Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как да се превърнеш от тарикат в бизнесмен с един прост трик

...и да точиш парите на туристите по Черноморието Снимка: БГНЕС
...и да точиш парите на туристите по Черноморието

Българското Черноморие! Това единствено по рода си място, което всяка година между май и септември се преобразява във вълшебен пункт, където чадърите, шезлонгите и барбароните минават за VIP екстри и се предлагат на забележително високи цени.

Дали ще ги плащате, или не - всеки сам си преценЯ, както беше казала една министърка на туризма, докато съчетаваше полезното с приятното - хем беше на море, хем даваше интервюта на журналисти, инспектирайки хотелите по черноморската ивица.

Въпросът обаче не е само до "преценянето", а и до отношението. От години туристът по нашите места за почивка се чувства като полуодушевен обект, който трябва да дойде, да пусне кинти и да си замине.

Персоналът може да е страшно гостоприемен, даже да е на професионално ниво, а не събран от ученици и студенти в промеждутъка на лятната им ваканция, но впечатлението, че туристическата услуга тук се усеща като куп тарикати, които обслужват куп балами, остава. Защо така?

Разбира се, това, което минава за "екстри" у нас, няма как да не ни извади очите. Ползването на "блага" като чадър и шезлонг, както и плащането на дебели сметки за пица и минерална вода, нормално, ще остави в туристите представата, че са извозени.

Преживяването няма да е приятно и ще си спомнят с горчилка как са плащали сметки от по 100 лева и нагоре за посредствен обяд и как са бързали да си тръгнат от плажа, защото са без чадър, а силното слънце не прощава. Приятното прекарване е А и Б на всяка туристическа услуга. И най-големите в търговско отношение лаици знаят, че за да има пари, клиентите трябва да останат доволни и да се върнат.

Въпреки това за някои представители на българския туризъм уцелването на точната температура, в която да спечелят пари, но в същото време обслужваните от тях хора да се чувстват като гости, а не като разхождащ се банкомат, остава по-мистериозно и от усмивката на Мона Лиза.

Стратегията обаче далеч не е толкова сложна. Иска се малко схватливост, щедро преписване от съседите и бавно приобщаване на думата, към която туристическият бизнес у нас изпитва нетърпима алергия - "безплатно".

Да го обясня като на първокласници - накичването на целия плаж с чадъри и дюшеци на налудничави цени, заграждане на обществена места под една или друга форма и търсенето на пари от хората за достъп до тях, не е привлекателно. Прилича на грозен туристически капан. Това е признак за тарикатлък и дилетанщина, съчетани с невъобразима алчност.

В същото време дребните комплименти към клиентите като малък безплатен сладолед след обяда, безплатна минерална вода, безплатни филийки хляб, безплатно узо за "добре дошли" са сладки туристически въдици, на които почиващите кълват като шарани. Залагат се в Гърция, Турция, Италия и почти всяко от горещите места за летен туризъм, където индустрията източва парите на почиващите и въпреки това ги изпраща щастливи у дома.

Сега, не си представяйте, че гърците или турците са с по-широки пръсти от нашите бизнесмени и си умират да черпят наред за сметка на печалбата. Естествено, че не са.

Безплатните ласкателства в хотелите, ресторантите и заведенията по плажа на повечето места по света, освен в България, са включени някъде в общата сметка. Но вместо да се поднесат като колосално надценен продукт, се представят като подарък.

И магията действа. Туристите се излежават на безплатните чадъри и шезлонги, пият вода и фрапе на далавера и остават на плажа, докато мръкне. Не само че остават, а и поръчват през цялото време (изключвам българите, които пътуват в чужбина, за да се стискат) - малки закуски, ядки, коктейли, десерти, пълнейки джобовете на концесионерите, които по закон притежават плажната ивица.

После сядат в таверните, остават по 50 евро с бакшишите, и си тръгват щастливи, тъй като вярват, че са намазали с нещо безплатно. Не само българите обичат авантата, целият свят я обича.

Макар че на теория почивката ви излиза солено и си плащате за включените бонуси, без да знаете, психологическият ефект на далаверата дава плодове. Изненадва приятно и изобщо не води до съмненията, че нито минералната вода, нито сладоледът, нито малкото узо са безвъзмездни.

Хитро счетоводство, което е непонятно за масовия български туризъм, свикнал да таксува всичко - храната, масите, столовете, водата и слънцето, без значение, че това налага лош вкус, дразнещо и отблъскващо е.

Отношението към туристите е голям проблем за българския туризъм, макар че ако питате представители на индустрията, те ще прехвърлят цялата отговорност на държавата. Министерството нямало дългосрочна стратегия, не било ориентирано към болните места на бранша и прочее, и прочее.

А колко точно е дългосрочна стратегията на самия отрасъл, чиито представители, сякаш използват предимството на туристическата дестинация, за да изстискват максимално новодошлите, карайки ги да се чувстват като каръци?

За да развиваш туристически бизнес в България и където и да е на планетата се иска интелект, чувство за мярка и умение за създаване на приветлива среда. Но преди всичко е научаването на онази вълшебна думичка "безплатно", която може да е спасителният пояс за нечистоплътния образ на българския туризъм.

   

Най-четените