Вие обиждате ли се, когато чуете заглавието "Карти срещу българщината"?
Вероятно ще има и такива хора, които ще помислят, че зад това име се крие нещо грозно, което иска да разкъса твърдите устои на българския патриотичен дух и да унижи "всичко българско и родно". Честно казано обаче не съм виждал човек, който да се е докоснал до играта с това име и да я е сметнал за наистина обидна.
Напротив. Тя е забавна по един откровено просташки, но все пак изключително симпатичен начин. И то не защото обижда България и българското, а защото в самата си душа тази играе ни дава есенцията на това да си българин.
Въпреки това създателите на "Карти срещу българщината" загубиха на първа инстанция своето дело срещу патентното ведомство, което им отказа да им даде търговската марка.
Мотивите на патентното ведомство, а след това и на съда, са, че наистина някой можело да се обиди, а играта намеквала обидни неща за българщината.
В решението си да откаже регистрацията на "Карти срещу българщината" се казва, че името на играта можело да накърни "чувствителност и толерантност, възприемайки ги като акт, действие насочено срещу българските традиции, история и обичаи".
Откакто през 2021 г. се запознах с Мими и Радо - създателите на играта, за да им взема интервю, съм играл десетки пъти на нея. И мога спокойно да кажа, че този извод на съда няма нищо общо с реалността.
Факт, някой действително може да се обиди, когато просто гледа името, без да се запознае със съдържанието или идеята на играта. Моето лично мнение е, че тези, които ще се обидят, по начало са обидени на нещо и само им трябва повод да излеят гнева си.
За тях е нужен само повод, за да изразят вътрешно недоволство от всичко случващо се наоколо, а "Карти срещу българщината" няма нищо общо с причините за този гняв.
Защото тази игра в същността си не се занимава с това да обижда България. Тя само осмива онези абсурди на средата, в която живеем - политически нелепици, проява на безпардонна наглост, тъпота и липса на вкус, на които всички така или иначе се смеем, когато виждаме в медиите.
Моделът на играта не е нещо ново и в световен мащаб сме виждали много подобни примери като "Карти срещу човечеството" ("Cards Against Humanity") и германската "Битка с тесногръдието " ("Kampf gegen das Spießertum"), но "Карти срещу българщината" дава специалния български поглед над нещата.
Картите вътре разиграват сценарии, голяма част от които са взети от реалността и с които живеещите в тази държава са се сблъсквали.
Дали ще става въпрос за някои от героите на деня, за нещо, което си виждал в квартала, или за момент от популярната култура - тези карти имат своя корен дълбоко в българската душевност.
И да, голяма част от тях са откровено просташки. Каквато е и немалка част от народното ни творчество, ако човек погледне малко по-дълбоко в текстовете на някои народни песни.
Каквито можем да бъдем и ние като българи, особено когато седнем на маса и започнем да си разправяме истории и вицове.
По някаква причина у нас се е загнездило усещането, че патриотизмът и българщината задължително са свързани с някаква сурова, леко ядосана поза, в която човек с потури и везана риза гледа решително към турската граница на фона на веещ се зад него байрак.
Но далеч не е само това. От десетилетия насам не може да се каже, че българите имаме някакъв общ национален идеал, който да ни обединява всички.
Няма някаква ясна цел, която да е в сърцето на всеки един българин и да е дефиниращ момент за това да бъдеш българин. В момента това, което ни обединява като народ са само няколко неща - езикът, държавата с нейните институции и това, което имаме като общи преживявания, уникални за нашата страна.
Това да се сещаш моментално какво е "плюеща плочка", да знаеш защо "Господ е българин", да усещаш вкуса на домашна лютеница върху филия бял хляб със сирене отгоре, да можеш да продължиш моментално и без да се замисляш възклицанието "Ех, Канада..." с "ще продам червената си Лада".
"Карти срещу българщината" взима част от онези крайно специфични изживявания на това да си българин (най-вече абсурдните и нелепите) и ни кара да се смеем заедно на тях, на откачените моменти, които вървят ръка за ръка с това да живееш тук.
Така че според мен "Карти срещу българщината" е игра, която в сърцето си е духът на това да сме българи.
Защото не обичаш страната си само заради хубавата ѝ природа, славната история и красивия фолклор. Обичаш я изцяло - и с хубавото, и с лошото. И от време на време си правиш шеги с абсурдите.
Затова не ми казвайте, че тази игра е обида за България. Тя ни напомня колко забавно усещане е да си българин.
