Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

5 неща, които можем да отстъпим на Македония

Шльокавицата и песимизмът стигат ли, че да оставят Самуил на мира? Снимка: iStock
Шльокавицата и песимизмът стигат ли, че да оставят Самуил на мира?

Македонските историци имат фантазията и потенциала да пишат зрелищни фентъзи епоси.

За съжаление, нямат времето, за да помогнат на Джордж Мартин да довърши "Песен за огън и лед" и най-накрая да разкрие, че Джон Сноу се зове Ваньо Снеговски, а целият сюжет всъщност е дословен преразказ на македонската праистория.

Причината е, че са заети да бистрят спорни (според тях) въпроси заедно с нашите историци. Чакайте... нека уточним, за да не стават грешки кои наши, кои ваши: "заедно с българските историци".

Така е по-добре.

Очевидно северомакедонските учени са дали на заден дори за вече уточнена тема като цар Самуил, при това съмнително скоро след българското вето за това македонското слънце да изгрее сред звездите на знамето на Европейския съюз. Напредък и спокойствие - както знае всеки женен мъж - обаче се постигат с компромиси.

И след като македонците толкова много искат някакви неща, които ние към момента възприемаме за български, хубаво е да помислим какво бихме им отстъпили, че да спрат да посягат към историята ни. Неща, чиято загуба можем да преживеем като народ, а накрая хем вълкът да е сит, хем агнето цяло.

Песимизмът

В границите на днешна България имаме твърде много от него. Може да се усети по коментарите в социалните мрежи, може да се усети по лицата на хората на улицата, а направо те прорязва, когато попаднеш на таксиметров шофьор, който ти обяснява колко по-зле ще става у нас и как след месец ще палим коли и ще обираме магазини "като американците".

После телефонът му звънва с "In the End" на Linkin Park и положението е повече от ясно.

Македонците, от друга страна, очевидно са доста оптимистично настроени. Особено онези от тях, които вярват, че с антибългарската си реторика и клиповете с палене на българското знаме ще помогнат страната им по-бързо да влезе в Европейския съюз. Като стари кучета на общата европейска сцена (13 години са си много, особено по критериите на Македония) ние можем да потвърдим, че много оптимизъм не е на хубаво.

Така че ще им отстъпим малко от песимизма си, пък може би ще стане чудо и от двете страни на границата мнозинство ще станат реалистите.

Володя Стоянов

Нужен е културен обмен, защото някои от действията на македонска страна далеч не са "културни". Стоянов - няма шега, няма майтап - започва музикалната си кариера като рокаджия, после минава на гръцки песни, хърватска и сръбска естрада и стига до македонски песни. Не че познаваме творчеството му в такива дълбочини, консултирахме се с Wikipedia, която, каквото и да говорим, далеч по-често от северомакедонските исторически претенции се позовава на ясни и достоверни източници.

Именно тази музикална широкообхватност прави Володя Стоянов перфектен за културния обмен между двете страни. Както той може да пее всичко, така и македонците са изобретили, открили, усъвършенствали почти всичко. 

А и с оглед на това, че е от Петрич, музикалната легенда вероятно няма да има затруднения да се справя с изключително трудния за повечето от останалите българи Македонски език (TM).

Гьоте

Германия видимо има голямо желание да изглади споровете между България и Северна Македония, като очевидно ние сме представяни като проблематичните. Щом Берлин така горещо иска северомакедонците в големия европейски креват и е на мнение, че другите трябва да правят отстъпки от историята си, защо не направи същото?

Защо Германия не отстъпи Йохан Волфанг фон Гьоте на Северна Македония? Тъкмо да усети що е то помакедончване.

Защо Гьоте? Доста се чудихме за държавниците им, но германците сякаш имат навика през няколко десетилетия да се опитват да забравят какво са правили политиците им преди това и да започват на чисто. Но в културен план тази територия е родила редица таланти, които без съмнение биха били повод за гордост за всяка нация, която може да ги определи за свои.

Ако македонските историци се разровят в своите древни исторически източници, датиращи 70 години назад, със сигурност ще изнамерят някой пост в Twitter, който да потвърждава, че роденият във Франкфурт на Майн писател и философ всъщност има македонска жилка. Как иначе ще напише трагедия като "Фауст"?

Шльокавицата

Znaem, 4e lesno 6te pro4etete tova. Ama ne e redno prosto.

В свят, в който пълнолетни не помнят що е то mIRC, а клавиатурите с кирилица са нормална част от софтуера на смартфоните ни, няма оправдание за съществуване на шльокавицата.

Северомакедонците искат признаване на езика им, който - видите ли, бил различен от българския. То и с някои иначе чудесни хора от Банско, Ямболско, Трън и много други места също може да ти е трудно да се разбереш, ако не познаваш особеностите на местния диалект, но те вече са си в ЕС и не изявяват подобни претенции.

Решението: подаряваме шльокавицата на македонците, приемат я за официална и почват да пишат само на нея. Тогава проблемът с езика (както и с неграмотното писане у нас) може и да се реши!

Тараторът с настъргани краставици

В исторически план в България са допускани грешки дори в кулинарно отношение. Извращението, което тараторът с настъргани краставици представлява, е една от най-явните. Това поругаване на перфектното освежаващо ястие е нещо, с което можем спокойно да се простим и да го отстъпим на комшиите.

Поне да пият един студен таратор след всички неприятни новини в последното време. Но да не бързат, че е труден за преглъщане и може да доведе до задавяне - както е и с твърде смелите аспирации.

Всичко написано е в кръга на шегата, скъпи комшии (защото е пределно ясно, че безпроблемно може да прочетете този текст на чуждия български език).

Приятелите се шегуват помежду си, а ние можем, в голяма степен сме и трябва да продължим да бъдем приятели. Но е важно и уважението, което, за съжаление, в някои отношения куца.

Най-четените