Изкихаш ли се в училище, отиваш в "изолатора" - такава угроза дебне учениците при връщането им в клас след дългия престой вкъщи, откакто през март бяха разпуснати заради коронавируса.
От всички мерки за началото на учебната година на фона на пандемия - като междучасия в различни часове, обяд в стаята, маски за учителите, които и без друго трудно надвикват учениците или различните смени, тази със стаите за изолация е най-спорната.
Идеята е вместо да се поставя под карантина цялото училище, да бъде отделен евентуалният преносител на зараза на безопасна дистанция и по възможност в стая, близо до изхода или със собствен такъв. Това гласи препоръката на МОН, а по думите на образователния министър, макар и да не харесва думата "изолатор", изискването не може да отпадне. И искат или не, училищата трябва да осигурят такава стая.
Истинският проблем обаче идва тогава, когато стигнем до интерпретациите от страна на училищните директори на препоръките на просветното ведомство. Пример за това е 119-о ОУ, което се оказва "първенец" по креативност.
Докато едни се заеха да приспособяват лекарски кабинети, други - цяла класна стая, а трети се оглеждат за складове в близост до изхода, на директора на въпросното училище му хрумва, че будката на охраната пред входа и бившата лафка са подходящи да се трансформират в "изолатори". Това веднага предизвика и сериозни спорове в социалните мрежи.
От училищното ръководство защитават идеята си с това, че будката и лафката били удобни за дезинфекция, а и навън било опасно да се киха, защото можело да завали. Пък и детето нямало да бъде само. Нещата не стават по-розови с това нелогично обяснение. Ясно е, че времето е непредсказуемо, но да затвориш в тясна кабинка с още някого дете, което е потенциално болно от силно заразния коронавирус, е меко казано абсурдно.
Дори фактът, че ще попадне в "изолатора", който в случая е на възможно най-централното и видимо място в училище, звучи като форма на публичен линч за неблагоразумието да вдигнеш температура в училище.
Конкретното учебно заведение е само лош пример докъде могат да стигнат директорките в опит да изпълнят непосилните изисквания, поставени от МОН.
Проблемът е в самата идея за подобни стаи. Дори и това да е най-голямото и красиво помещение, знаем колко жестоки могат да бъдат децата. Като учениници и ние сме брали срам с унизителния начин, по който се обявяваше, че някой има въшки. Като изключим, че преди 20 години не сме имали такъв вирус, изглежда, че почти нищо в разбиранията за третиране на проблемите не се е променило в сферата на образованието.
И както преди имаше сочене с пръст на "тая с въшките", днес рискуваме някои деца завинаги да носят прякори като "Ковидчо" или "Коронка", веднъж попаднали в злощастната стая. Ходи убеждавай после някого, че си имал ангина или просто най-обикновен риновирус.
Възникват обаче и други, чисто логистични въпроси, като това кой ще замести служителите, контактували с болното дете, кога точно се извикват родителите на съучениците и какво правят самите съученици през това време - позволява ли им се да посетят общите тоалетни и кой дезинфекцира след това, докато мама и татко се доберат от работа до училище.
В цялата тази организационна лудница недоволни не може да няма, а че ни чака трудна учебна година е ясно за всички. Но стаите за изолация са почти гарантиран стрес за децата. И експертите в МОН се предполага, че са там, за да търсят възможно най-щадящите решения. А вместо това, получаваме "изолатори".
