Понякога трябва само да попаднем на ретро реклама за бира или цигари, за да си спомним, че и българите имаха своя мода през 90-те. А тя почти няма допирни точки с Рейчъл Грийн, Кейт Мос и Джани Версаче, за които световните тенденции казват, че се завръщали през 2022 г.
Тук процесите се движеха по свой път на икономическа и социална перестройка и се отразяваха на начина ни на обличане - някаква смесица между Лепа Брена, ъндърграунда и свободата на постсоциализма.
А в чест на потенциала тези визии да се върнат обратно на мода, нека си припомним някои от модните течения на 90-те.
...с бели маратонки и изтъркани джинси
Повратната точка за българската мода на 90-те е излизането на денима от рафтовете на "Кореком" до гардеробите на обикновените хора, които нямат топли връзки с комунистическия режим. След като придобиването им стана легално, дойде златното време на дънковото облекло в България под формата на къси панталонки, дънкови якета и избелели дънки.
Вярно, че моделите бяха леко старовремски, а номерацията - мираж, но след демокрацията можеше спокойно да обуеш чифт дънки без опасност да те набедят за ренегат.
Хищната хиена
Обувки на високи платформи, мрежести чорапогащи и животинските щампи на тигър, леопард и зебра. Спомняте ли си тази визия от първите поп-фолк парчета в България? Докато на запад гръджът и минимализмът се вливаха в естетиката на младежите, у нас се настани пищната поп-фолк визия, която внушаваше основно пари и секс.
Дрехите бяха изрязани и колкото се може по-пъстри и тесни. А гримът също имаше тежест за цялостното впечатление. Притегателната сила бяха устните, които, за да изглеждат по-сочни и обемни, се подчертаваха с няколко тона по-тъмен молив от този на червилото.
Класиката беше кафяво червило с тъмкокафяв молив, а ако случайно кафявото се е изчерпало в магазините, се заместваше с червено.
Млад седесар
С първата вълна на демокрацията в стилово отношение се появява и напредничавата визия на млад седесар, която комбинира бурна мрачна брада и плетен пуловер, по възможност в цвят меланж. Вероятно не всички шефове на СДС са следвали тази тенденция, но за младежите си беше символ за принадлежност към синята идея.
По-късно се появяват и модата на мустакатите демократи като Жорж Ганчев, чието облекло носи духа на западната школовка. Небрежният стил включваше пуловер си подаваща се отдолу яка на риза, а официалният е костюм и кърпичка на сакото, риза с вдигната яка и без вратовръзка.
От кръста надолу панталонът в класическа кройка и ръб е оставен само за абитуриентския бал и сватбата, а вместо него се носят полуизносени дънки и широките панталони.
Манекенките на постсоциализма
Топирана до небето коса, път на зигзаг и най-вече черен чорапогащник, с който манекенките на постсоциализма се показваха по каталозите, беше визията, за която всяка жена жадуваше през 90-те.
Да си обута в приличен черен чорапогащник в първите години след 10 ноември означаваше, че или те гази уникален късмет, или някаква висша сила бди над теб. Защото черни чорапогащници нямаше. И по-точно имаше, но ги "пускаха" веднъж на полугодие в много ограничено количество и от най-долен вид. А бяха толкова модерни.
Това беше и причината всяка жена, която имаше черен чорапогащник на разположение, да е подготвена първо за многомесечното му, дори многогодишно носене, и второ - за майсторското му закърпване с малка фина игла.
Млад сикаджия
В онези времена навлезе и безпощадно комбинация на анцуг с масивни златни бижута. Еманация на съчетанието беше черен анцунг с бели чорапи и много злато - по пръстите, около врата и около китките. По-официалният вариант беше - сакото на голо. А общото усещане е, че трябваше да лъха на внос и да създава страх.
Говори се, че в основата на тази мода са предимно момчета от по-ниски социални слоеве с работнически произход и хулигански профил. Много от тях обичат да позират клекнали, едното бедро стои по-ниско от другото, ръцете са облегнати напред, погледът трябва да е "лош", "тарикатски", в стил "не се е**вай с мен, аз съм корав българин".
