Това беше една дълго забавена оставка - макар и засега само подадена, а не приета. Но няма какво да се лъжем, Данаил Кирилов отдавна трябваше да се оттегли от върха на едно от най-сериозните министерства в страната.
И то не заради личните му качества, нито тези на юрист - тях дори не ги коментираме.
Причината Кирилов да е неподходящ за този пост е, че така и не успя да създаде впечатлението, че действително е достатъчно добър и способен за един министър на правосъдието.
Дори напротив, впечатлението, което оставя след себе си, е на посредствен министър, който едва ли би се забелязвал особено, ако не беше на толкова видим пост. И не правеше толкова гафове.
От печалния случай с "джуркането" на съдебни дела през всички онези грешки и спорни моменти в проекта за нова конституция, та до личния му списък с хора, които са го наричали "Барни Рабъл" - той беше възприет от голяма част от обществото като слаб специалист и като някой, който просто не е на мястото си на върха на правосъдната система.
Дали това е така, трудно може да се каже категорично. Честно казано, освен няколко подобни случая, така и не видяхме на какво е способен Кирилов като министър. От него нямаше предложени реформи, изказванията му не даваха някакъв по-сериозен професионален поглед.
Срещу него работеше и собствената му биография на шеф на кабинета на министър от БСП и на общински съветник в столицата от листата на социалистите. Във футбола трансферът на играч между отбори, които са вечни врагове, се приема болезнено. В политиката обаче подобно нещо оставя още по-голямо клеймо върху онзи, който е решил да сменя партиите.
Това, което обаче беше най-големият проблем пред Данаил Кирилов, беше друго - argumentum ad hominem.
В един момент на него му беше изграден публичен образ на "глупак" - сравнение с анимационен герой, шумно изразяване на съмнения за когнитивните му умения в социалните медии, та дори и откровени подигравки.
В това отношение всеки на мястото на Кирилов би се видял в сериозна трудност - ако веднъж достатъчно голяма част от обществото реши нещо за теб, това се лепва за имиджа ти и е безкрайно трудно да се отървеш от клеймото, каквото и да е то.
Въпросът е, че самият той с действията си сам сякаш подклаждаше всичко това. Да не говорим и че така и не предприе нещо достатъчно забележително, че да удари поне малко този изграден образ. Нямаше хитри политически ходове, нямаше и ясно и силно демонстриране на професионализъм.
А когато премиерът му забрани лично и публично да пише коментари в профила си във Фейсбук - така, както би го направил родител на непослушно дете, това беше капакът на всичко.
След подобно нещо една оставка просто чака да бъде подадена. Не можеш да вярваш на един министър, на когото всички се подиграват по такъв начин.
Има и друг важен момент - ГЕРБ активно лансира проект за нова Конституция, който се свързва пряко с името на Кирилов като негов автор. В проекта вече бяха намерени грешки, спорни моменти, липса на наистина важния преамбюл и т.н., а те карат цялото намерение на партията да "олекне" в общия план.
Затова и най-простото решение е дистанцирането на проекта от човека, чието име се свързва с подобни негативни конотации.
Със сигурност проектът за нова Конституция ще претърпи някои промени и ще се изчисти от елементарни грешки, преди окончателно да бъде представен. И ако цената за излизане от ситуацията с редакциите е една министерска оставка, вече знаем, че премиерът е готов да я плати - така, както е правил толкова много други пъти.
Колкото до министър Кирилов, него ще запомним с джуркането, анимационните герои и пасивното поведение на поста. Не най-завидното наследство, което който и да е министър би искал да остави в българската политическа история.
Понякога обаче човек просто не е подходящ за даден пост и е по-добре да бъде забравен, отколкото помнен.
