Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Какво не им достига на българските предложения за "Оскар"

Повече скандали, отколкото победи Снимка: Getty Images
Повече скандали, отколкото победи

Повече скандали, отколкото победи. Това е равносметката с българските предложения за "Оскар", ако теглим чертата на опитите ни да изкачим върховете на холивудската киноиндустрия през последните години.

С малки изключения, когато се заговори за български филм, който се готвим да изпратим на Академията за театрално и филмово изкуство в Лос Анджелис, то е защото някой не го е харесал, казал е мнението си и е започнала публична престрелка, в която съдържанието на филма остава някъде по периферията на скандала.

Същото се случва и тази година с българското предложение за "Оскар" - "Страх" на Ивайло Христов.

Режисьорът Теодор Ушев, който е сред членовете на кино комисията, подбрала финалните варианти, не е доволен от избора на български претендент, който ще се бори да влезе в селекцията за "Най-добър чуждестранен филм" на наградите "Оскар", и хвърля вината върху колегите си от Национален филмов център (НФЦ).

Председателят на комисията към НФЦ Божидар Манов от своя страна отговаря, че дискусията около българския кандидат за номинация за "Оскар" е протекла без забележки и упреква Ушев за речника, който използва към българските си колеги от филмовия център.

И отново, свидетели сме на размяната на обвинения, в които естеството на филма "Страх" почти не фигурира. Вдига се шум, колкото да се разбере, че събиране на комисията е имало, но обсъждане по същество за стигналите до гласуване български филми отново липсва.

А като българи, като хора, които следят индустрията отстрани, и най-вече като кино фенове мнозинството се интересуваме какво не им достига на българските филми, че досега нито едно от предложенията ни да не е попадало сред номинираните за "Най-добър чуждестранен филм".

Защо спорът за българското кино толкова често става личен (представители на гилдията посочват персоналните си недостатъци на всеослушание), а не се говори какво ни спъна за пореден път по пътя към номинация за "Оскар"?

Естествено, едва ли може да се посочи точна рецепта. Едва ли може да се появи толкова голям експерт-пророк, който да гарантира, че следвайки определени стъпки, задължително Академията ще ни обърне внимание. Щеше да е хубаво, но невярно.

Но само разглеждайки раздадените награди от последните 10-20 г,, не е трудно да се забележи, че в Лос Анджелис се интересуват от глобалните теми. Тоест, ако в Холивуд ще гледат филм, сниман в безизвестно балканско село, историята му трябва да засяга по-широка група от хората във въпросното село, намиращо се в съответната държава.

И както не е трудно да се види, че западният свят на кино бранша се интересува от тематиките със световно значение, така не е трудно да се открие, че сценарият на голяма част от българските филми е локализиран на местно ниво.

Българското кино творчество в голяма част от продукцията си разтяга родните проблеми - като това не означава, че създадените филми са лоши. Сама по себе си историята може да е силна, режисирана и изиграна майсторски и за разнообразие действието да не се развива през комунизма, но въпреки това само българите да я разбират.

Вземете "Възвишение" по романа на Милен Русков и под режисурата на Виктор Божинов например. Впечатляващо заснет, увлекателен и със запомняща се актьорска игра, но, хайде, опитайте се да преведете диалога на английски. Или да обясните на хората на запад от "Калотина" типично българския, байганьовски хумор, от който лентата прелива. Невъзможно е.

По български е сниман и предложението ни за "Оскар" за миналата година - "Бащата" на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Сюжетът, фокусиран върху малко село, където полицаите си купуват билетчета от "Националната лотария", е посветен изцяло на българската мизерия в малките населени места.

През народняшката призма са разгледани и основните герои, чиито мотиви за действие трудно ще се смелят от западния зрител.

И докато ние предлагаме филм за съдбата на малките хора от България на Академията за театрално и филмово изкуство в Лос Анджелис, съседите от Румъния пускат документалната лента "Колектив" за най-мащабната измама в здравеопазването на страната им.

Продукцията говори за корупцията, схемите за източване на държавни средства и човешката алчност - въпроси, които биха ви вълнували, без значение в коя точка на планетата се намирате. И нищо чудно, че румънският филм е номиниран за "Оскар", а българският не стига до никъде.

Когато говорим за Холивуд обаче няма как да говорим само за темите на филмите, независимо, че те несъмнено са важни, а и за кинематографско и операторско майсторство. Западната индустрия ясно дава сигнал, че предпочита ленти, които галят окото, образно казано. 

Например от "Медена земя", номинираният за "Оскар" филм на Северна Македония, чиито кадри са игра с цветовете на природата и окраската на пчелите. Или камерата на "Паразит", в която движението нагоре и надолу има силно зрителско послание, свързано със сценария на филма.

На техен фон, лишените от цветове кадри няма как да съблазняват очите и да се запомнят, а без мащабност на картината няма как да направи силно впечатление.

Разбира се, за високотехнологичното заснемане се изискват и солидни бюджети, което ни отвежда и към корена на проблемите за българското кино - парите. Без пари за техника и без пари за реклама няма как да се стигне далеч.

Филмите ни се нуждаят от по-широко присъствие на фестивали и повече ресурси за прожекции на запад, защото, нека бъдем честни, "академиците" от Лос Анджелис няма да гледат чуждоезичен филм, освен ако той не е прожектиран пред вратата им и не подплатен с нещо примамливо като подаръци и безплатен кетъринг, също струващи пари.

Рекламата също е сред слабите ни места. В международните издания почти не се появяват отзиви за българските филми, които излизат зад граница, което показва, че не са тръгнали с пълни джобове.

Киното ни се нуждае от свежа струя финанси, за да излезе на международния пазар, като това може да ви отговори и на въпроса защо по начало са тези упорити домогвания до "Оскарите":

Просто няма по-добра реклама от номинация за наградите. В Америка се отваря пътят към световните кина. Оттам тръгват големите приходи, поддържащи филмовия бранш жив и активен. 

Никой не казва, че следването на определени предложения, ще ни гарантира място сред най-добрите, но може поне да опитаме да разтуптим коравите сърца на американските академици, ако на финала българското кино получи нещо повече от поредния скандал. 

Най-четените