Когато разбрах за новата видеоигра, която ще направи така, че виртуално Васил Левски да се превърне от "срамежливо като сърна" момче в Апостола на свободата, бях заинтригувана.
Човек учи по-лесно и по-приятно, когато ученето е превърнато в игра и в забавление, а не в мъчително наизустяване на текстове и дати. Затова без колебание кликнах на бутона "Свали играта за PC" и останах изненадана. Много неприятно изненадана.
Бях отведена в дигитален свят на неоправдано насилие, побои над турци и крайно не-интелектуални занимания като гонене на ноти с мишката и редене на тухлички в стил Stack Attack.
Графиката е решена в онзи бозаво-кафяв цвят, който сигурно трябва да ни пренесе в епохата на Възраждането, ако и то, Възраждането, да започва има-няма век преди раждането на Левски.
Всички указания и насоки пък са написани с онзи уж патриотичен шрифт, който използват повечето битови кръчми.
Сюжетът е простичък - вие сте малкия Василчо (да, така ви наричат), който трябва да бъде събуден посредством занимателни игри и приключения.
Лошото започва още няколко секунди по-късно, когато един от възможните отговори в първия куест е "Много е страшно, всички ще умрем тази вечер!".
Малко по-късно започва да ви преследва нахално дете от турски произход на име Мохамед, което е най-добре да биеш, където свариш. За има-няма 10 минути успях да ступам Мохамед съвсем небиблейски, след което той отново цъфна и започна да ме заплашва.
Из геймплея изскачат и други турци, които ви замерват с камъни или посягат на майка ви. Баба ви също ви предупреждава, че ако не слушкате и не папкате, ще ви грабнат турците.
За разведряване на мракобесната обстановка между отделните епизоди изскачат цитати на възрожденски личности във вече споменатия ужасен шрифт.
Родолюбивото чувство се изпарява още повече при гледката на десетките правописни и пунктуационни грешки, които подсказват, че нито историята, нито граматиката са силната страна на авторите. Дори има вмъкнат възможен отговор, който гласи "Всеки сам си преценя!". Как да не запееш химна от гордост...
Трудно е да се разбере и за каква възрастова група е предназначено "Пробуждането на лъва".
Задачите са елементарни за изпълнение дори и от малки деца със смартфон в ръка, само че от друга страна е притеснително да връчите на дете игра, в която като пребиеш турчето (защото ти задължително трябва да го пребиеш явно), то лежи в краката ти, а когато майка ти удари плесница на млад турчин, той плюе кръв, като че ли смесена с два-три зъба.
Изключително вредно е в XXI век, 2022-ра година, да се внушава, че турците са някакви зли хора, които само ти мислят злото, имат те за "гяур" и е най-добре да ги биеш, ако ще и профилактично. Още по-страшно е подобни послания да достигат до деца.
Васил Левски е мечтаел за "чиста и свята република, в която всички да имат равни права". Сега, навръх рождението му, получава игра, в която майка му избива зъбите на турците.
Ако не беше толкова трагично, щяхме да се посмеем на "Пробуждането на лъва" и да забравим набързо.
Само че родолюбието такова, каквото го схващаме, е все по-тъжна и гледка, която вече обхваща и гейминг света. Година след година побеждаваме лошите турци, мразим ги и междувременно се бием в гърдите, а сега ни се налага да го търпим и във видеоигра.
"Стани патриотичен геймър с Левски"? С "малкия Василчо"?! Хайде, няма нужда...
