Да, лафът всъщност е "няма акъл за 5 стотинки", но може би конвертиран във (все по-обезценяващата се) руска валута ще е по-близък до сърцето на онези, които решиха, че трябва да опорочат българския национален празник на Шипка.*
Хей, не е проблем да си гражданин на една държава, а да изпитваш симпатии и към друга. Някои таят любов към френската култура, други - към италианската кухня, трети заради Холивуд ги тресе мечтата за "зелена карта" и фаст фууд всеки ден.
Подобни любови идват от ЕГН-то, образованието, семейството, интересите. В някои случаи и заради бясна пропаганда, повърхностно познаване на историята или чисто и просто ограничен умствен капацитет. Нищо лошо, както казахме.
(2,98 рубли!)
Грозно и недопустимо обаче е да проявяваш неуважение към собствената си държава за сметка на друга. И то навръх националния празник. И то на място като Шипка, което само по себе си е символ на обединение.
Нещо повече - двулично е, когато го правят псевдо патриоти, които уж милеят за "българските национални интереси" и се представят като борци срещу чуждо влияние, а накрая създават впечатление на кухи проводници точно на такова.
Кирил Петков не е перфектен премиер (има ли такъв?) и в първите два месеца и половина от управлението на кабинета му наистина се появиха спорни предложения и решения, които могат да провокират разнопосочни реакции - от одобрително "Браво!" до недоволно "Оставка!".
Но точно призивът за единство, отправен от Петков на Трети март навръх Шипка, ли заслужаваше освирквания? Или споменаването на паметта на бойците - сред които и руснаци, и украинци - дали живота си редом с българи за освобождаването на България?
Още повече - редно ли беше скандирания и освирквания да има и по време на заупокойната молитва, която няма нищо, ама нищо общо с Петков или който и да е друг политик в момента, в миналото и в бъдещето?
(2,98 рубли!)
Всеки е способен бързо да си отговори на тези въпроси, когато активира сивата маса, складирана на топло в черепната си кутия. Но за някои тази активация е трудна, защото не могат да озаптят емоционалните команди, които ги движат (Киро-лош, Путин-пичага, НАТО-лошо, Русия-хубава, грешка, грешка, грешка).
Едва тогава може би освиркващите на Шипка щяха да осъзнаят, че това, което правят, просто не е редно. Че не освиркват просто управляващите в момента, които не харесват, а обиждат паметта на хора, направили много повече за България, отколкото който и да е от освиркващите.
Че обиждат българския народ, политизирайки с чужди краски нещо, което следва да си е наше, общо, в бяло, зелено и червено.
Погледите, разбираемо, се насочиха към поддръжниците на една политическа партия, чието име колкото по-малко споменаваме, толкова по-добре, защото и без това хвърля негативен отенък на иначе хубава дума.
От тази партия излязоха с обяснение, че не одобряват на национални празници да се намесват "злободневни политически отношения"... и само няколко реда по-късно обвиниха правителството за разделението в обществото.
А разделението, конфронтацията е единственото нещо, което позволи на тази партия изобщо да влезе в парламента.
(2,98 рубли!)
Ако се чудите защо изскача няколко пъти в този текст - подсъзнанието ми го скандира и прекъсва потока на мисълта, нищо повече.
Този поток ни отвежда до езерото, в което сериозно трябва да се огледаме като общество. Колкото и противно да е случилото се днес на Шипка, толкова и показателно е то.
Показателно за това, че пропагандата работи там, където образованието години наред е било пренебрегвано. Където критичното мислене липсва, а всяка информация, картинка, всеки "цитат", видени във Facebook, се приемат за абсолютна истина. Където историята се премисля на ниво 3 клас. Където се оказва трудно да осмислим дори ценностите, които уж защитаваме.**
И където уважението към България бива заглушено от моментни политически настроения и липсата на акъл и за 2,98 рубли.
---
* Стойността е изчислена по курсовете към 1 март, тъй като от 2 март както Европейската централна банка, така и БНБ не публикуват курсове към рубли.
** Ето защо текстът се публикува на 4 март като доказателство, че някои неща могат да почакат празникът да отмине.
