Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дядо Коледа е македонец

Когато история и литература се преплитат Снимка: iStock
Когато история и литература се преплитат

Не, това не е сензационно заглавие от северномакедонската преса, нито пък труд на тамошните историци, бистрен наполовина в седнало положение и разписван върху тоалетна хартия. Не цели нито да засилва гордостта на съседите, нито да предизвика ехидни усмивки навсякъде другаде по света.

Това е просто посочване на факт, за който очевидно никой в Северна Македония все още не се е сетил. Рано или късно и това ще стане, така че нека изпреварим събитията и да се заровим в доказателствата като дете в чувал с подаръци.

Св. Николай, върху който е построен митът за Дядо Коледа, се ражда в Кападокия. Тя възниква като ахеменидско сатраптство, а след това е завладяна от Александър. Кой Александър? Македонски, ъф корс. Нищо, че двете събития ги делят някъде към 6-7 века, смелият македоно-исторически подход няма как да отрече, че светецът всъщност е имал македонска жилка.

Пък и Св. Николай е бил изключително дащен - давал, давал, давал. От там идва и традицията да си разменяме подаръци. Със своето искане, искане, искане някои съвременни северномакедонци просто опитват да компенсират прекомерния алтруизъм на своя именит предшественик.

Що се отнася до днешните заблуди за Дядо Коледа, трябва да се посочи, че той не живее в Лапландия, а вероятно в Липково - община в северната част на Северна Македония (т.е. баш на север!), която се намира в подножието на планината Скопска Църна гора.

Червено-белите одежди на добрият старец също са подвеждащи. Те не са дело на рекламистки нюх в отдела на някоя компания за газирани напитки. Дядо Коледа първоначално е носил червено и жълто - цветовете на македонското знаме, но прекомерните изпирания на униформата са довели до избелване на цветовете.

Може да не ви звучи убедително, но то е така и с други северномакедонски истории. Или история, макар че те, милите, останаха и без такава. След като не успяха официално да си вземат всичко, което искат от нашата, премиерът им Зоран Заев реши направо да я махне от собствената им образователна система. Така вече учениците в Северна Македония няма да учат история като отделен предмет, а вместо това тя влиза в по-общия такъв - обществени науки.

Всъщност, с оглед на някои твърдения в македонските учебници, предметът "история" спокойно можеше да се слее с литературата.

Мислехте си, че ще кажем "литературата и диалектен български език", ама не го казахме.

Ако не за друго, то поне за това, че Дядо Коледа е македонец доказателства има. И не, не говорим за онези над 500 хиляди лева помощи, които отпускаме на съседите, въпреки сложната политическа обстановка. Който прочете по-подробно, ще види, че тези пари са за добро.

Става дума за коледния подарък, който представлява ангажимента да дадем ваксини на Северна Македония. Не по-малко спорно, с оглед на това, че дори в момента България изпитва затруднения да отговори на собствените си нужди в здравеопазването, че да се грижим и за това на "братята".

Ваксините се явяват утешителна награда, че да не ни мразят толкова отвъд границата след като ги поспряхме малко по пътя им към Европейския съюз. Не, че премиерът Борисов иска да го играе "министър-председател на всички българи и македонци" - игра има, но тя е по-скоро в това да подадеш морков, след като си ползвал пръчката. Човечност, ще кажат едни. Замазване, други.

Реалният северномакедонски премиер Заев също се опита да замаже ситуацията или поне такъв изглежда таймингът на легализацията на марихуаната за медицински цели в Северна Македония. Ще си каже човек, че българското вето за ЕС е оставило такава синина, че сега лечебна тревица е нужна, за да успокои болката.

А може би просто завиждаме, че северномакедонците наистина ни изпреварват в нещо. Знаете, в градинката на съседа тревата винаги е по-зелена. Понякога и буквално.

Догодина Дядо Коледа може да донесе и на нас. Братско е.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените