Спукана тръба в мазето на входа преди седмица предизвика краткотрайна мини-водна криза у нас. Първо топлата вода в апартамента изчезна, а малко след нея чешмите тотално пресъхнаха.
Лошото е, че се случи по време на карантината ни.
Да останете без вода е особено неприятно, когато сте затворени дни наред в дома си заради вирус, редовно вдигате температура и се потите, а и няма как да отскочите до магазина за няколко десетолитровки.
Добре е, че вирусът върви с отслабващо обоняние, а?
То обаче е дотолкова успокояващо решение, колкото бяха и всички политически изказвания - на управляващи и опозиция - по въпроса "Ще има ли водна криза догодина?".
Сякаш за да забравим за малко, че от днес терапевтичният шопинг в моловете и хвърлянето на салфетки по кръчмите няма да са възможни, екоминистърът Емил Димитров се появи изненадващо в парламента с мрачни предупреждения.
Той светна депутатите, че: 1) язовирите в страната не са в цветущо състояние (ама... само те ли не знаеха?!); 2) че има риск догодина Бургас да остане без вода и да се стигне до "Перник 2".
Паметта е подвеждащо нещо, да, но преди има-няма месец същият министър от ефира на БНТ успокояваше и се шегуваше, че язовири "могат да бъдат направени да преливат" само за да се види, че има и пълни такива в страната. Сега очевидно не трябва да ни е смешно.
Тогава Димитров коментира и въпроса с безводието на язовир "Камчия", който захранва Бургас - че Министерски съвет е разрешил закачване на други два язовира.
Някак, незнайно как, за броени седмици минахме от "въпросът с Бургас ще се реши" на това от парламентарната трибуна да слушаме за "Перник 2".
Това далеч не беше най-острият завой по темата. Първо обаче дойде реакцията на опозицията, която също беше подобаващо продуктивна като за български депутат, реколта 2020 - да се поиска оставка.
Димитров идва да моли за кооперация по водния проблем на страната, те му викат "Ходи си. И вземи целия останал кабинет със себе си". Защото, нали, са опозиция и КПД-то им се изчерпва с "Оставка! Оставка!".
Замислих се как беше решен проблемът с водата в нашия вход - домоуправителят беше потърсил свой приятел, който бързо да поправи тръбата. И се чудя, и се мая как никой във входа ни не се сети да поиска да сменим домоуправителя, вместо да се занимаваме с ремонти.
Оставка на министър - а още повече на цяло правителство - 3-4 месеца преди избори само ще забави вземането на решения, които е трябвало да бъдат взети вчера.
Ако под "вчера" се разбират "няколко десетилетия назад", каквато е ситуацията с язовирите в страната.
Отговорност за лошо стопанисване трябва да се търси, но нека поне веднъж това да стане, след като отговорните решат даден проблем, вместо и той да бъде пренебрегнат за сметка на партийно маркучомерене. Знаем как се развива замитането на проблемите под килима за сметка на привидни наказания или дори тотални властови реконструкции - ситуацията накрая е по-зле.
Ако управляващите не се сменят, виновна е опозицията, която им е пречила. Ако се сменят, виновни са предните, че не са свършили работата. Накрая душовете сухи. Ще кажеш, че българските политици не се къпят и подобен риск тях не ги касае.
Но оставете опозицията - от правителството също не лъха на увереност и спокойствие (без вода на много неща ще ни залъха, но не и на това).
Малко след като Димитров предрече водна криза и безводие за земеделието - което би означавало жаждата да върви с глад за мнозина, колежката му в кабинета Десислава Танева, земеделски министър, опровергава неговите думи.
Те не бяха ли колеги в едно правителство? Този хоумофис големи бели прави, накрая пак има неразбрали се...
Часове по-късно самият Димитров поговори с премиера Борисов и смени "Ще има водна криза" с "Няма да има водна криза". Даже светената вода не прави такива чудеса.
Цялото това разминаване в твърденията не успокоява, а напротив. Подобни 180-градусови завои утре могат да доведат до "Няма вода, пийте безалкохолно".
Не знам за картите в Министерството на околната среда и водите, но този петък наистина беше "черен". На промоция върху всички ни се изсипаха предупреждения за предстояща водна криза, министерско неразбирателство, опозиционни пищене за оставки, а за капак и смяна на позиции в духа на "Не, бе, проблем няма, забравете казаното преди 2 часа".
Ако подобни прояви пълнеха язовири, нямаше да има за какво да се тревожим. Но вместо това отсега ни мъчи суша - суша на доверието, че догодина няма да разчитаме на десетолитровките.
