къща в ремонт. На всичкото отгоре разполага с дневни от 5 лева, които (подчертава тя) даже за такси няма да й стигнат.
За сметка на това момичето от село отива в града, за да харчи по 500 лева на ден (при стандартен семеен бюджет от 700 за собственото й домакинство). Откъде Мис Джуки е намерила толкова пари, които да отдели за комфорта на своята Пепеляшка, не става ясно - виждаме как момичето от село е водено на грим и прически, но не и как се изкарват по 500 лева на ден за харчене (при средна заплата за страната около 800 на месец). За сметка на това виждаме как се изкарват възможните 5 лева на ден. В следващите епизоди ще виждаме същото - съвършените крайности в обществото.
През 2008 година БНТ вече опита да прави подобно риалити - тогава „Животът на другите" прати в домовете на „обикновени хора" звезди, сред които също имаше миска („Мис България 2007" Юлия Юревич), която издържа само три дни в къща на село. Имаше и друг опит с градско-селско риалити - „Фермер търси жена".
Явно българският ефир все още е обсебен от идеята да се върнем на село и да премерим градските със селските бит и култура.
Истината е, че селото отдавна е влязло в града и обратното. А подобни експерименти са поредният опит за изкуствено разделение по оста град-село. Те показват единствено голямата икономическа пропаст между различните места в страната - тези, в които можеш да си прекараш деня в мола, и тези, в които 5 кинта на ден са в границата на възможностите.
Извън това остава въпросът за ценностите - "село" и "град" са административни показатели, а манталитетът на дребния човек е явление, което може да бъде срещнато и на двете места. Валидно е и обратното.
А това всеки ден да ходиш на маникюр и прическа не е градски маниер, а наистина е занимание за принцеси. Друг е въпросът с каква хазна разполага тяхното кралство.
