Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как не научиха за толкова време как изглежда българското знаме

Не, на българския флаг няма герб, няма и други символи или шарении. И да, поставянето им е обида за знамето Снимка: БГНЕС
Не, на българския флаг няма герб, няма и други символи или шарении. И да, поставянето им е обида за знамето

След като цяло лято нямаше антиправителствени протести, есента започва лека-полека да се прокрадва зад ъгъла и различни групи от граждани, всяка със своите си проблеми, искания, нужди и виждания за това как трябва да изглежда света, започнаха да излизат по улици и площади, за да протестират.

В което няма абсолютно нищо лошо. Демокрация сме и протестите и явният изказ на гражданска позиция са нещо, което трябва да можем спокойно да демонстрираме на публични места.

И все пак има едно нещо, което може да ти бръкне дълбоко в душата при почти всеки един такъв протест - веещите се знаменца.

Независимо от това за какво е протестът, какви са исканията му, какво скандират протестиращите, все ще се намери една повтаряща се гледка - българско знаме с изпльоскан върху него гербът на републиката. По спортните събития е същото... 

Не ме разбирайте погрешно, българското знаме е нещо свято за държавата и към него трябва да се отнасяме с подобаващото уважение. И именно това е дразнещият елемент тук.

Защото по някаква причина вече над 30 години хората така и не разбраха, че върху българското знаме НЕ СЕ поставя герб.

През 1989 г. е имало един държавен герб, той е имал своето място върху флага, но това време вече е отминало и нещата не седят по същия начин. 

Безкрайно парадоксално е това как веенето на подобни ментарливи знаменца се възприема като акт на патриотизъм, когато на практика демонстрира тотална липса на познаване на националния флаг - това, което по закон е националният символ, изразяващ независимостта и суверенитета на българската държава.

Може да звучи като дребнаво заяждане, но е истина. За страна, която се гордее с факта, че няма нито един пленен боен флаг, митологизирайки го до едва ли не легенда за българската военна мощ и слава, у нас обидно много не познаваме собственото си знаме.

Всичко, свързано с българския национален флаг, може да се намери в Закона за държавния печат и националното знаме на Република България. Там е посочено какви са точните му цветове, какво има върху него, в какви размери трябва да бъде, както и къде и как да се поставя. 

Единственият орган, който може да дава позволение за това държавният герб да бъде поставян някъде другаде, освен на указаните от Закона места, е Министерският съвет. И се предполага, че човек не може просто така да го поставя, където си иска.

Уви, това е един от най-пренебрегваните и игнорирани закони у нас.

Защото кой въобще би ти правил проблем, че си слагаш върху знамето каквито символи и лозунги искаш, нали уж се прави от патриотично чувство. Неграмотно патриотично чувство, но сега да не издребняваме...

Причината за всичко това е проста - у нас всъщност масово не се приема тази символична роля на знамето. Или по-точно - масово тя не се разбира.

То не е просто някакъв мърчъндайз на страната, който купуваш като сувенир. Не е рекламен материал за еднократна употреба. 

Ще каже някой "какво пък толкова", не е проблем от първостепенна важност. Но точно това е и целият смислов център на проблема. Ако българското знаме наистина беше тази светиня, която си повтаряме, че е, никой не би допуснал дори да се питаме "какво пък толкова".

А с флаговете щяхме да се отнасяме с далеч по-голяма почит - не да се превръщат в поли за фолк певици, не да седиш върху тях по парковете, не да си бършеш с тях сълзите от вълнение.

Ако трябва да сме честни, това отношение се потвърждава и от много институции, където по закон трябва да се вее флагът. Защото всички сме виждали тези оръфани, изпокъсани и избелели знамена, оставени пред някое училище или община. Поставени, защото трябва, и оставени на произвола на времето - това са тези знамена.

Какво да очакваме тогава от обикновените граждани?

Истината обаче е, че трябва да очакваме нещо повече, поне ако патриотизмът, който заявяваме не е само високопарна дума. Трябва да очакваме повече знание по въпроса, повече отговорност и повече уважение.

И не на последно място - трябва да очакваме по-малко евтини парченца плат с напечатан отгоре герб, който да имитират родолюбие.

Най-четените