През 90-те по детските площадки, между скачането от неприлично високо и лазенето в най-големия прах и мръсотия, се чудехме какво ли ще бъде през новия век и как ли ще изглежда светът през 2010 или 2020 г.
В тези смели фантазии задължително имаше летящи коли, четене на мисли и възможността да командваш всичко около себе си с глас.
Е, все още няма летящи коли из небето над големите градове, а може би никога няма да имаме възможността да четем мисли. Съжаляваме, Илон!
Колкото до това да командваме всичко с гласа си - тук отбелязваме голям напредък, но не толкова голям, колкото ни се искаше...
Въпреки това през 2020 г. се оказа, че бъдещето е тук и сега. Дори и да не ни се вярва. Дори и да не ни харесва.
Какво бъдеще, ще се зачуди някой, но ако погледне новините за последната седмица, най-вероятно ще го осъзнае. Вече е факт първата ваксина, която е разработена за по-малко от година. И даже не е една - няколко препарата са на финалната права и ни дават надежда, че краят на пандемията е близо.
Предният рекордьор в тази дисциплина е ваксината срещу ебола, която минава всички необходими фази на изпитание за малко над 12 месеца.
"Измамници, искат да ни уморят, Ридж Форестър беше прав!", викат в унес скептици, антиваксъри и фенове на конспирациите, изпаднали в яростно отрицание на действителността. А действителността е, че не сме 90-те години на миналия век, не сме и в началото на този.
Щом можем да носим в джоба си устройство, което ни позволява светкавичен достъп до цялата информация на света и до всеки наш приятел, независимо къде се намира, значи е напълно възможно и медицината да следва този шеметен ход, без да има скрито-покрито и нечестиви намерения.
Медицинският елит на свой ред е обнадежден от резултатите от ваксините-шампион и посмя да заговори за такива срещу СПИН и рак. И Кутията на Пандора започва да изглежда по-малко страшна...
Нагоре в небето може и да нямаме летящи коли, но дали не е близо времето, в което ще можем да потеглим на една Одисея в Космоса?
Crew Dragon е първата капсула на частна компания, която осъществява вече два успешни полета до Международната космическа станция. Скачването дори не изисква човешко участие, нечий хитър изкуствен интелект се грижи за него.
Паралелно с това горе, на МКС, физици ще работят по възможностите за отглеждане на земеделски култури в Космоса, пък и не една и две други фирми дишат във врата на SpaceX.
Колебаем се възможно ли е скоро "обикновени" хора да бъдат допуснати на една космическа разходка и все повече осъзнаваме, че подобна перспектива вече не е запазена за научната фантастика.
Пък и вече не е необходимо да си на МКС, за да си говориш с предметите, те да ти отговарят, че и работа да вършат. Асистенти с приятни имена като Алекса и Сири са насреща да ти кажат дали да си носиш чадър днес, как се правят най-пухкавите бъркани яйца и какво ще пуснат тези дни по стрийминг платформите.
Нищо чудно, че някои се почувстваха като в антиутопия на живо.
Освен че помагат, тези симпатични асистенти взеха и да ни следят. Казваш на съпруга си, че се притесняваш от подслушване - той се засмива, децата се замиват, Алекса се засмива...
Бясното напускане напред в медицината може да крие потенциални жертви, за които не подозираме, но горко ще съжаляваме. Космическият туризъм от своя страна се очертава като терен, запазен за свръхбогатите, и това едва ли скоро ще се промени.
Въпреки това бъдещето е тук и е по-мъдро да го приемем, не да му се противим. Идея си нямаме какво ли си представят днешните деца, докато скачат от високо, цапат се и фантазират за следващите десетилетия.
Колкото до летящите коли - Илоне... ?
