Едно от предимствата на това да имаш изключително лоши очаквания за даден сериал или филм е това, че може да се окажеш приятно изненадан. И да, The Lord of the Rings: The Rings of Power (или просто The Rings of Power) не е този епичен провал, от който феновете на Средната земя се притесняваха.
Със сигурност обаче не е и адаптация, която твърдите фенове ще приемат с отворени обятия. Поне не и на база двата епизода, които са излезли до момента.
Защото макар The Rings of Power да има потенциала да се окаже приличен, ако не дори добър сериал, именно частта с адаптацията на творчеството на Дж. Р. Р. Толкин е това, която му куца.
Да започнем с добрите страни. Вероятно ще съм поредният човек, който ще отбележи качеството на тази продукция на Amazon Studios - чисто визуално това е едно красиво за гледане шоу.
В него ви очаква изпипана красота и очевидно не е пестено от нищо - нито от сценични площадки, нито от костюми, нито от допълнителното изпипване в тъмните стаички, където обикновените кадри след това се превръщат в магия с помощта на визуални ефекти.
Това, което получаваме като зрители, наистина ни пренася в един вълшебен свят. Забелязва се опит да бъде предадено усещането от оригиналната трилогия на "Властелина на пръстените", но без да е дословно копиране на визуалната схема - шоуто има свой си отпечатък.
Елфическото изкуство изглежда наистина прекрасно - независимо дали става въпрос за брони, мечове и кинжали, или просто за сгради и скулптури - дизайнерите тук са се справили наистина много добре.
Актьорската игра също е на ниво. Подбраният каст е от предимно непознати за широката публика лица, но актьорите се справят добре с ролите, които са им поверени - можеш да им повярваш, че са персонажите, които играят, усещаш мотивацията, която ги движи и ги кара да правят това, което правят.
Морфид Кларк и Роберто Армайо, които играят Галадриел и Елронд, двамата може би най-основни до момента персонажи, определено влизат в образите си - такива, каквито са им ги написали сценаристите, и притежават солидно присъствие, което да те накара да им симпатизираш, дори когато героите им вършат глупости.
Маркела Кавена като Елинор Брендифут - любопитното протохобитско момиче, което иска да види повече от света, също прави много добро впечатление.
Мащабът на продукцията също е нещо, което трябва да се отбележи тук. За над 460 млн. долара този сериал наистина заслужава мислене на едро - за първите два епизода се вижда предимно изграждане на света - опитът за възстановяване след голямата война с архизлодея Моргот, привидното изчезване на злото и това как елфическите господари се опитват да въдворят ред и да "администрират" отново света.
Тепърва ще се вижда и Нуменор - островната държава, която доминира човешката култура по това време и където на практика трябва да се случат някои от по-интересните неща в The Rings of Power (ако създателите на шоуто са решили поне малко да следват реалните събития, описани от Толкин).
В самото действие също има интересни моменти. Тъй като става дума за адаптация на доста условен оригинален материал - приложенията във "Властелинът на пръстените", разказващи за Падението на Нуменор, това оставя доста дупки за запълване, в които сценаристите могат да разкажат своите си истории.
Очевидно там са решили да вкарат малко мистерия, която да държи под напрежение и тези зрители, които са изчели творчеството на Толкин от кора до кора. Мистериозни фигури, странни и необясними събития, които вещаят лоши поличби...
Всичко това говори за потенциал за един добър сериал. Дали има по него неща, които да се доошлайфат - да, особено когато става въпрос за диалозите. Самото действие вероятно в един момент ще влезе в ритъм, вместо да се люшка от адски бавно до бурен екшън. Но това са само дребни кусури.
Ако сте гледали само филмите на Питър Джаксън или сте чели само "Властелинът..." и "Хобит", без историята на Средната земя да ви е обсебила, е много вероятно сериалът като сериал да ви хареса. Не е лош, дори може да мине за добър, ако историята му се развие.
Проблемът, както с много други адаптации, идва най-вече в тази част - шоуто иска да прави нещо свое и пренебрегва основни неща от оригиналния материал.
Тук дори не говоря за чернокожите елфи и джуджешки принцеси или за това, че елфическият ковач Келебримбор, внук на Феанор, вместо да е вечно млад елф (каквито се предполага, че са елфите), се играе от над 50-годишен актьор, който си изглежда стар въпреки всички опити на гримьорите.
Забавен факт - Келебримбор е нещо като племенник на Галадриел, въпреки че изглежда така, сякаш може да ѝ е дядо.
Подборът на актьорите е малкият проблем в това шоу. Големият е начинът, по който са представени героите му, защото те просто не отговарят на идеята, която Толкин влага в тях.
Да вземем например Галадриел, основният протагонист в сериала, където тя е представена като принцеса войн, обсебена от идеята да отмъсти на Саурон за смъртта на брат си Финрод (другите ѝ братя, също убити от злото, кучета ги яли...).
Затова тя става могъщ войн, пълководец на северните армии на висшия елфически крал Гил-Галад, и посвещава живота си на това да изследва къде всъщност се е скрил Саурон, като е дотолкова вманиачена от темата, че даже верните ѝ войници оспорват заповедите, които дава.
Тази елфическа принцеса е представена като млада и луда глава с гореща кръв, готова на всичко за отмъщение. Това няма абсолютно нищо общо с Галадриел при Толкин, която в това време със съпруга си повежда елфите от Дориат, за да създаде кралството на Лот-Лориен, където ги виждаме във "Властелинът на Пръстените".
В книжния оригинал Галадриел, дъщерята на най-младия от тримата синове на висшия нолдорски крал Финве - Финрафин, е вече съзряла още във Валинор, където е известна с огнения си дух, но и с възможността да пази самообладание. Заедно с братята си тя поема към Средната земя, за да отмъсти за кражбата на Силмарилиите, като там тя е един от изявените лидери на нолдорите, редом с братята си, без обаче да е войн и да влиза в битки.
Напротив, тя е водач, политик, магьосница, която се е учила от не кого да е, а от маяра* Мелиан, от която се учи на това как се управлява и как се насочват сили и ресурси, за да може един владетел да пази поданиците си.
Вместо това в The Rings of Power виждаме Галадриел като малко, гневно и непослушно момиче, което трябва да стои с наведена глава пред по-стария и улегнал върховен крал Гил-Галад (който всъщност ѝ е племенник). Нищо, че в оригиналната история по това време Галадриел трябва да е един от малкото останали водачи на нолдорите и елфите като цяло.
Факт е, че в момента в Холивуд се котират силните женски персонажи, поемащи смело мъжки роли, ритащи задници и биещи се с пет пъти по-големи мъжаги от тях, но нужно ли е в случая? Или от Amazon Studios са решили, че една уверена, силна и властна жена, която действа като политик и дипломат, не е достатъчно готино и затова трябва да ѝ пренапишат историята и да ѝ вмъкнат в ръцете меч и кинжал?
Така в сериала ние не получаваме адаптирана версия на принцеса, а след това и кралица Галадриел, а един съвършено нов и изцяло измислен персонаж, който няма нищо общо с оригинала си освен името.
Ако има въобще смисъл да има подобен герой, отдаден с всички сили на това да търси злото и Саурон с намерението да се докаже като компетентен лидер, това би бил Елронд - младият принц на елфите, в който се съединява кръвта на всички елфически и на най-силните човешки племена. Той е този, който би трябвало да е нетърпелив да се покаже като умел войн и лидер.
Нека не забравяме, че при онази битка срещу Саурон, в която Wтората епоха свършва, Елронд е на предните линии на битката като един от водещите генерали на Гил-Галад.
Вместо това в The Rings of Power го виждаме като амбициозен млад политик, който не пипа мечове и разчита на остър ум и природна мъдрост (общо взето това, което би трябвало да е Галадриел).
Самият Гил-Галад, сочен за един изключително мъдър управник, пък е представен едва ли не като повърхностен и твърде горделив владетел, който пренебрегва откритията на младата си подчинена (всъщност леля му - б.а.) за зараждащото се зло.
Разбира се, тепърва ще видим повече от тези герои, но това се очертава като водещият проблем на The Rings of Power - той просто използва някакви познати имена, вместо героите, които стоят зад тях. А с това се губи смисълът на адаптацията.
Друг проблем е самата история - още от месеци насам е ясно, че заради спецификата на материала, върху който се прави тази адаптация, около 2000 години ще бъдат сбити в едно линейно действие. Това нещо много трудно би могло да не завърши с каша.
От една страна Пръстените на силата тепърва ще бъдат изковани, от друга пък са намесени персонажи, които се появяват едва в края на славата на Нуменор и които имат ключова роля за падението на това кралство. Същевременно самият сюжет ни отвежда в момент, който би трябвало да се развива има-няма столетие след падението на Моргот.
Не е невъзможно подобно нещо да се постигне и да се създаде смислена история от сливането на една цяла епоха, но вероятността да се правят тъпотии е много, много голяма.
Просто някои неща в това шоу, включително романтичната връзка между елф и човек, изглеждат самоцелно. Именно този момент на самоцелност ще е другото нещо, което ще дразни феновете. Има елементи - определени истории и герои, които просто стоят като кръпка върху сериала, а заради такива неща оценките на шоуто ще падат.
Всички описано дотук постига един общ ефект - кара те да гледаш сериал, който може и да е достатъчно интересен, но въпреки всичките си опити не създава усещане за Средната земя и историите от Толкин.
Да, героите говорят така, както би трябвало, има елфи и джуджета, използват се познати имена, но нещо просто му липсва, за да те накара да се насладиш като фен. Именно заради това нещо се губи магията. Поне при мен така подейства.
В заключение можем да кажем, че The Lord of the Rings: The Rings of Power започва добре и може да се превърне в успех за Amazon Prime като сериал, но от компанията да не се учудват, когато завалят гневните коментари на феновете на Толкин. Това, че си направил нелош сериал, не означава, че си направил адаптация, която да задоволи онези, които са я чакали най-страстно.
---
* Маяри - полубожествени създания с големи магически сили, пристигнали в Средната земя заедно с по-големите божества валарите. Саурон е един от най-могъщите маяри, Гандалф също е маяр.
