Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Това не е благотворителност, а нарцисизъм

Това не е благотворителност, а нарцисизъм Снимка: iStock

Сещате ли се за онези свои познати, които по цял ден повтарят: "Аз съм по-добър човек от теб и всяко мое решение го показва"?

Ако срещате трудности да си ги представите, ще преформулирам въпроса. Има ли около вас хора, които непрекъснато се опитват да ви покажат, че са по-морални, по-загрижени и по-благородни от вас - дали чрез постове във фейсбук, дали чрез пасивно-агресивни коментари или чрез постоянна демонстрация на по-правилните си избори?

Разбира се, картината се определя от това към каква социална група принадлежите. Докато сред модерните градски хора основни теми са опазването на природата и либералните идеи, то сред група от консервативни защитници на семейните ценности темите са почти противоположни.

Феноменът не е затворен в една социална прослойка, напротив - той описва всеобщо явление.

В моя социален балон през последните седмици животът и здравето на бежанците от Афганистан изпревариха по значение живота и здравето на жителите на България; една мечка беше защитена с пълно единодушие и страст, каквато никоя политическа или обществена кауза не успява да провокира; рецепти за вегански кюфтета изпревариха по известност самодейната поезия; десетки кучета и котки бяха споделяни по-често от серийни убийци, пуснати за издирване; правата на жените, децата, хомосексуалистите и червеногушите гъски бяха защитавани превантивно.

На английски този феномен е познат като "virtue signalling". На български сякаш все още няма добър превод, затова и аз си позволявам да представя свое предложение - "синдром на Майка Тереза".

Струва ми се, че тези няколко думи казват всичко - зад лустро на безгрешност са скрити куп прегрешения, които могат да изплашат дори и най-безсърдечните представители на човечеството. Но нека не изпадам в излишна обстоятелственост по отношение на дейността на известната светица, чието тълкуване на милосърдието притеснително много прилича на нацизъм - темата все пак е друга. Ако имате интерес, във Vice например можете да прочетете повече за непознатата страна на Майка Тереза*.

Има спорове кога точно възниква терминът "virtue signalling". Приблизителният отговор е началото на 21-ви век. За създател е сочен британския журналист Джеймс Бартоломеу. Но феноменът далеч не е разпространен единствено в публицистиката - всъщност най-истински присъства в социалните мрежи, до които всички имаме достъп и които използваме като плакати на собствената ни идеална представа за себе си. В същината virtue signalling-ът представлява демонстрация на висок морал и доброта.

За разлика от обикновения нарцисизъм, който често пробужда негативни реакции и лесно може да бъде осъден, прикритият се защитава от критика изключително успешно. Той се прави на абсолютната си противоположност и обезоръжава противника, който не смее да се усъмни в нагледното благородство. Virtue signalling-ът е висша форма на прикрит нарцисизъм.

Щом е толкова разпространено, проблем ли е? В крайна сметка това е основният въпрос. А отговорът няма как да е еднозначен.

Virtue signalling-ът е нормален в смисъла, в който са нормални високото кръвно налягане, ежедневното пиене и пушенето на цигари. Той е всеобщ, привлекателен е като съдържанието на училищна лафка и в малки количества не причинява ужасяващи последствия.

Но в същината си е просто погалване на егото, което би могло случайно да служи на добра кауза, но най-вероятно няма да успее поради присъщото на демонстрациите плъзгане по повърхността. Важно при него е как изглежда нещо, а не какво е всъщност.

Така например защитникът на природата, който в този момент навира в лицето ви веганския си бургер, упорито отказва да чете информация, която опровергава теорията за пагубно въздействие на животновъдството върху климата. Защото това просто не го засяга. До момента, в който най-морална и благородна стане консумацията на месо, му се махайте от очите с тези пържоли.

Към края все пак не мога да се стърпя - все пак от Чехов знаем, че ако в първо действия на сцената виси пушка, то тя непременно ще гръмне до края на представлението.

В този случай - до края на текста. Майка Тереза, жената, чието име е станало нарицателно за благородно поведение, всъщност е отговорна за страданието, болестта и смъртта на хиляди хора, които са попаднали под грижата на ордена "Мисионери на милосърдието" - липса на медицинска грижа, обезболяващи и храна въпреки огромното финансиране на организацията, забраняване на абортите и причиняване на смърт на родилки, нехуманно отношение и религиозен фанатизъм.

Болниците, създадени от Майка Тезера, са оприличавани на нацистки лагери - места, където онеправдани хора са изпратени да умрат. Пълна картина на ужаса, който причинява нейната християнска намеса, е нарисувана в документалната поредица Hell`s Angel.

И макар примерът да е краен, той служи за напомняне, че онези личности и актове, върху които със златни букви е изписана думата "добродетел", често съзнателно или несъзнателно са ръководени от съвсем различни мотиви от демонстрираните и обикновено не служат истински на каузата, на която са посветени. Т.е. страдат от синдрома на Майка Тереза.

Да, онези ваши приятели, които потопиха фийда ви в защитни постове за една мечка без късмет, сигурно наистина биха предпочели животното да не бъде убито. Но онова, което ги вълнува най-много, е идеята за тяхната доброта да бъде оставена жива. Вероятно това важи поне по малко за всички ни.

Наздраве! Да пием по нещо от разпадащи се хартиени сламки, да хапнем по един веган бургер, да минем през някой приют на път към вкъщи и хич да не ни дреме, че дълбоко в себе си усещаме, че личното ни театрално представление не успява да заблуди дори нас самите.

---

* Линк към статията на Vice.

Най-четените