Помните ли събуждането при баба от аромата на пържени филийки или мекици? Сутрини на село, които се повтаряха от юни до септември с единствената разлика, че във всяка от тях уханието на тестено изкушение бе различно - веднъж на тутманик, друг път на кекс.
Или онези дни, в които достъпът до "градската баба" бе възможен почти 24/7 - ако сте избягали от училище или сте закъснели от дискотека... А свалите ли и килограм, тя ви "охранва" с осемстепенно меню и ви пуска пред блока да бушувате с приятели.
Е, днешните баби не са толкова жертвоготовни по отношение на отглеждането на внуци.
Дали защото селата оредяха, или защото съвременните родители са силно вгледани в менюто на децата, но днес все по-рядко се срещат "бабите от едно време".
В жертва на това ново време паднаха първо мекиците - тестено, че и пържено, абсурд! Глутенът и канцерогенното олио са враг номер едно на бабините порядки и подобна комбинация е зачеркната дебело от разрешеното меню. Разбираемо след всички страхотии, които днешният родител (откъдето идват и повечето забрани) може да прочете по път за работа, скролвайки из смартфона.
Няма ги и агънцата с дроб сарма, които се поднасяха за всеки рожден ден на човек от фамилията. Много от днешните баби на село не само не гледат животни, а и пътуват до града, за да работят на закрито и по възможност - с климатик. И то до такава преклонна възраст, че след това не им се занимава нито с добитък, нито с внучета. А в двора им вместо хамбар, е поместено семейно барбекю и цветна градина.
Ако пък днешната баба не е открила все още веганството, то самото дете от малко е научено, че "не трябва да убиваме животни за храна" (може само ако не познаваме животното).
Но бабите днес не се и натискат толкова да висят над котлона. Вместо това в почивния си ден могат да проследят любовната история на Фарук и Сюрея или драмите на госпожа Фазилет, след това да поговорят безплатно по Viber с щерката в Германия (почти задължително едното дете е прокопсало в чужбина) и накрая да купят всичко от магазина.
А и защо ѝ е на една модерна, технологична баба да вижда внуците нонстоп, когато всеки ден проследява израстването им с доволно количество видеа и снимки във Фейсбук?
Отделно "едно време децата бяха други", а сега са толкова ангажиращи - "не можеш да го пуснеш един хляб да вземе". Големите зелени пространства около блока и "Москвич"-ите, които рядко вдигаха над 85 км/ч. градско, останаха в снимките, които днес имитираме с фотошоп.
Сега човек не смее да остави малките да играят сами, защото "отсвякъде дебнат социални, норвежци и престъпници", потриващи ръце за деца без надзор. Но и заради бързите западни коли, на които се е качил всеки втори, добрал се до заем за такава. При такъв асортимент от опасности, по-добре да не се наемам, ще помисли разумно всеки, раснал в "едни други по-спокойни години".
Освен това модерната баба има и личен, и социален живот, който не се изчерпва с пейката пред блока или с реденето на опашка за пенсия. Тя пътува, вижда се с приятелки, ходи на ресторант и на басейн, и всичко това измежду работните ангажименти. В такъв претрупан график е трудно да се вмести и внуче.
"Имат си родители, пък и те имат толкова много изисквания", могат да се защитят бабите и ще са прави.
Максимата "който има внуци да си ги гледа" си остана в 80-те и 90-те не само заради намаляващия ентусиазъм на бабите да се вместят в разбирането за "съвременно възпитание". Тя остана там и заради вярването, че гледачки, детски клубове, занимални, интернет и подобни "експерти" знаят по-добре кое е правилно за децата ни от онези, които са отгледали нас.
На каквото и да се дължи обаче промяната в днешния модел баби, факт е, че те не са това, което бяха. И е полезно да сте наясно, че ако имате деца, ще си ги гледате.
