Лятото в България не започва на 21 юни; то започва в деня, в който в социалните мрежи се появи първата снимка на касова бележка или кофти ястие.
Сумата на бележката, разбира се, предизвиква у другите потребители искрен гняв и спорадични псувни, а разхвърляната чиния - тежки клетви как нема да им стъпим.
Всъщност българското море си прилича с чужбинското по едно - осеяно е с туристически капани, зад които се крият лоши ресторанти.
И трябват знания, хитрост и изобретателност, за да не сме следващите, които от безсилен яд снимат касовата бележка и я разпространяват, защото друго не могат да направят. Ето как да разпознаем, че наглед хубавият черноморски ресторант всъщност е капан за туристи под прикритие:
- Ресторантът си има човек, който да "дърпа" хората от улицата
Първата видима (и шумна) черна точка за едно заведение по Черноморието - да не разчита на обстановката и менюто си, а да наеме някой досадник, който да се опитва да натика почти насила клиентите вътре.
Ако се объркате и повярвате в думите на "викача", ще останете с впечатлението, че той ви кани в място, достойно за звезда "Мишлен". А всъщност ресторантът е със звезда... в смисъл, с една звезда по българската категоризация на заведенията. Колкото има и кварталното капанче в София.
Запомнете - неприятният човек, който почти ви дърпа за ръкава, получава заплата. Което означава, че се пести от друго перо, най-често от перото, наречено "Качествена и вкусна храна".
- Няма никаква прясна черноморска риба
На въпросът каква риба има, получавате като отговор списъка с рибите от най-близкия хипермаркет в най-близкия по-голям град. Така че рибата е пресен внос от Гърция. Или не чак толкова пресен, но да не издребняваме.
В менюто няма и помен от черноморските класики като калкан, барбун, чернокоп, зарган и това казва само едно: взимайте си чантите и се махайте от там. Не само защото лаврак и ципура можете да ядете по всяко време от годината, закупена от въпросния хипермаркет.
А и защото липсата на прясна черноморска риба издава особен вид немарливост към храната, която се поднася. Издава нагласата "Няма да ви се занимавам с тъпите пресни риби, ще ядете, каквото има", която се материализира в чиниите под формата на тъга, претоплена на микровълнова фурна.
- Менюто бъка от сложни ястия с екзотични продукти
То не е рибай стек, то не са тигрови скариди, уакаме, трюфели, бурата... то не са канапета от авокадо, фарс от гъби, тапенада от марокански маслини, пяна от синьо сирене... Всичко това има едничка цел - да ви замаже очите и да ви подведе, че сте попаднали на гурме място.
Следвайте принципа, че ако вие не можете да произнесете ястията гладко, то готвачът, най-вероятно нает директно от някоя гимназия по хранителните технологии, не може да го сготви. Поне не и както е описано в напудреното меню.
Морето - не само българското - не е правилното място, на което да се втурнете да опитвате храни, за които ви трябва да използвате преводач на телефона.
Но пък за сметка на това е пълно с малки нешлифовани диаманти под формата на семейни ресторанти с великолепни пресни ястия и вежливо обслужване. Само трябва да ги открием.
