Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Нацията на нахлуващите

Оказахме се във време, в което цивилизованият диалог, в който уж трябваше да се ражда истината, е изтикан на заден план Снимка: БГНЕС
Оказахме се във време, в което цивилизованият диалог, в който уж трябваше да се ражда истината, е изтикан на заден план

Трябва да признаем, че понякога е трудно да те чуят.

Напоследък често се случва човек да хвърля в лицето на опонентите си и на обществото цялата си страст, факти и аргументи, но думите му да не достигат до околните, а дори и да достигнат, да не ги трогнат особено.

За сметка на това е напълно достатъчно малка, но шумна група хора да нахлуе някъде в разрез с всички закони и етика, за да получи широка трибуна и щедро публично внимание.

Нацията, която "сама си преценя", вече се превръща в "нацията на нахлуващите".

Ако човек не е съгласен с противоепидемичните мерки, няма нужда да ги спазва, още повече да се примирява с тях - просто може да влети в най-близкия мол без маска и без зелен сертификат. Ако пък не е особено широкоскроен, няма особени пречки да нахлуе в ЛГБТИ център и да започне да троши с надеждата, че те, хората, ще го разберат какво има предвид.

Никой не е напълно сигурен как се оказахме във време и място, в което цивилизованият диалог, в който уж трябваше да се ражда истината, е изтикан на заден план. Нещо повече, той, диалогът, е заместен от шумна варварщина, която има своето още по-шумно ехо след това по определени медии.

Вече няма абсолютно никакъв смисъл да се явиш пред публиката подготвен с наръч данни и аргументи, даже по-скоро можеш да си навлечеш присмех и пренебрежение. Както става ясно, има и други начини да получиш щедро внимание и те напоследък включват противообществени прояви.

Подобно поведение дори елиминира и нуждата от предизборни дебати. За да докажеш тезата си, можеш да събереш шепа симпатизанти и да разрушите ваксинационен пункт, да нападнете хора с различна сексуална ориентация или да ударите министър в лицето. За такава агитация не се искат пари, още по-малко - акъл.

Оттам нататък с лекота се задейства Теорията на счупения прозорец - вандализмът води след себе си само още вандализъм.

Щом групичка от Стара Загора без особени последици влиза демонстративно в мол и открито се присмива на последните пандемични мерки, беше въпрос на време това да се случи и другаде. И се случи - в Шумен и в Габрово.

Да се притесняваме ли за останалите центрове на хора с различна сексуална ориентация? Да, защо не...

Въпросът е докога спазването на закона няма да бъде норма, а нещо напълно опционално и зависещо от настроението, актуалната политическа обстановка или пък последните насоки на здравните власти. Днес законите ти харесват, само че утре нещо в тях не ти пасва на светогледа, затова ще вземеш да ги погазиш. А и няма да си сам - противници на правилата колкото щеш!

В същото време все искаме да сме като онези, "нормалните страни", само че не се замисляме, че ако там нахлуеш някъде в разрез с всички писани и неписани норми, често след това принудително нахлуваш в някоя килия за 24 часа, а после садиш петунии и метеш улици за назидание.

Тук усещането за безнаказаност се комбинира със самочувствието, че си антисистемен играч, който сега ще им покаже на другите що е то бунт.

Макар че в крайна сметка утре някой ще нахлуе някъде още по-шумно, демонстративно и воден от собствената си идея за право и справедливост. И ще се чувства също толкова уникално и над нещата, защото от постъпката му ще последват само няколко насочени към лицето му микрофона и камери и нищо друго.

За престъплението (защото да газиш законите е престъпление) явно няма наказание, a когато няма наказание, върпос на време е и други да повторят престъплението. 

Затова и измъкването от Синдрома на счупения прозорец не е никак лесно, защото така или иначе никой не си прави труда да поправи вече счупеното, а мнозина трошат със садистична наслада и малкото здраво около себе си.

Най-четените