В българския съществуват редица клетви, някои от които са доста изобретателни.
Родната реч омайна сладка прелива от цветисти люти клетви, които в напечени ситуации напират на върха на езика, а и нерядко направо си изскачат оттам.
Българският е родил закани като "Да се усмихнеш в на попа нозете дано!" и "Да идеш на Божи гроб по калцуни дано!", но има една клетва, която е далеч по-страшна и смразяваща кръвта, а сбъдването ѝ носи само нещастия за прокълнатия.
Това е клетвата "Майстори да ти дойдат в къщата!" и никоя друга не е по-страшна от нея. Никоя!
Наивните души могат да възразят, че "Да пукнеш дано!" звучи далеч по-плашещо.
На това хората преживели наскоро и преживяващи в момента ремонт, ще отвърнат, че им се струва по-примамливо да пукнат, вместо да се занимават майстори, бригади, видове гранитогрес и доставка на електроуреди от склад, който се намира някъде из равното Софийско поле.
И все пак работата (да не кажа разправията) с майсторите е най-колоритната част от всичко. Най-запомнящата се. Не задължително с добро...
А репертоарът им не може да мине без крилати фрази като:
"Тоя преди мене си е оставил ръцете, ша знайш..."
Това не е реплика, а заклинание, без което ремонтът не може да започне. Поверието гласи, че ако заклинанието не бъде изречено на висок глас така, че и комшиите да чуят, при първото мацване на боя или изкъртена плочка ще падне целият блок.
Фразата задължително е съпроводена от определени ритуални движения - цъкане с език, почукване по някоя стена, обикаляне из жилището с бавна драматична походка, въртене на очи и енергично ръкомахане.
Позволени са леки попръжни, все пак майстор ни е дошъл в къщата, не диригентът на радиохора на БНР.
"До две седмици сме готови!"
Ако апартаментът е едно 60 квадрата заедно с терасата, общите части и мазето на съседа отляво, с лекота се връзваме на подобни реплики. Колко му е да се разкърти тук-таме, да се налепят малко плочки и да се боядиса, нали така?
Така, така, ама впоследствие се оказва, че майсторът и прилежащата му бригада са по-търсени и от група МОЛЕЦ по време на фирмените банкети.
От изтърваните от тях реплики подразбираме, че работят на поне още 5-6 обекта, два от които явно са с размерите на зала Арена София (минус протеклия покрив и кривата настилка). А в свободното си от боядисване и облицоване на декари луксозен интериор време майсторите благоволяват да се занимават със скромното ни жилище.
Затова тия две седмици не се знае откога ги броим и докога точно ще е "готово". Да не издребняваме.
"Имаме проблем..."
Няма как да няма проблем.
Ако няма проблеми, значи не се случва ремонт. Я стена ще се напука чудодейно точно през средата, я тръба ще избие, я таванът ще падне и под него ще се разкрие картата на света в изпълнение от стара мазилка и тухла.
Освен че бави и без това отдавна изтеклите две седмици, проблемът най-често изисква и още финикийски знаци, за да бъде разрешен и двете седмици, изтеклите, да не се превърнат в две години и половина без съботите, неделите и официалните празници.
Пък и сигурно всичко се дължи на онзи, който си е оставил ръцете преди това...
И така до следващия ремонт, пу, пу, да не ни е уроки!
