Ако снощи бях влязла в Народния театър нормално, защото бях от журналистите, които не успяха да влязат, днес щях да напиша рецензия за слабата по мое мнение пиеса "Оръжията и човекът" на Джон Малкович.
Поне от живото излъчване не си личеше Малкович да се е затормозявал със собствени интерпретации на текста или да е бил взискателен към сценографията, костюмите и актьорската игра. Оставил е трупата да се раздава, доколкото си може.
Вероятно щях да се разлея в критика. Постановката е прозаична - уж е комедия, а в нея няма много смешки, и се подпира предимно на балканските клишета.
След снощния вандализъм пред театъра и неспособността на МВР да обезпечи сигурността на едно театрално представление обаче фокусът се измести другаде.
Към невъзможността на шепа хора да приемат малко ирония, и към полицаите, които стояха като дървета, докато напрежението не прерасна в бой.
Ако бяха прочели текста на Бърнард Шоу, протестиращите щяха да знаят, че "Оръжията и човекът" е средно скалъпена любовна творба за българка, която укрива беглец от Сръбско-българската война, влюбва се в него и се насажда на пачи яйца, понеже е сгодена за български войник - герой от битката при Сливница.
С пиесата си Шоу се опитва да гледа с насмешка на военния патос. На места осмива факта, че у нас се поздравявали с "честита баня", и прави обект на сатира манията по Западна Европа, характерна за българите от онази епоха.
Достатъчно е да спомена "Криворазбрана цивилизация" на Добри Войников и "Бай Ганьо" на Алеко Константинов, за да се види, че в тези подхвърляния на Шоу няма нищо извънредно.
Комичният свят у нас и зад граница обича да си служи със стереотипите за българите и само литературни профани могат да ги буквализират, както го направи протестната агитка снощи.
Запречват входовете на театъра, обиждат дошлите да гледат спектакъла, нападат актьорите, отиващи на работа, понеже самочувствието им е ударено от две думи. Така обаче действат само комплексите - виждат злоба там, където има шега, и виждат оскърбления там, където има опит за лековато поглеждане на предразсъдъците.
Целият цирк пред Народния заприлича на живия спектакъл "Балкански синдром", в който обиденият бай Цончо* защитава накърнената си селска чест.
И щеше да е смешно, ако полицията не бе позволила безпризорното нарушаване на свободите на театралната публика. Хора с купени билети бяха насилствено спрени да гледат постановката от "критиците" на Малкович, а полицията стоеше отстрани и не предприемаше нищо.
На много грозни гледки станах свидетел, но искам да ви споделя случка, с която да си дадете сметка за равнодушието на МВР спрямо снощната ексцесия.
Човек с билет в ръка отива при полицай и му се оплаква, че не го допускат да влезе в обществената сграда на Народния театър, а полицаят вдига рамене и казва, че нищо не може да направи.
В това време младо момче с черна тениска, върху която пишеше "С нами Бог" с разкрачен шрифт на нещо като старобългарски, изгаси цигара си пред театъра и се разкрещя на оплакващия се възрастен зрител, че се "изхрачва" върху българската култура. Парадокс и заплаха, откъдето и да ги погледнеш, но полицаят не помръдна.
Разположението на силите на реда за протеста, за който са били уведомени предварително, също беше крайно необичайно. Като го сравня с протестите срещу кабинета "Борисов" и избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, ми е трудно да си обясня защо полицията сега беше подходила толкова лековато.
Не беше отцепила необходимия периметър около Народния театър, не бяха направили кордон около сградата, нямаше пропусквателни пунктове, през които да минават журналисти, както е ставало при всички останали публични демонстрации.
Подготовката им изглеждаше като в часа на аматьора. Униформените стояха като истукани в градинката на театъра и на паркинга и наблюдаваха безучастно, докато стълкновението пред входовете не избухна в саморазправа.
При вече видимото насилие също не последваха по-драстични мерки. Не арестуваха никого, макар че виждаха летящи предмети към хората, които искат да гледат пиесата. Не извикаха свои колеги, макар и да беше ясно, че числеността им на място не позволява запазване на обществения ред.
Полицията виждаше как протестиращите търсят лична схватка, а съветът им към хората, дошли да гледат пиесата, беше: "Ами, ходете си".
Най-голямата ирония от снощната сценка пред Народния театър обаче е, че никой не спечели от нея.
Спектакълът остана без публика, хората с билети си тръгнаха разочаровани. А протестиращите вместо да блокират постановката, ѝ дадоха мощна безплатна реклама и съдействаха за стриймване на спектакъла, с което не само хората с купени билети, но и цялата държава можеше да го гледа абсолютно безплатно.
Не спечели и българщината. Вместо защитена, снощи беше унизена. Или както прочетох на едно място във Facebook: "Все ме е било срам пред чужденци, но никога така, както ме е срам пред Джон Малкович".
* бай Цончо е герой от пиесата "Балкански синдром" на Станислав Стратиев.
