Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Черни елфи и черни русалки - расизъм ли е гневът на феновете

Да се говори само за расизъм в този случай е мързеливо опростяване на целия дебат по темата Снимка: HBO Max, Disney, Amazon Prime Studios
Да се говори само за расизъм в този случай е мързеливо опростяване на целия дебат по темата

"Расисти се тревожат за цвета на кожата на русалка", гласи едно от многобройните заглавия около дебата за това дали тъмнокожа Ариел е добра идея за новата игрална адаптация на "Дисни" по "Малката русалка".

Честно казано, темата е много по-голяма от "Малката русалка", като само в рамките на около месец подобни спорове се водеха за елфите в Средната земя, както и за лорд Корлис Веларион от "Домът на Дракона".

Преди това цветът на кожата на дадени персонажи създаваше въпроси в редица продукции - от адаптацията по "Sandman" на Нийл Геймън, през сериала по "Колелото на времето" и филма "Тъмната кула" по поредицата на Стивън Кинг, та до филма със Скарлет Йохансон Ghost in the Shell по едноименните японски анимации и "Принцът на Персия" с Джейк Джиленхол по компютърните игри.

Това каква е расата на даден персонаж и какъв по националност актьор изпълнява ролята може да предизвика сериозни спорове, дебати, разпалени дискусии и гневни избухвания.

И в крайна сметка винаги в един момент се намесва темата за расизма - този на Холивуд или този на зрителите. Това обаче е просто проява на мързел, който предпочита да пренебрегне по-сериозните въпроси, които стоят зад тези дебати.

Дали има и откровен расизъм сред част от гневните коментари? Със сигурност, но това далеч не е събирателен образ за всички ядосани фенове. Нито пък подхвърлянето на този расизъм обяснява изцяло защо феновете се ядосват на подобни промени на расата на герои. 

Аз самият съм запален фентъзи фен. Още от артуровите легенди, които ми четяха като малък, та до навлизането ми в творчеството на Дж. Р. Р. Толкин, където по едно време бях стигнал дотам, че да мога да цитирам конкретни битки от "Силмарилион" по години.

Средната земя, Светът на Диска, "Колелото на времето", "Песен за огън и лед", "Джентълмените копелета" и още редица други поредици са станали значима част от тийнейджърските ми години и съм развил силна емоционална привързаност към тях. Така е и с милиони други фенове по света.

Буквално милиони хора са намерили в различни фентъзи и фантастични истории спокоен пристан от собствените си проблеми и лични драми, свързали са се емоционално с тези измислени светове и са ги превърнали в свои, давайки им част от себе си. Това е просто самото ядро на фенщината.

Когато разбереш, че някоя любима книга/поредица ще получи своята адаптация във филм или сериал, първата реакция наистина е на радост, защото най-сетне по-широка аудитория ще може да види на какво ти сам си се впечатлявал и какво теб те е развълнувало като история, герои и специфични моменти в конкретното произведение.

А след това виждаш и първите кадри, в които персонажи от историята биват променени. Те не просто не са такива, каквито си си ги представял, но и са променени в сравнение с оригиналната история.

Не е случайно това, че във фенските общности за оригиналните истории се говори като за канон. И като фен ти следиш дали канонът е спазен, а онези, които не го спазват, ги третираш като еретици, защото си позволяват да променят произведението, което ти толкова много цениш.

Разбира се, всеки знае, че при екранизация някои промени са неизбежни, просто защото литературата, филмите и сериалите са различни формати със свой собствен език и техники. И това, което работи в едната форма, не е задължително да работи в друга.

Въпросът обаче е какво влиза в идеята за допустими промени? Ако се промени цветът на кожата на даден герой, това ще промени ли самия герой освен чисто визуално? Или ако се промени полът му/ѝ?

Когато се правят подобни изменения, трябва да се мисли именно за това - да се запази характерът на героя, неговата същност. И не става въпрос само за пол или за цвета на кожата на дадения персонаж, а за промени в самия герой.

Така например аз не понасям как е представена Галадриел в The Rings of Power - в оригинала по това време тя е едно от най-старите създания в Средната земя и да я гледаме като обзето от гняв момиченце, което трябва да пристъпва от крак на крак в присъствието на висшестоящи (нейния племенник Гил Галад), е просто тъпо.

Затова и при филмови или сериални адаптации повечето фенове следват максимата, че ако една промяна не е необходима за самата адаптация, то правенето ѝ в повечето случаи е ненужно и дразнещо.

Разбира се, сценаристи, режисьори и т.н. ще са на друго мнение, тъй като и те искат да оставят своята следа в продукцията, а не просто да са преводачи от един медиум в друг. Те биха искали да завъртят по някакъв начин историята, да променят малко актьорите и да направят въобще нещо, което да държи в напрежение и онези зрители, които познават оригинала.

Такива промени обаче трябва да се правят много внимателно и много премерено, просто защото рискуваш по този начин да вбесиш онези твърди фенове, които на първо време се надяваш да привлечеш, правейки екранизация на любимата им история.

Тук идва и моментът със смяната на расите на персонажи, която още повече усложнява цялото това уравнение.

От една страна са феновете, за които, както вече казахме, ситуацията е много проста - не променяй, ако няма нужда да се променя.

В голяма степен популярните фентъзи истории, които биват филмирани, са базирани на романи или на стари предания и легенди, базирани върху европейското Средновековие. До голяма степен те се развиват в светове със замъци, лордове, мечове и магия за цвят.

И тези светове следват до голяма степен логиката на нашия собствен от онези времена - в тях хората, освен в големите градове и замъците, живеят в малки, наистина хомогенни по състав общности, където на всеки по-различен се гледа ако не с лошо око, то поне със съмнение.

Перфектен пример за това е "Колелото на времето" на Робърт Джордан. Там един от главните герои  - Ранд ал-Тор, е отгледан в селото Едмондово поле в региона на Две реки, който е местният еквивалент на края на света или "г*за на географията".

Самият Ранд с височината си, червената си коса и сините си очи изпъква на фона на тъмната коса и очи на повечето местни, което го кара да се чувства различен и това създава част от логиката, движеща персонажа му.

Сериалът на Amazon Prime по "Колелото на времето" е един от примерите за това как сценаристите предпочитат да неглижират възможно най-много оригинала. Снимка: Amazon Prime
Сериалът на Amazon Prime по "Колелото на времето" е един от примерите за това как сценаристите предпочитат да неглижират възможно най-много оригинала.

В сериала на Amazon Prime по "Колелото на времето" обаче Едмондово поле е представено като весело градче, пълно с какви ли не различни етноси хора, чийто цвят на кожата варира много. Така това, което прави Ранд да изпъква сред останалите си съселяни, е премахнато в опит да се създаде някаква идея за мултикултурност дори и в такава забутана в нищото малка общност.

Което противоречи на логиката на едно подобно място. И всеки, който и днес е стъпвал в някое село, дори такова от градски тип, и е чувал репликата "ти на кой си"/"ти чуйо си", ще знае, че съм прав.

Още повече - противоречи и на логиката на самото произведение, тъй като в "Колелото" Джордан описва множество различни народи, раси и местата, които са мултикултурни котлета от различни народи. Едмондово поле не е от тях в никакъв случай.

Да, но какво да кажем тогава за промени като в "Принцът на Персия" или Ghost In The Shell, където бели актьори заменят азиатски персонажи? Историята на Холивуд е пълна с такива примери, включително във фентъзи жанра и фантастиката. 

Лиам Нийсън, родом от Северна Ирландия, играе Раз Ал Гул - един от култовите злодеи на Батман, който е от Близкия изток. Тилда Суинтън пък е тибетски монах в "Доктор Стрейндж". Защо феновете не са включили сирената в тези филми, за да алармират за расово несъответствие с пресонажите? 

Скарлет Йохансон отнесе сериозна порция критики за участието си в Ghost In The Shell, където нейната героиня всъщност трябва да се изпълни от азиатка. Снимка: Paramount
Скарлет Йохансон отнесе сериозна порция критики за участието си в Ghost In The Shell, където нейната героиня всъщност трябва да се изпълни от азиатка.

Всъщност за част от тези роли също има критика, макар и не толкова шумна. И може би наистина трябва да има по-силни реакции в тези случаи, за да бъде защитена тяхната автентичност. Може би тези случай действително са проява на двойни стандарти от страна на някои фенове. 

А може би и защото тук роля играе фактът, че става въпрос за доста високопрофилни актьори, които поемат тези роли. Както беше случаят и с Ник Фюри от филмовата вселена на Marvel, изигран от Самюел Джаксън, или с Артър Къри - Аквамен в едноименния филм на Warner Bros., където вместо висок рус мъж, както е в комиксите, виждаме Джейсън Момоа.

Може това да е лубрикантът, който смекчава реакцията на феновете. 

Проблемът е, че все повече и все по-често студиата виждат нужда да променят расовия състав на каста си, вкарвайки герои от различни етноси и раси за повече разнообразие. И този аспект на въпроса също не трябва да бъде пренебрегван.

Това, което за много фенове представлява груб и агресивен опит за прокарване на политическа и културна пропаганда, също има своето обяснение - променящият се пазар в развлекателния бизнес. 

Нещото, което трябва да приемем, е, че повечето холивудски продукции, дори и с глобален обхват, са правени преди всичко за американската публика. Макар в последните години да има опит да се угажда на големи международни пазари като Индия и Китай, фокусът винаги е бил (а вероятно и винаги ще бъде) един - САЩ.

А в САЩ винаги са имали сложна история с разнообразието, представянето на различни раси в популярната култура и расизма като цяло. Това, което се променя там обаче, е, че все повече чернокожите американци се разглеждат като платежоспособни потребители, на чиито интереси трябва да се обърне внимание.

След като десетилетия наред са били пренебрегвани от развлекателната индустрия, свеждани до стереотипни и доста маргинализирани откъм значение роли, сега Холивуд иска да привлече този сегмент от американското общество към продуктите си - филми и сериали.

А това означава повече репрезентация в различните продукции, повече главни герои, повече водещи роли и т.н. Съответно, когато има някаква голяма продукция, се вкарват разнообразни персонажи и в нея. 

Вариантът "ми да им направят филми и сериали за тях си", макар да съществува, също не е универсална опция, тъй като ще ограничи интереса сред бялата аудитория, а в момента студиата се борят за хитове от най-високо ниво, които да заковат всички пред екрана - както стана с "Игра на тронове".

От самите общности на чернокожите американци също има обществен натиск - предвид това колко непредставени са в популярната култура през XX век, оттам искат просто повече място - повече положителни примери за чернокожи герои в масовите филми и сериали. И като плащащи зрители те имат своето право.

Тук вече се намесва и политическият аспект на въпроса с културното и политическо разделение, в което се намират в момента САЩ. Сблъсъкът между прогресивни и консервативни също налива масло в огъня, засилвайки и раздувайки някои иначе дребни спорове за промяната на расата на някои герои. С други думи - в някои случаи просто имаме видим пример на израза "От мухата в слон", които се раздуват медийно, защото пораждат интерес, кликове, споделяния и т.н. 

Друг е моментът, в който подобни промени започват да се натрупват една до друга, адаптация след адаптация, и това започне да дразни зрителите. 

Защото макар чернокожите, ЛГБТ+ общностите и жените да искат повече репрезентация и повече водещи образи, самоцелното им вкарване в една или друга продукция, прсто за да има репрезентация, поражда този сблъсък с феновете, които не искат излишни промени в любимите им истории. 

Много от адаптираните произведения продължават да са стари класики с изявени бели, мъжки персонажи. И налагането силово на някакви такива промени - смяна на пола и расата на герои, добавяне на нови персонажи, които да покажат, че и в това произведение например има транс елфи, изглежда изкуствено и не на място. Като политически коректна кръпка, която избожда очите. 

На всеки е ясно, че Холивуд има своите политически позиции и не ги крие. Мултикултурализмът, разнообразието от различни по бекграунд, етнос, култура, обичаи и т.н. е част от тези ценности, които "Меката на киното" проповядва и вкарва често в продукциите си. Когато това изглежда изкуствено и насилено в адаптации на вече съществуващи оригинални произведения, това създава дразнене и негативни реакции. 

И дори не е задължително човек да е несъгласен с тези политически послания, за да се дразни. Когато авторът е описал елфите като красиви, светли, вечно млади създания, а в адаптацията си сложиш тъмнокожи елфи, стари елфи и грозни елфи, нормално е феновете да злобеят, без да са задължително расисти. 

Идеята, че щом е фентъзи и е измислено, значи можеш да си го променяш по всякакъв начин, пренебрегва вътрешната логика на въпросните произведения. А именно това пренебрегване дразни феновете.

То явно демонстрира, че на създателите на съответния филм или сериал просто им липсва уважение към оригиналния материал. Или поне така го виждат феновете. 

Или към цяла една култура - защото все пак още си спомняме онази злополучна адаптация по сериала за Троянската война, в която Ахил, Патрокъл и Зевс бяха чернокожи. Режисьорът тогава се оправдаваше, че щом става въпрос за легенди, може да променя каквото си иска, предизвиквайки доста гневни реакции в съседна Гърция.

Тогава пак имаше викове за расизъм спрямо героите, но резултатът накрая беше един - сериалът се оказа в общи линии провал. 

Уважението към оригинала е нещо, на което феновете държат доста, просто защото сами са инвестирали емоции в тези истории и искат да виждат, че студиата се отнасят с подходящото уважение, а не мислят за тях само като за машина за печатане на пари и прокарване на определени политически тези.

Холивуд има множество успешни примери за адаптации по фентъзи книги, комикси и древни легенди. Общото при тях е, че авторите се стремят да задържат ядрото на оригиналната творба и характера на героите, докато пресъздават историята. Тогава промени като раса и пол на отделен герой нямат такова значение и мнозинството от феновете дават подкрепата си. 

Така че да наречеш расисти всички фенове, които не са съгласни с конкретния ти избор на актьори за героите в дадената адаптация, е точно такова глупаво обобщаване, колкото това, което правят истинските расисти, когато разглеждат един или друг отделен етнос или цяла раса.

Обвиненията в расизъм срещу ядосаните фенове са мързеливото решение за продукции, които не са си свършили работата, както трябва, когато са правили промени в дадена екранизация.

   

Най-четените