Един немного силен шамар в лицето на Крис Рок, а след това цялата развлекателна индустрия вече близо две седмици се държи така, сякаш някой е извършил ритуално убийство на сцената по време на церемонията за раздаването на Оскарите.
Факт е - постъпката на Уил Смит беше глупава, ненужна, пресилена и откровено мачовска - именно този ярък момент на непреценен силов отговор, който модерната култура обича да нарича токсична мъжественост.
Но ако Смит прекали в реакцията си спрямо шегата на Крис Рок, то масовата реакция на Холивуд спрямо този неприятен инцидент надхвърля пределите на всяка адекватност.
След първоначалния шок по време на самата церемония, по време на който имаше доста смесени реакции - както за коментара, направен от Крис Рок, така и за шамара, който той получи след това, настъпи времето на моралното синхронизиране.
Така вече дни наред в медийното пространство текат реакции на знаменитости и "знаменитости", които обясняват колко са отвратени от упадъчното поведение на Уил Смит, колко ги е травмирала психически тази сцена и как актьорът трябва по някакъв начин да бъде горко наказан.
Сякаш на фона на цялото насилие, което Холивуд е виждал, на всичките гадости, които се случват по света, точно този един тупаник е бил последната капка, която е разбила психиката на всички тези звезди.
"Да му се вземе Оскара!", призовават едни, докато други искат директно Холивуд да си забрани повече да работи с актьора, като наказание за невъздържаното му поведение, което е подействало толкова деградивно на толкова много хора.
В крайна сметка Смит по свое желание се отказа от членство в Американската филмова академия, която раздава Оскарите, а сега вероятно се е покрил в очакване просто бурята да отмине.
Защото на практика сме свидетели именно на това - една медийна буря, в която с помощта на социалните медии разни хора се пънат да изразят "правилно" мнение, да заклеймят и да се покажат колко добри и мислещи личности са.
Подобно ярко сигнализиране за моралност и праведност обаче намеква най-вече за едно нещо - инфантилност.
В модерния американски либерализъм, обзел развлекателната индустрия, подобно нещо не е рядкост. То върви ръка за ръка с издигането на жертвата в ролята на герой, с едно свръхфокусиране върху личните чувства за сметка на всичко останало.
Ако до някаква степен подобно отношение е важно от гледна точка на това да разберем как собственото ни поведение влияе на околните, то в такива огромни размери това води до гротеска. Или както тук бихме казали - до пресоляване на манджата.
Холивуд просто е твърде обсебен от собствените си глупости и собствената си важност, че подобна драматизация се приема като водеща новина, на която всички трябва да обърнат внимание и която всички трябва да коментират.
В търсенето на справедливост за онеправданите по един или друг начин има смисъл, защото като хора ние сме създадени, за да търсим справедливостта (така, както я виждаме и разбираме). Когато обаче това се превърне в едва ли не моден тренд, при който хората демонстративно заемат социални позиции, просто за да изглеждат готини... това е грозна позьорщина.
А проблемът е, че това се е оформило като доминираща култура в Холивуд (и не само).
Ако се върнем на конкретния случай с Уил Смит, да, той наистина заслужава някакво порицание за глупавата си постъпка. Насилието не е приемливо решение за разрешаване на конфликти или проблеми.
Но да се превърне цялото това нещо в един драматичен спектакъл с рев, късане на коси и замеряне с камъни и гуано (образно казано), е още по-нелепо, глупаво и токсично от самия акт на Смит.
Докато на света има толкова много войни, дори не само тази в Украйна, подобно маниакално фокусиране върху един единствен шамар, та бил той и на Оскарите, е откровена глупост.
