Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Рециклираните дрехи НЕ помагат на природата

Колко "зелена" е стратегията за рециклиране на бързата мода Снимка: Getty Images
Колко "зелена" е стратегията за рециклиране на бързата мода

Има един вид привлекателни "бели лъжи", в които е изключително удобно да се вярва, за да не засегнем съвременните глезотии, към които сме хронично пристрастени.

Тук влизат лъжата за Дядо Коледа, репликите "Само още 5 мин. и оставям телефона", "След малко съм готова", "Много харесвам майка ти" и представата, че рециклирането на дрехи от марките за бърза мода е умна и работеща практика срещу климатичните промени.

Какво ви казват брандовете, поставили в магазините си контейнери за излишното от гардероба, което вече не носите?

Че оставяйки старите си дрехи в техни ръце, материалът ще се рециклира и от него ще се произведат облеклата за новия сезон. Не звучи ли фантастично, особено за общество със страст към шопинга, което вече изпитва негативите на глобалното затопляне? Да, звучи чудесно, но не е истина.

И без да се обявяват конкретни цифри на количеството износени дрехи, които марките от т.нар. "бърза мода" получават за преработка, е ясно, че цялата маса от материи няма да се прероди в нови облекла, които да се наредят по рафтовете през новия сезон.

Пречките това да се случи са чисто материални, защото да рециклираш дрехи не като да рециклираш стъклена бутилка от вода.

Практиката по връщане на вещи в производството е рентабилна, ако се рециклират еднородни по смес предмети - стъкло, хартия, пластмаса. Дрехите от марките на "бързата мода" не влизат в тази графа, защото само една нишка от роклята, полата или дънките има микс от тъкани. Най-често памук, полиестер, найлон.

За да започне процесът по рециклиране, всяка от тези материи трябва да се отдели от общата смес, като в единия сектор остане само памук, в другия найлон, еластан и т.н.

След като това се направи, започва процес по оценка на качеството на извлечените тъкани. По правило податливи на рециклиране са естествените платове, защото те са по-устойчиви на пране и гладене, а не изкуствените материи, които марките за евтини дрехи масово прилагат в производството си.

Да го кажем така: ако в едни дънки съотношението на тъкани е 70% полиестер, 20% памук и 10% еластан, бързата мода ще може да рециклира само 20-те процента неувреден памук, използвайки ги в нови дрехи.

"Зелени заедно"...

...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg

Ако, разбира се, въпросните дънки изобщо стигат до рециклиране, защото, както вероятно и сами разбирате, процесът е бавен, сложен и скъп - съчетание на фактори, които изправят косите на всеки бизнес.

В този ред на мисли идва и логичният въпрос - защо след като за компаниите рециклирането на дрехи е трудоемко, продължават да го практикуват?

Истината е, че от няколко години насам модата е притисната от разговорите за ефекта върху околната средата и вече няма как да пренебрегва участието си в замърсяването на природата. Длъжни са да предприемат стъпка, с която имиджово да покажат, че мислят за бъдещето на планетата.

Но ефективната алтернатива, която действително ще намали планините от непотребни дрехи - драстичното намаляване на производството, не ги устройва, защото за марките това ще означава чувствително свиване на приходите.

Да не мислите, че някой, който е открил как да печели милиони от найлон, изведнъж ще зареже всичките си принципи и ще подчини бизнеса си на глобална кауза? Естествено, че не.

Хитрият път в ситуацията е да се намери компромисно решение, което да създава илюзията в клиентите, че магазините могат да се ширят, докъдето ви стигат очите, без това ни най-малко да се отрази на климатичните промени, защото, виждате ли, някъде из магазина е поставен контейнер за рециклиране.

Без да е обяснено каква част се преработва, какво се случва с изхабения материал, от който няма как да се получи нова сносна рокля за носене. Без написано, публично и ясно, какво е съотношението на произведени облекла и тези от тях, които са върнати обратно на пазара  - съществени цифри, които ще покажат колко "зелена" е всъщност "зелената стратегия" на бързата мода", защото това не е добра реклама. 

По-изгодно е да се внушава, че може да си купите дрехи, колкото душа ви иска, без да задушите морските костенурки с отпадъците си.

Текстилната индустрия ще прави всичко по силите си, за да залъгва съвестта на потребителите, така че да не осъзнават навиците си.

Щом едно еко кошче със знак за рециклиране работи, естествено ще го използват, продължавайки да експлоатират благородната лъжа, че няма нищо лошо да се затрупате с полиестерни дрехи, ако ги рециклирате в помощ на изнемогващата природа. 

   

Най-четените