"Да си взимат руските и украинските знамена и да отидат, да си се бият там в Украйна..."
Това е една от множеството гневни публикации по повод решението на Столичния общински съвет на сградата на Столична община да се издигне и украинското знаме в знак на съпричастност с борбата на украинците срещу руската инвазия.
Русофилските групи и страници във Facebook изобилстват от подобни съобщения, в които с патос се набляга на това, че на български институции трябва да се издига само и единствено знамето на България и никое друго.
И ако фокусът тук до голяма степен попада именно върху гневното възмущение, че до българския флаг ще се вее и чужд (та било и то временно и в знак на съпричастност), на по-заден план остава друго явно послание - и руснаци, и украинци да престанат да ни занимават със своя конфликт и да си го решават сами на бойното поле в Украйна.
Подобна теза беше лансирана и от Костадин Костадинов на организирания от неговата партия "Възраждане" митинг пред Народното събрание. Според него и руският, и украинският народ са братски за България, така че страната ни не трябва да се меси в техния конфликт, а да ги остави да си го решат помежду си.
Това, което обаче се пропуска в това явно послание за неутралитет, докато Москва и Киев разрешават проблемите помежду си, е фактът, че без международна помощ Русия просто ще смаже Украйна, ще откъсне от териториите ѝ, ще свали правителството ѝ и ще окупира нейни земи - територия на суверенна държава с правото сама да определя политиката си - външна и вътрешна.
Именно това е проблемът с каузата за тотален неутралитет, която се предлага у нас - тя се опитва да внуши, че руската инвазия е просто начин на два братски народа да разрешат дребен семеен конфликт. И подобно всички семейства, не е работа на външни хора да се месят в семейните дела.
В това поне се опитва да ни убеди цялата тази реторика. Чрез нея се внушава, че говорещият е еднакво далеч и от двете страни - или чрез отричането им в еднаква степен ("да се махат и руснаци, и украинци"), или чрез приближаването и към двете каузи ("и двата народа са ни братски"). Същевременно с това обаче се акцентира, че той конфликтът си е техен - тяхна работа, която нас не ни засяга.
Само дето ни засяга, при това доста пряко. Днешният свят е изключително свързан в своята глобалност и никой, дори Северна Корея, не е напълно независим и самодостатъчен, най-малкото в икономически план.
Световните пазари реагират на войната, реагират на международните санкции и дават своите резултати - силен тласък на и без това съществуващата инфлация - ръст в цените на горивата, ръст в цените на торовете, ръст в цените на храните, ръст в цените на електрониката заради липсата на достатъчно компоненти за чипове...
Тази война вече засяга целия свят, въпреки че в нея участват само Русия и Украйна, и моментът на "нека те си се оправят помежду си" не е валиден по никакъв начин.
Най-малкото - дори и руските сили да завладеят Киев, дори да стигнат и до Лвов, тази война няма да свърши, просто ще продължи с други средства - в партизански стил, с ключови удари, с терористични акции (включително и на руска територия, както на няколко пъти сме предупреждавали вече тук) и т.н.
Междувременно ги има и предупрежденията, че руските апетити може и да не се задоволят само с Украйна. Че съвсем скоро Кремъл може да открие високи нива на "нацизъм" в Молдова, страните от Прибалтика, Полша и включително у нас. Това все още са може би само спекулации, но притеснителното е, че подобни сценарии се срещат все по-често като възможност в докладите на западните разузнавания.
И преди да подминем тези предупреждения с лека ръка, нека си спомним, че само преди няколко месеца почти никой не вярваше, че Русия ще влезе в Украйна, докато самото руско външно министерство до последната седмица тръбеше, че само "луди хора без морал" можело да твърдят, че ще има нападение (думи на говорителя Мария Захарова от 15 февруари т.г.).
Така че случващото се в Украйна ни засяга много пряко противно на посланията, че конфликтът там е нещо, което трябва да се реши единствено от Москва и Киев. Да не говорим, че става въпрос за грубо нарушение на международното право, което по принцип изисква реакция.
Другият проблем в случая е, че действията на Кремъл отварят един много опасен прецедент, според който нерешените проблеми между две съседни държави могат спокойно да бъдат ескалирани със силата на оръжието на принципа "щом никой не спря Русия, от какъв зор ще спрат нас".
Подобно нещо дава предпоставка за още много военни конфликти в спорни зони, където поне от едната страна управлява популист с войнствен дух.
А уви, за такива се сещаме доста бързо и в относителна близост.
Това, на свой ред, има потенциала да хвърли целия свят в нова епоха на военни конфликти, които в един момент неминуемо ще доведат до глобален сблъсък. Такъв сценарий може и да изглежда далечно и невъзможно сега, но с цялата тази надпревара по превъоръжаване, не е.
Така че всеки призив за мир във войната в Украйна, който минава към неутралитет, "нека да ги оставим да се оправят сами" и "това не е наша работа", не е никакъв призив за мир, а е просто двуличие, което иска по-лесна победа за Русия. Нищо повече.
