Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Хавлия за réservé, или българският тарикатлък на плажа

Нека войната за чадъри и шезлонги започне сега Снимка: БГНЕС
Нека войната за чадъри и шезлонги започне сега

Слънце, пясък, море, ледени коктейли и група българи по ширините на Черноморието в ситуация, в която, ако присъстваше и Бай Ганьо между зарязани празни чаши от бира и фрапе и табелите с цените на чадърите и шезлонгите, щеше засуче мустака и да си каже: "Ударил съм келепира!".

Сега, не се заблуждавайте, че концесионерите на родното море са започнали да раздават безплатни аперитиви или пък са пуснали плажните атрибути, които ни крият от силното слънце, за без пари, както впрочем обещаваха не един и два пъти в началото на всеки нов летен сезон.

Големите облаги това лято са, че чадърите и шезлонгите по много от плажовете са на почти тройно по-ниски цени, а обърнато в туристически бюджет за лятна отпуска, това означава, че сянката тази година най-накрая е по джоба на повече от половината туристи.

Ако допреди COVID-19 наемането на чадър и шалте бе като за ВИП персони и на места вървеше със задължителна консумация на резен диня и ползване на служебната хавлия, вирусът и вероятността да останат без никакви туристи принудиха черноморските предприемачи да направят компромиси с платената зона от плажа.

Не е нужно да разчитате на дивия си късмет през новия сезон, за да намерите сянка за около 10 лева. По плажовете на Поморие чадър и шезлонг вървят по 5 лева, в Созопол са по 7 лева, в Китен - около 4 лева, а в Бургас - между 2-3 лева.

Да се чуди човек как концесионерите ще върнат старите им стойности от по 20-30 лева, когато цялата истерия с коронавируса отмине, щом са показали, че могат да се издържат и при доста по-ниски цени. Но това си е техен проблем.

Плажуващите и почиващите се интересуваме, че това лято може да си позволим да не събираме тен на директното слънце и легнали на пясъка. Почти като в някоя "бяла държава", където хавлията ти не се опира в тази на съседа, а децата му не пълнят банския ти с пясък, докато тичат, смущавайки покоя ти.

Но тук красотата да не изхарчиш една минимална работна заплата за три дни в платената зона на плажа приключва, защото като всяка българска приказка, която включва намаления в ограничени количества, имаме бутане, надхитряне и дребен тарикатлък не само заради сладкото чувство да прецакаш сънародника, а и за да намажеш от промоцията.

По принцип българите нямаме проблем да се хванем за косите заради малките неща от всекидневието - паркомястото пред блока, киселото мляко на промоция, последното свободно място в трамвая, но войната за чадър и шезлонг вече е нещо ново.

Августовският пик в комбинация с ниските цени за чадър и шезлонг обаче показаха, че можем да си спретнем пазарски скандали и в дните, които ползваме за почивка.

Къде се крие тайната, за да се случи всичко това? В ограниченото пространство на платената зона, дефицитът на чадъри и шезлонги и бумът на туристи по Черноморието това лято.

Разхождайки се по плажната ивица сутрин между 9-9:30 ч. трудно ще намерите шезлонг на първа линия, който да не е отрупан с една торба лични вещи. Най-често това са плажни хавлии, но може да се видят и тениски, джапанки и бутилки с минерална вода, лаещи към новодошлите с думите "Това е мое".

Няма касова бележка, защото дори човекът, който таксува плажуващите, не става толкова рано, а само маркировка за réservé, даваща да се разбере, че някой е станал преди вас и си е запазил място.

Други нямат доверие на хавлията, а директно си харесват два шезлонга, сгъват и ги крият някъде из плажа.

Още по-интересно става, когато някой ги намери или пък реши, че хавлията върху шезлонга не е равна на закон, премести я и нареди своите вещи - чиста проба опит да си вгорчи почивката с една безсмислена разправия, защото колкото и да обяснявате на собственика на хавлията, че докато не го плати, шезлонгът не е негов, той ще продължи да настоява, че е бил първи.

Да, звучи дребнаво, а и е нелепо двама възрастни да спорят като деца за място на плажа, но гледката става обичайна, защото никой не се ангажира да въведе ред, оставяйки място за тънкия тарикатлък от този род.

Рядко по табелите може да се видят пояснения дали плажните аксесоари може да се наемат за един ден, един час или наемът важи, докато все още го ползвате. Хавлията средство за запазване на място ли е и ако не е, защо човекът с касовия апарат не ги маха, когато дойде на работа.

Всеки от почиващите преценява сам за себе си и затова и се стига до сблъсъци. Стотици хора на едно място няма как да са на едно мнение.

Може и да е глупаво, но щом се стига до подобни ситуации, изглежда че имаме нужда от правила и контрол дори за най-малките неща. Не че е гаранция, че правилата ще се спазват, но поне ще има какво да се посочи на човека, който ти вдига скандал.

Друг проблем е, че в конфликтна ситуация повечето българи не винаги успяват да се разберат, без да повишават тон или да се обиждат. Незнайно защо трябва да се вдигне врява до небето и по-шумният да спечели спора. Все едно е по-важно къде ще легнеш на плажа пред това да запазиш културата си на общуване. 

Често се оплакваме от българското Черноморие и ако трябва да бъдем честни, наистина имаме проблеми - водата се замърсява, отношението на обслужващия персонал не винаги е на ниво, а цените понякога са незаслужено високи, но дори всичко това да се поправи, подобни войни за чадъра и шезлонга ще продължават да оставят горчив вкус, всеки път щом се спомене морето в България. 

"Всеки се урежда, както може", ще кажат някои и може би ще бъдат прави за себе си, но не може да си говорим за нормална лятна почивка у нас и в същото време да използваме всяка възможност за шмекерии.

Най-четените