Дори и извън печално известната PISA върху главите на българските ученици виртуално, но за сметка на това ежеминутно се стоварват десетки негативни коментари околко грамотността им. Не е като съвсем да няма за какво.
Само че има нещо също толкова обезпокоително, което почти никой не забелязва.
Неграмотността сред поколението 50+ се превръща в грозна и трудна за четене пандемия.
Преди няколко години беше по-лесно - направиш забележка за правописна грешка, пък ти отвърнат, че "не сме в група за правопис". Оттогава насам грешките рядко са по-малко от три на абзац, за сметка на това авторът им е още по-гневен и агресивен, че някой му е посочил срамотиите.
Понеже да не знаеш собствения си език си е срамотия.
Хайде, на пълния член отдавна му помахахме за сбогуване, чакаме ИБЕ* окончателно да го... приключи. На пунктуацията също ѝ светихме маслото, та нали и така се разбираме. Свикнахме криво-ляво на "незнам" и "немога", "анцуНга" го преглътнахме барабар с ластиците, за "съжЕлявам" също много съжаляваме.
Не сме в група за правопис, не сме в група за правопис, не сме... оммммммм!
Медитацията не помага обаче - абсолютно неприемливо и непростимо е да не боравиш правилно с най-основни думи.
Каде; котия; омирам; дарво; изкам; казвъм - това са само шепа бисери, събрани от мен с минута скролване из произволно избрана Facebook група. Безброй вариации на думата "благодаря", множественото число с Й накрая и то наднича отвсякъде.
За Бога, братя?! Това са думи, с които боравим всеки ден.
Едно е да те препъне дума като "ваучер", друго е вече и "Къде е шоколадът?" да не може да напишеш без две правописни грешки - в къде-то и в пълния член. Едно е да пропуснеш някоя и друга запетая, друго е да не си способен да благодариш грамотно на родния език, който учиш отпреди първи клас.
Въпрос на дълбоко залегнало към родината ти уважение е да знаеш езика ѝ на необходимото ниво.
Неморално е над буквите и фразите, запазили се толкова столетия, да се крещи, че "не сме в група за правопис" и да се пише на някаква негова изродена версия. Ако е трудно, има книги, буквари, помагала, не е срамно човек да си припомни правила и норми. Най-малкото покрай учениците.
И като казах ученици...
Върхът на лицемерието е да се оплакваме колко неграмотни са учениците им, след като по-възрастните около тях пишат "Каде" и "Котия". Може би е време да започнем отзад напред и да погледнем първо себе си, да приемем спокойно забележките и да внимаваме как пишем.
Иначе скоро ще стигнем лафа "Ние си мислим, че са неграмотни, а те са напът да измислят нова писменост".
___
*ИБЕ - Институт по български език към БАН
