Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Морализъм, скрит в килера: Поуките от Случая "Сайер"

И защо не трябва да вярваме много-много от онези, които най-остро четат морал, независимо от политическата им ориентация Снимка: szajer.fidesz-eu.hu
И защо не трябва да вярваме много-много от онези, които най-остро четат морал, независимо от политическата им ориентация

Когато си консервативен политик, известен с хомофобските си изказвания и силно моралистките си възгледи, не е най-добрата възможна идея за реномето ти да бъдеш заловен на секс парти само с мъже, но и с много наркотици наоколо.

Затова може би и унгарският евродепутат Йозеф Сайер се е опитал да избяга по улука на въпросния злощастен апартамент/частен клуб за джентълмени с нестандартни предпочитания в Брюксел, когато полицията нахлува, за да разтури партито, както усилено твърдят белгийските медии.

Разбира се, точно този аспект от историята за нарушаващото всички антипандемични разпоредби събиране в апартамента на ул. "Стенстрад" поне към момента остава официално непотвърдена.

Сайер засега само е признал, че е присъствал на събиране, на което е имало наркотици. Разбира се, той твърди, че не са негови, въпреки че са открити именно в неговата раница. Сигурно ги е пазел за приятел, кой знае...

За по-скандалните детайли, включващи гей оргия с участието на всички около 25 присъстващи (само мъже), сред които и някои видни, но засега неназовани дипломати, нито Сайер, нито крайноконсервативната му партия "Фидес" искат да коментират.

Самият той заяви при подаването на оставката си, че е постъпил безотговорно и съжалява, че е нарушил наложените анти-ковид мерки.

От партията на унгарския премиер Виктор Орбан се задоволиха само с това да благодарят на Сайер за службата му и похвалиха неговата роля за установяването на унгарския граждански консерватизъм и християндемокрация на европейската политическа сцена. Според тях той е бил "най-разпознаваемият унгарски евродепутат". Е, сега неминуемо ще бъде още по-разпознаваем.

Случаят сам по себе си не е особен проблем, като се изключи именно нарушаването на антиепидемичните мерки в Брюксел. Заловените ще си понесат предвидените от закона глоби и наказания и всеки ще продължи по пътя си. Оттам нататък какво прави един пълнолетен човек с личния си живот, ако ще и да участва в оргия с още 24 други мъже, си е изцяло негова работа и зависи от неговия личен морал.

И все пак именно "морал" е ключовата дума тук.

За самия Сайер подобна идея е крайно неморална. В кариерата си той има множество хомофобски изказвания, част е от авторите на спорния текст в унгарската конституция, постановяващ брака като съюз само между мъж и жена, а в Европейския парламент гласува срещу защитата на правата на ЛГБТ общността.

А сега, ако се вярва на всички съобщения от медиите в Белгия (и не само), евродепутатът разкрива съвсем нова и крайно неочаквана страна от себе си.

Когато обаче стане ясно, че същият този политик обича да си играе на влакче с приятели, забавната и пиперлива новина се отмества в един малко по-различен аспект - цялостното двуличие на въпросния.

Да проповядваш високи етични стандарти и да поучаваш останалите наоколо как е правилно и как не е правилно да живеят, а същевременно с това да правиш точно това, което сочиш като противоестествено и нехристиянско. Подобно поведение вече е неморално.

Всеки има своите лични ценности и възприятие за правилно и неправилно. Когато обаче се чувстваш толкова морално извисен над останалите, че да им налагаш своите принципи като задължителни, поне се постарай да ги спазваш сам.

Това далеч не е единственият подобен случай. През последните години видяхме български патриоти да продават българско гражданство, висши европейски политици да поставят себе си над закона, просто за да отидат на празненство на любимия си голф клуб, а един друг евродепутат, който постоянно говори за отговорност, правила и ред, беше спипан да кара пиян след един студентски празник.

На думи всеки може да бъде страхотен моралист и педант и да говори високо за спазването някакви висши качества, които разделят доброто от лошото - подобно поведение днес продължава да носи политически дивиденти, при това не само при консерваторите, но и при либералите.

Големият проблем на морализма, поставен като идеология, обаче е какво се случва на практика, когато камерите се отместят, а човек се скрие зад затворените врати.

Тогава християнското целомъдрие може да се превърне в разюздано парти със секс извън брака и наркотици, а либералният стремеж към свобода - в крещяща цензура, напомняща по-скоро за диктатура.

Факт - в политиката никой не е стигнал особено напред, говорейки само истината. Нещо повече - такива политици ги слагаме в една и съща категория с еднорозите и феите - митични, но в крайна сметка несъществуващи създания.

Но когато някой прекалява с кухия морализъм, независимо в каква посока, трябва да очакваш, че това може и да се върне да те преследва. Или както едно време пееше Руши - "Всичко се връща".

Най-четените