Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Майки християнки срещу дракончето

Книгата на Николай Теллалов наистина не е за петокласници, но реакцията спрямо нея показва повече инфантилност, отколкото разумно родителство Снимка: iStock
Книгата на Николай Теллалов наистина не е за петокласници, но реакцията спрямо нея показва повече инфантилност, отколкото разумно родителство

Мине се - не мине, и българската общественост бива застигната от някой "епохален" скандал. В случая - на петокласници била представена книга за змейове с нецензурни думички в нея като част от кампания за насърчаване на детското четене.

Няколко БГ-Мами от Хасково се възмутиха публично от представената пред децата им книга "Да пробудиш драконче" на Николай Теллалов, тъй като вътре имало вулгарен език.

И изведнъж учители, директори, хора от инспектората и представители на инициативата "Разказвача на приказки" се оказаха хванати в капана на "Кой сега е виновен", че въпросните петокласници са опорочени.

Да оставим настрана, че днешните деца могат свободно да скролват из TikTok, както и по различните популярни музикални телевизии, където да видят и чуят далеч по-вулгарни неща от въпросната извадена от контекст "скандална" сцена от романа.

По-нелепото е как в един момент се оказва, че на практика, преди този конкретен случай, никой не е чел книгата на Теллалов, за да установи, че тя не е подходяща за петокласници.

Защото наистина не е. Самият писател признава това. Нещо повече - той твърди, че е казвал в прав текст на организатора на "Разказвача на приказки" (който е и издател на последното издание на "Да пробудиш драконче"), че ако ще има представяния, е по-уместно те да са пред ученици от поне седми-осми клас.

Въпреки това той прави общо три срещи с петокласници преди тази в Хасково - в Плевен, Кърджали и Габрово и никъде не се появява казус. Срещата в Хасково също първоначално протича без проблеми.

Теллалов коментира, че въпреки, че аудиторията му е по-млада от очакваното, той получава много интересни и адекватни въпроси.

С други думи - всичко хубаво, докато изведнъж няколко БГ-Мами не виждат забранени думички в книги, които децата им са си купили. И започва една буря в чаша вода, отразена от националните медии.

Намесените страни гледат посърнало, всеки прехвърля вината в друга посока и въобще всички са много отговорни и почти горди, че толкова бързо са реагирали и са неутрализирали заплахата за моралното развитие на децата.

Сега остава да вдигнат мерника и на всички онези останали места, от които учениците по принцип научават за чу****то и всичко ще стане цветя и рози.

В ерата на свободното порно в интернет, когато съвременната култура изобилства от секс почти навсякъде, е забавно как тези майки вярват, че пазят децата си, спирайки ги да четат една книга... 

Не знам, може да имам някакви твърде объркани разбирания за нещата, но съм останал с впечатлението, че възпитанието на децата изисква да можеш да се адаптираш към ситуацията.

Ако детето ти е видяло нещо, което смяташ за нередно, чуло е лоша дума или нещо от сорта, най-добрата реакция е да поговорите и да обясниш защо това е лошо; защо въпросната дума не е хубаво да се използва.

А още по-добре е ако дадеш контекст на ситуацията и приложиш пример, който детето да разбере. Като например обясниш какво разказва цялата сцена от книгата, а не само да размахваш разни цитати.

Междувременно от инициативата "Разказвача на приказки" обявиха днес гордо, че са извадили "Да пробудиш драконче" от списъка си с книги за представяне. Във вторник пък се разшумя, че закупилите книгата ще трябва да я върнат, а парите им ще бъдат възстановени.

Може би в нечии очи това е добър ход. Все пак - да повторим отново - тази книга не е за деца. Но може би това е и пореден пример за заравяне на главата в пясъка, за скриване от неудобните проблеми. 

Може би ако искаме да накараме децата да четат повече, трябва да им оставим малко повече свобода да разберат какво им харесва, вместо да им поставяме стереотипите на пчелички, цветенца и т.н.

Току-виж малките вземат, че ни изненадат със способността си да мислят и да отсяват ценното от глупостите.

А ние възрастните пък може би трябва да се научим да престанем да се вторачваме толкова в дърветата, за да успеем да видим гората зад тях.

 

Най-четените