Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Солена такса "вход" ли е спасението от прекомерния туризъм?

Не съвсем, но това не значи, че няма да се появи, макар и символична Снимка: Getty Images
Не съвсем, но това не значи, че няма да се появи, макар и символична

От януари догодина Венеция става първият град в света, въвел входна такса за туристите, а събратята ѝ по свръхпосетена участ ще наблюдават с интерес какъв ще е резултатът.

Не е трудно да се предположи, че ще от никакъв до едва осезаем. Засега решението на градските власти е таксата да е от 3 до 10 евро - според сезона, и ще важи само за еднодневните посетители.

Целта е както да има повече пари в бюджета на Венеция за почистване на планините боклуци, които туристите оставят след себе си, така и за регулиране на наплива - таксата да отказва хората в най-натоварените моменти, когато на Сан Марко няма място за гълъбите, например.

Малко вероятно е толкова ниска такса да откаже когото и да било.

Управата на Венеция предупреди, че може да настъпят промени, след като се види първоначалният ѝ ефект, но действително примерът на едно от най-засегнатите от прекомерния туризъм места по света може да покаже работи ли и как едно от най-логичните решения - ограничаване на достъпа с допълнителни финансови тежести. Включително и да тества в реални условия какъв размер на таксите би бил работещ.

Ясно е, че туризмът е водещ за икономиката и на Венеция, и на цяла Италия. Те, както и всички останали по-посещавани страни не могат да си позволят да изгонят прекалено много посетители с прекомерни такси.

Снимка: Facebooк, Антония Руменова

Но не могат и да поддържат настоящото темпо, в което единственото останало автентично по горещите туристически точки са старите сгради и улици. И е въпрос на време и те да бъдат съсипани. Конкретно при Венеция уникалността на града, построен в морето, е въпрос на крехък баланс и прекомерното човешко присъствие може да го разруши в буквалния смисъл.

Освен това местните жители са изтласкани в покрайнините, защото имотите в централните части се отдават под наем на туристи, живеят сред огромни тълпи, в скъпотия, магазини за сувенири и много боклук. И неслучайно на много места протестират и си искат обратно нормалния живот.

Този проблем е решен в една от най-затворените страни в света - Бутан. Малкото хималайско кралство допуска туристи едва от средата на 70-те години на миналия век, а в последните 3 десетилетия всеки посетител трябваше да плаща такса "устойчиво развитие" от 65 долара на ден. Освен това туристите са длъжни да наемат местен туроператор, за да правят каквото и да било в страната - в Бутан не е възможно просто да получиш виза и да ходиш и разглеждаш каквото си искаш.

След над 2 години пълно затваряне заради пандемията, будитската страна отново ще приема гости от септември, но с нова такса - 200 долара на ден.

Но тъй като наемането на местна туристическа фирма също е задължително, дневно чужденец ще плаща поне 330 долара, макар и в сумата да влизат и транспорт, хотел, храна и водач.

Има и малка подробност - не всички плащат толкова много. Хората с паспорт от Индия, Бангладеш и Малдивите дължат по-малка такса - 22 долара на ден, при това от 2 години - преди това такава не е съществувала. Така Бутан селектира посетителите си - три четвърти от тях са от Индийския субконтинент, а след вдигането на таксата за всички останали - вероятно ще са още повече.

Местните власти твърдят, че целта е таксата да компенсира въглеродния отпечатък, оставян от туристите, но е ясно, че огромно значение има и желанието за съхранение на уникалната култура и природа на малката нация от 800 000 души. Както и за приходи в хазната.

Малко по-различен подход използват в Дубровник, който беше официално предупреден от ЮНЕСКО, че статутът му на град, част от световното културно наследство, е застрашен, ако туристите продължават да се изсипват в подобни размери. Подобно на Венеция, хърватският град е атакуван и по море и немалка част от проблема са хората, които идват за ден от круизните кораби.

Снимка: iStock

Там преди няколко години беше въведен лимит за допускане на круизни кораби до пристанището - по два ден, и до 8000 души, за влизане в историческата част на града.

Това даде резултат, но и съвпадна с пандемията, затова и е още рано за генерални заключения.

Амстердам пък опитва да селектира типа хора, които привлича. Градските власти планират да преместят от центъра прочутия квартал на червените фенери, а кметът се опитва да наложи забрана за продажба на марихуана на туристите.

Друга мярка в града е забрана за собствениците на имоти в центъра да ги отдават под наем краткосрочно през платформи от типа на Airbnb.

По принцип високите цени и такси са най-сигурният начин да се спре нашествието от туристи, но далеч не са единственият или най-устойчивият от гледна точка на приходите, от които би се лишил този, който ги налага.

Затова и е малко вероятно и най-пострадалите от свръхтуризма места да си позволят прекалено високи такси, които да откажат сериозен процент от посетителите им.

Но и далеч не е невероятно нови и нови места да започнат да променят политиката си и да комбинират допълнителни или ръст на таксите с определени ограничения, така че поне да държат туризма под контрол.

Поне на първо време обаче чукащата на вратата рецесия ще има същия ефект и най-малкото ще отложи неизбежните промени.

   

Най-четените